През ДЕКЕМВРИ ще празнуваме – бебковците ще целуваме

Ох и аз не знам какво ще правя с това желязо. И моето е по-ниско отколкото като почнах да пия малтофера. Беше 103 сега е 102 след 2 месеца прием на лекарствата. Казаха, че сега в края на бременността още падало, та чакам новини от докторката и да видим какво ще правим. Знам, че не е критично ниско, но все пак си е ниско.
Киара, много хубави новини.
Чакаме само Танчето да даде инфо за Йоанна.
Тиона и тя да пише как са с Крис. А и Мони и тя да пише какво става с нея.

Като казахте боб , я да ви питам : Вчера сготвих една тенджера боб и го сложих на терасата да се охлажда , като казах на мъжа ми да го прибере като си ляга ... Преди малко го питам дали я е прибрал , а той " Еееееееейййййййй верно , бе " И сега се чудя , ако я приберем сега , става ли за ядене или директно да хвърлям ?!

Навън е доста студено, особено пред нощта. Смятам че няма проблеми

В Пловдив е към 18 градуса...

нищо му няма на бобчето. прибирай смело. ех да имаше сега едно топло бобче за обяддд

Боб, зеле.. моля ви се.. целулозни храни на бременна не се дават. Червата ни и без това милите са крайно недоволни от създалата се обстановка, а вие искате да ги затормозявате излишно. Иначе радостче, времето вече е по- хладно, аз бих рискувала да направя още едно ядене от манджата

През нощта не е било 18 градуса. Прибирай смело.

Киара, вкъщи и бобът, и зелето са на почит. Явно имаме здрави стомаси. И все пак, ако имам железен дефицит, бих предпочела да попръцкам малко повече, но пък да опитам да набавя необходимите за организма в-ва, щом с хаповете не се получава. Щото и това не е шега работа. Особено пък ако яденето на боб и зеле ти понася добре. Лично мнение.

Оф, сега ми се дояде кисело зеле с мръвки. 

Пилешка супа ми звучи по-добре 

Аз днес тъкмо дадох кръв за изследване, да видим как се движи това желязо след месец и нещо на Феро-Фолгама и наблягане на подходящи храни. Да знаете, че освен изброените медът, пчелния прашец и фурмите са страшно богати на желязо. Аз например червеното цвекло много трудно го ям и затова освен месо и яйца последните седмици ядях и повечко халва, мед и фурми  

Дано с Йоана всичко е наред и да задържат поне още няколко седмици бебето! Но дори и да се роди мисля, че има изключително добри шансове да си се адаптира към външната среда  

Хах , даже и един път още не сме го яли - сготвих го да има ядене за тая вечер  ... Да взема ли да го кипна малко на котлона за всеки случай  - как мислите ?

Те недоволни, но друго си е да си хапнеш бобец.
  Аз тая вечер ще правя кисело зеле, ако ми остане време.

ГАД, ГАД! Казвай къде живееш! Мен ме мързи да готвя!

Juli , ами предлагам ти да се съберем и дружно да направим боб с кисело зеле 

То това вече за червено вино плаче... 

Добро утро!
От снощи много се притеснявам за IoannaD и днес със страх рефрешнах форума - да не би пак да видя сменено заглавието на темата... Стискам й силно палци и се надявам вестителката й по-късно да ни зарадва с хубави новини!!!
С моя бременен и изкуфял мозък забравих какво щях друго да пиша... Да взема да разкажа за това как споделих на мъжа си, че съм бременна, че ви обещах, а пък тя темата стана неактуална. И така... Закъсняваше ми, но смятах, че е нормално. Нямах съмнения за бременност, тъй като за втори месец правехме опити и аз все още четях по форумите що е това овулация и има ли то почва у нас. Мислех, че сме пропуснали важните дни (макар да не знаех категорично кога ми е била овулацията и имало ли я е изобщо). Докато ми закъсняваше, успях да се кача и до пещера Снежанка... После ходихме и до София за няколко дни и си бях наумила като се върнем от там ако не ми е дошло все още, да си направя тест профилактично - просто за да знам има ли за какво да се притеснявам (в смисъл ако не съм бременна дали да хуквам по лекари). А имах една... мммммммм... "жужаща" болка като на 2-ри ден от цикъла и даже виках на мъжа ми "тоя път с такава сила ще ми дойде, че ще ми разкаже играта". А той за периода на закъснението (1 седмица) само 1 път ме попита дойде ли ми и може ли да съм бременна, но му казах, че едва ли е станало. Еми така смятах и аз. Та... Върнахме се от София към 17ч. и милото замина на работа. Бях решила да си купя тестче този ден и на другия сутринта да го направя, та отидох до аптеката. Да, обаче като си влязох у нас се замислих, че съм със 6-дневно закъснение + това съм си взела Шуърчек, а нали него го водят точен по всяко време... Виках си "дето ще чакам до утре, давай да действам". Накапах тестчето и още на 2-рата минутка , която ставаше все по-ясна и по-ясна! Първо , после . Не можах да повярвам! Уж трябваше да сме изпуснали месеца, пък то... Първата ми работа беше да се похваля във форума. Е исках на таткото да кажа най-напред, ама нямах никакво намерение да е по телефона, а пък щяхме да се видим чак вечерта + това ми трябваше идея как да му го съобщя... Прерових сума теми из форума и почти нищо не ми дойде на акъла. Накрая измислих да сложа тестчето при бельото ми в спалнята и да помоля милото да ми донесе едни прашки след къпането ми, че да се нацели на гледката. Ама после реших, че в това време аз ще съм в хола и ще изпусна първоначалната реакция и се отказах. И малко по-късно измислих друго. Ходих до майкини и той дойде да ме прибира. По пътя го питах има ли активиран ММС на телефона, щото му е нов. Той вика "не знам". Казах му, че ще проверя вкъщи. У нас хубаво прегледах и като се убедих, че всичко е активно, отидох да снимам тестчето. Прикачих го и дописах "Това е нашето бъдещо малко детенце. Честито, ще ставаш тати!!!". Пратих го, а милото вечеряше и понеже знаеше, че нещо проверявям, направо ми прибута телефона си. Викам "виж какво ти пратих дееее". Той един такъв с неохота посегна, започна да чете и след 3 секунди ми вика с ей такива ококорени очи "БРЕМЕННА ЛИ СИ???". Кимнах само. Хвърли се да ме целува. После започна да разпитва и размишлява - кога съм щяла да ида на лекар, количка и кошара ще трябвало да си купим, нова кола щяла да ни трябва (имаме двуврато зверче)... Даже искаше да казва вече насам-натам, та едва го спрях. По едно време вика "ох, вече съм паникьосан". Много беше сладък! После няколко пъти го изхващах да си гледа ММС-а. Смятам, че се справих със задачата да измисля как да го запомни за цял живот. Дано и за следващото бебе съчиня нещо и да се радва!
Хайде стига за сега, че се олях.

П.П. Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 16 нови отговора.