Отговори
# 375
  • Мнения: 702
Ако не предизвикваше съжаление у мен, щеше да предизвикаш смях, мила ми вИнетке  ooooh!

# 376
  • Мнения: 1 418
Вие ,наистина с тази лошотия,която извира от вас,незнам как ги отглеждате тези деца.Нямам думи,просто е непонятно.Особено от последния пост извира не само злоба,ами и агресия.Наистина ми се гади вече от такива хора  Sick и на всичкото отгоре претендират за доброта и човечност Shocked??Светът не отива на добре.
Не съм написала последния пост,обаче ще ти дам насока в която да помислиш,защото преобладаващата част се държат така с теб.Влизаш във форум,където хич не си наясно с нищо.Най точното сравнение е една приказка:Учиш попа как се ..... в църква.А кой как отглежда СОБСТВЕНИТЕ си деца,мисля че не е твоя работа.(нито моя Simple Smile)

# 377
  • Мнения: 702
Бе гледам го!То само се гледа!Ко да му гледам на детето!

# 378
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Бе гледам го!То само се гледа!Ко да му гледам на детето!
Ми тъй...Отвори хладилника, вземе си ядене, пияне и седне пред ТВ-то - какво наистина да му се гледа на детето Joy
Пък като четох за дома и прекрасните условия с лъчезарен персонал се замислих дъл вземат дърти кат мен Thinking Да отида на почивка малко там. Децата нема да ми пречат, лелките ще ме будят със целувка...Пък аз обещавам да пишкам сама в тоалетната...

# 379
  • Мнения: 955
време е да спрем да храним троловете.

# 380
  • Мнения: 2 123
откога разправям аз  Peace

# 381
  • Мнения: 185
До авторката на темата:
Мила , ако наистина искаш а помогнеш на това дете , опитай с осиновяване в чужбина , да му дадем шанс , нали , истински шанс при хора жадуващи с цялото си сърце за детенце и можещи да си позволят то да расте дори по добре от нашите собствени.

Успех

# 382
  • Мнения: 712
Дарина, прочетох, че си се обърнала към авторката на темата, но много бих искала да разбера отговорите на три въпроса относно онова, което предлагаш:
1. КАК ТОЧНО може да опитаме "осиновяване в чужбина" - какъв е пътят за това?
2.  Мислиш ли, че в България НЯМА хора, "жадуващи с цялото си сърце за детенце"?
2. Защо смяташ, че едно дете в чужбина и с родители чужденци ще се чувства по-добре, отколкото в родината си? Само заради материалните предимства ли?

# 383
  • Мнения: 185
С цел празни приказки , не ми се отговаря и все пак семпло
1. Как се осъществява контакт с хора желаещи да имат дете в чужбина е въпрос на консулт не с мен , аз не съм тук за да проучвам и обяснявам мога да разпитам , приятелки , но смятам че е нелепо да предоставям такава полувинчата информация. В случайте , с които аз съм запозната е ставало с връзка в Бг дом. Не препоръчвам и не толерирам това. Има адвокати за целта.
2. По цял свят има такива хора , човешката болка на всякъде е еднаква.
3.Естествено не заради парите само, средата , обучението  и т.н Имам наблюдения върху две момичета на моите години осиновени в Германия и Англия , завършили образованието си там и работят и двете в големи корпорации с прилични заплати . Моята работа също е добра , но никога няма да получа такава заплата и това няма връзка с родителите ми а със държавата в която живея.

# 384
  • Мнения: 712
Дарина, едно дете се допуска до международно осиновяване САМО, ако са изчерпани всички възможности то да бъде осиновено при национално такова. Това означаваше (преди, но мисля, че все още е така), че детето трябва да има ТРИ ОТКАЗА от осиновители от България, за да влезе в списъците за международно осиновяване. ЕДВА след това КОМИСИЯ в Министерство на правосъдието определя родители за това дете, като то продължава да се предлага И за национално осиновяване. Преди мнооого години директорите на домовете са вземали тези решения, но това наистина е било много отдавна. Относно това, къде едно дете ще се чувства по-добре - ти разсъждаваш от твоята гледна точка... Но за самоопределянето на осиновените деца е голямо предимство, ако те са осиновени от сънародници...

# 385
  • Мнения: 83
Напълно съм съгласна, че май се гледа през пръсти доброто на децата настанени в приемни семейства. Например мен ме карат задължително да изляза в платен годишен отпуск, защото съм длъжна по закон....., а никой не го е еня, че децата през това време трябва да бъдат върнати в дома, от който преди година бяха изведени... Как ще рефлектира върху психиката им това завръщане там, само Господ знае....Миналата година се отказах от полагаемият ми се год.отпуск писмено, защото май само аз мислех за психическото състояние на децата....Според мен би трябвало да ни се изплащат отпуските, вместо да ни принуждават да се отказваме от тях...., защото само ние, приемните родители, познаваме нуждите и психическата стабилност на децата, които са ни поверени да социализираме. Нима държавата отнема децата на родителите по време на платеният им годишен отпуск??? Та по тоя въпрос би трябвало да има промени....Там където има само едно приемно семейство, както е в моя случай, заместваща грижа е невъзможна...А освен това, децата, за които се грижа, все още не са психически стабилни, за промяна на местоживеенето им....

# 386
  • Мнения: 22 036
Teмата дава изключително много "скрита" информация и създава доста поводи за размисъл.
Аз лично си дадах сметка, колко малко знаят "страничните" хора за осиновяването и приемната грижа.
Нагорча ми от лицемерното благотворителстване по форуми и пълното нежелание да се изслушат хора, които са минали и минават по този път.
Е и полза имаше - подвърди ми се убеждението, че съм родена с късмет и вместо някоя, желаеща да ми предостави купичка топла супа", съм случила на майка и баща, които си ме обичаха "егоистично" и не си мислеха, че се "жертват" или че са направили нещо по различно от това да имат дете.
Подобни драматични истории по-скоро пречат на всички деца, които имат нужда от семейство, а "да вземеш" дете, звучи толкова ужасно, че трябва да се наказва със закон.
Лошото е, че каквото и да се изпише, "състрадателните" няма да разберат за какво става дума и ще продължат да коментират осиновените и осиновителите/приемните родители и изоставените деца по този начин.

# 387
  • Мнения: 605
Напълно съм съгласна, че май се гледа през пръсти доброто на децата настанени в приемни семейства. Например мен ме карат задължително да изляза в платен годишен отпуск, защото съм длъжна по закон....., а никой не го е еня, че децата през това време трябва да бъдат върнати в дома, от който преди година бяха изведени... Как ще рефлектира върху психиката им това завръщане там, само Господ знае....Миналата година се отказах от полагаемият ми се год.отпуск писмено, защото май само аз мислех за психическото състояние на децата....Според мен би трябвало да ни се изплащат отпуските, вместо да ни принуждават да се отказваме от тях...., защото само ние, приемните родители, познаваме нуждите и психическата стабилност на децата, които са ни поверени да социализираме. Нима държавата отнема децата на родителите по време на платеният им годишен отпуск??? Та по тоя въпрос би трябвало да има промени....Там където има само едно приемно семейство, както е в моя случай, заместваща грижа е невъзможна...А освен това, децата, за които се грижа, все още не са психически стабилни, за промяна на местоживеенето им....
А защо не пишете за тези проблеми в темата '' Приемни семейства с трудов договор'' ? Там ще бъдат по-добре разбрани и обсъдени.

Общи условия

Активация на акаунт