Киноклуб 3

Я някой да ме светне какво точно правите, щото май сте си трима дето си говорите за филми Без лошо чувство...
Гледате този списък? И кой го написа списъка? И после коментирате?

Нещо проблем ли има?

Минке, не се заяждай. В началото на първата тема сме обяснили. Сами си правим списъка, говорим си , когато ни се говори за някой от филмите, да. Сега да не вземеш да ми обясняваш, как си попитала най-невинно (тонът ти е саркастичен, усеща се) и да започнем едни разправии от нищо. Ако ти се пише, пиши, темата не е само за тези тримата, които си говорят тук.

Аз да попитам какво е наред, може и да успея да гледам, ако е намираемо по торентите

Коляното... Няколко стр. назад трябва да има списък. Ако не го откриваш , пиши, ще мислим нещо

Намерих го, сега ще търся и филма

    Нещо ме хвана липсата напоследък, извинявам се за което.  Но няма как, налага се   Да живееш живота си / Vivre sa vie: Film en douze tableaux (1962) .  
  
  Според мен наред е този филм, да не го пропускаме.



   Гледала съм го и преди време, много ме натъжи. Ана Карина е толкова нежна, харизматична. Сякаш камерата я обича, всеки кадър с нея е красив. "От очите ти струи доброта, само доброта". Това е  Нана, героинята във филма, но и самата Карина.
  Според мен филмът е много силен. Може би не толкова разтърсващ като "Мама Рома" или "Нощите на Кабирия" например, но по свой начин е въздействащ. Нарежда се в моя топ пет от любими филми на този режисьор. Много повече хора са гледали "Криминале" на Тарантино, отколкото този филм на Годар. А всъщност мастити критици твърдят, че Тарантино в своята много известна лента е пресъздал няколко сцени от "Да живееш живота си". Тряба да си припомня "Криминале", че да мога да коментирам, но Тарантино си е известен плагиат, така че.... Да ме извинят феновете, шегувам се. По-скоро въпросните кадри от "Криминале" са един вид почит към Годар.
    
   Някои сцени и диалози особено ми харесаха. Есето на осем годишно момиченце, в което описва любимото си животно : "Кокошката е животно, което се състои от външност и вътрешност. Ако махнеш външността, остава вътрешността. Ако махнеш вътрешността, ще видиш душата и."
 Или онзи разговор в кафенето, когато сводникът пита приятелката на Нана : "Тя дама ли е или уличница ?" А някакъв многознайко от съседната маса се обажда : "Обиждайте я. Ако е уличница, ще се ядоса. Ако се усмихне, значи е дама." Нана се разсмя с глас по-късно....
  Първия път, когато го гледах, самото заглавие "Да живееш живота си" ми се стори малко патетично. Но сега го намирам за красиво и много точно. А и то е взето от разговора на Нана с философа Брис Парен (Brice Parain) в предпоследната част на филма. В някои случаи човек престава да мисли за това, как би звучало едно заглавие например, или дали тази е точната реплика, реакция...Просто изразява емоцията си по най-непосредствения за него начин, без да се интересува от разни формалности.
  Съдбата на Нана е почти идентична с тази на Мушет. И за двете сякаш нямаше друг изход. Въпреки че Нана в онзи разговор в кафенето твърди, че винаги сме отговорни за постъпките си, начинът, по който се стече животът и опровергава тази теза.
 "Вярвам, че винаги сме отговорни за постъпките си. Свободни сме. Вдигам си ръката- отговорна съм за това. Обръщам се надясно- отговорна съм за това. Нещастна съм- отговорна съм за това. Пуша- отговорна съм за това. Затварям си очите- отговорна съм за това. Забравям, че съм отговорна за това, но съм. Казах ти, бягството е въздушна кула. Въпреки всичко, животът е красив. Просто трябва да се поинтересуваш от нещата, да видиш красотата им. Така е. Нещата са такива, каквито са. Лицето си е лице. Чиниите са чинии. Мъжете са си мъже. А животът си е живот. "
  Много от сцените са красноречиви и без диалози, например следващата, в която звучи песничката от джубокса. Нана гледа влюбената двойка на съседната маса...Очите и са огромни, няма нужда от думи, всичко е ясно.
  Много ми хареса музиката на  Мишел Льогран- този мотив, който звучи  във всяка една от дванадесетте части на филма и сякаш предсказва съдбата на героинята.
  Финалът от една страна идва малко неочаквано, но пък през цялото време се усеща някакъв фатализъм, нещо много тъжно и неизбежно, което ще се случи...
  Гледах един документален филм за Ана Карина. Тя и в действителност е била толкова мила и крехка, колкото изглежда и във филмите. Лицето и отразява цялата и душевност- тиха, лъчезарна, красива.



  Аз ще си изтегля за довечера "Криминале" . Любопитно ми е дали ще открия общи неща с филма на Годар.

  Попаднах на едни стари списания- "Киноизкуство" от 1990 година. Има много интересни неща, интервюта, биографии. Когато имам време ми се иска да цитирам някои интригуващи фрази на известни кинаджии, като Спилбърг и Ридли Скот например, Жан Жак Ано и други. Интервютата са правени преди повече от двадесет години и са много показателни както за самите режисьори, така и за насочеността на филмите им. Ридли в прав текст си казва, че киното за него е преди всичко бизнес. Това сякаш са годините, в които става ясно каква златна мина е филмопроизводството и за да заемеш стратегическа позиция в този бизнес се иска не само талант, но най-вече бизнес нюх. Да усещаш накъде духа вятърът на печалбата и да го следваш. Жан Жак Ано пък казва, че си имал един любим продуцент, чието мото било: "Не е важно колко милиона струва заснемането на един филм. От значение е единствено колко милиона ще донесе по-късно." Контрастът е наистина осезаем, защото на следващите страници има отпечатани откъси от дневника на Тарковски, в който той разкрива живота си и това, как едва е свързвал двата края, не е имал дори ленти, на които да заснема филмите си....
  Това просто го споделям, няма нищо общо с филма на Годар и изобщо с творчеството на режисьорите от този кръг. Те също са далеч от всякаква комерсиалност.

Моя грешка (извинявай, Джой), изгледах Да живееш живота си отдавна, но чаках Соня да се появи, за да не е монолог. След това в моята глава вече беше наред Коляното и така обявих и тук. 

Криминале го знам наизуст, прилика според мен има, и то лека, по-скоро напомняне, между героините  Нана и Миа, това е, и то може би повече на визия, сигурно и леко заради избора за начин на живот. Миа стои по-арогантна, все пак живее в други години. Нана по-чувстителна, философ, хехе.  Ако искаш да ги нищим, насреща съм. Другата прилика (и може би за това най-вече са се хванали) е разделянето на филма на части, обявяването в началото, но Тарантино дори и да е взел идея, го прави добре, краде правилно, дет' се вика, което направо елиминира обвинеието.   Гледай и се увери сама. 

Между Нана и Мушет също не виждам прилика, Мушет нямаше избор, по-малка е на години и т.н. Нана избра сама да живее живота си по този начин. А името на актрисата Ана Кар(ен)ина.

Има си такива жени, носи се по течението, мисли си че живее за мига, а е толкова празна. Но Нана стоеше наясно и посрещаше всичко с лека насмешка.

Много хубаво и интересно заснет филм.
Очакваше се и този край, даже беше задължителен.

    Коко Шанел измислила това име.

Ха, интересно. Много е красива!

Аз се включвам с летящ старт, че доста изостанах с програмата през лятото...

Първи впечатления (ще ми трябват ден-два да го поосмисля).

Харесва ми как е заснет - "наблюдаващ" и бавен, без да е протяжен. Дава ми време да осмисля ставащото - думите и действията не героите. А това определено ми е нужно в случая.
Интересни акценти - през по-голяма част от времето като че ли лицето на Нана е в крупен план - можем да видим емоциите и през изражениятя и.

Нана-Жана (д`Арк) - по-скоро там виждам аналогията, отколкото с Миа на Тарантино.
Миа ми е много любима, но тя не е толкова драматична.

Разяснението за "професионалните" задължения и възможности на проститутката - имайки предвид годината на филма, вероятно е звучало страшно скандално - като интервю за работа.
А всъщност си е точно така - това си е бизнес - с правила, изисквани умения, предимства и недостатъци.
А относно избора - Нана си каза "аз съм отговорна за всяко свое действие - цигарата, премигването, вдигането на ръката".
понякога много жени наистина нямат друг избор, уви, при други това е просто най-лесния начин (за преживяване)

     Привет!
  Изостанахме с програмата, нищо. Здраве да е, ще наваксаме.



    Le genou de Claire (1970)/ Коляното на Клер е интересен филм, част от цикъл, озаглавен "Шест нравоучителни истории". Успях да изгледам три от тези истории, с удоволствие бих видяла някой ден и останалите. Гледах   La boulangère de Monceau (1963) / Хлебарката от Монсо, La Collectionneuse (1967)/ Колекционерката и Коляното на Клер. Най-много ми хареса късометражния "Хлебарката от Монсо". За съжаление не съм чела произведенията на Мармонтел, които са  в основата на сценария. "Коляното на Клер" е петия от поредицата, много красиво сниман, интересни актьори.
  Жером, главният герой, уж е сгоден и само след месец ще се жени, пък флиртува с две млади момичета. Клер до такава степен му въздейства, че той бленува ден и нощ само за едно- да докосне коляното и. Опитвайки се да оправдае тази своя страст пред другите, и най-вече пред себе си, той дълбокомислено анализира чувствата си, лицемерно преструвайки се на недосегаем. Самата Клер нехае за него, не му обръща внимание. Това накърнява мъжкото му его и той се опитва да компенсира с философстване.  В същото време другото момиче- Лора, сестрата на Клер, е хлътнало по него, и това го ласкае...Общо взето, Жером е от мъжете, които като че ли се интересуват най-вече от себе си, и дори във флирта търсят първо собственото си отражение в очите на обекта на техния интерес. Изразявам се така, защото те гледат на жената именно като на "обект", предизвикал техните чувства. По-важни са чувствата, а не "обекта", който ги е породил. И именно тук се намесва режисьорът Ромер, който с тънък психологизъм и доста ирония осмива чувствата на  Жером, като му оставя само тази утеха- да докосне все пак бленуваното коляно на Клер. Нещо подобно се случва и с героя от "Колекционерката", там сюжетът е сходен. Ромер е ценител на женската красота, снима отблизо и в детайли женското тяло. Направиха ми впечатление началните кадри от "Колекционерката". Момичето се разхожда по плажа и камерата следи отблизо стъпалата му, глезените, после коленете, бедрата...Всичко това е снимано бавно и никак не е самоцелно. Женската красота е почти неустоима за повечето мъже и дори философстващи егоисти като Жером трудно биха и устояли. Общо взето поуката от тези нравоучителни истории е, че мъжете в повечето случаи се превръщат в глупаци, хлътвайки до уши по нечие женско коляно, ханш или извивка на шията...да речем. Те,разбира се, не искат да си го признаят, но това ги прави още по-комични.  

Ехееей, Соня, явно е трябвало да измрънкаме във виртуалния живот на мамата, за да се появиш.
 Тъкмо коментирахме вчера с Джой, че темата замина...

Изгледах коляното преди месеци. На мен ми беше досаден. Гледах го на пресекулки, понякога с интервали от месец, което е показателно, щом не съм изгаряла от нетърпение да се връщам към него.
 Незнайно защо, но точно такива си ги представям французите. Някакви снобари, седят и философстват, вместо да действат. Жером пък ми беше толкова мазен и противен, че няма до къде. Абсолютна амеба с пари, блякс.

 Двете момиченца си бяха просто едни деца. Малката си я вееше вятъра, сестра ѝ си изживяваше там гимназиалната (или колежанската, не се трогнах да забележа) любов... а Жером само със започването на новата учебна година, щеше да се превърне в главния герой на разказите им, които ще започват с А пък лятото на вилата, собственика на къщата до нас, един смотан чичко.... 

Тъй де, горката бъдеща жена на Жером, викам аз. Много мразя такива мъже, които се изживяват като флиртаджията с главно Ф и се имат за познавачи на жените.

Иначе към заснемане, диалози етц., нямам забележка. Просто филмът ми беше много самоцелен и на мен лично не ми каза нищо.

 

  Е, да де...Ама по-добре амеба с пари, отколкото амеба без пари....така да се каже...Тук един мъж до мен се обажда, леко засегнат от анализа ми, че някои жени виждайки парите, не ги интересува амебата.  
  Клер не беше от тях обаче. И точно това подразни Жером.

  Много ми хареса друг филм на Ромер-"Зеленият лъч". Много женски филм. Морски пейзажи, красива природа, усеща се соления вкус на вълните и лекия морски бриз. Хубав филм, с много проницателност е показана женската природа, и не само това. Филмът създава портрет на едно момиче в един етап от живота му, и никак не е трудно всяка жена да намери нещо от себе си в героинята, или в някой от останалите женски персонажи.
  "Люсиен Лакомб" се опитвам да сваля, засега неуспешно. Ако не стане до ден-два, предлагам да преминем на следващия филм- "Незавършена пиеса за механично пиано".

А сега де, на коя от двете да повярвам
Имам го "Коляното...", ще взема да го изгледам тези дни и аз, пък и първата снимка от поста на Соня ми събуди интереса