Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 827
Била е там, потресла се е, в емоционален момент е решила поне да сподели историята с нас. Реакциите ви ме изумиха.

Ако темата беше просто споделяне, негативни реакции нямаше да има. Обаче призиви звучащи като обява за приютяване на домашен любимец идват твърде много.

Аз също съм се сблъсквала с трагедията на изоставените деца, случайно, в болници или минавайки покрай оградата на някой дом за деца. Изпитвала съм състрадание, объркване та дори и много гняв в тази връзка.
Това състрадание доведе до решението ми да стана приемен родител. Желанието да допринеса за промяна в живота на едно дете (надявам се в бъдеще и на повече). Не призовавах по форуми други да го направят вместо мен. Информирах се, обмисляхме, подадохме документи преминахме цялата процедура която при нас отне 10 месеца.
И сега повече от година след като вече сме приемно семейство, не мога да си позволя да призовавам по типа на "видях едно много сладко детенце, някой иска ли го?"

# 76
  • Мнения: 3 726
Някои ще ме обвинят в изместване на темата, но не я измествам, напротив. Бас ловя, че детето от темата е от ромски произход и това е една от причините да не е осиновено. Дете от български произход дори и със здравословен проблем, който е решим, рядко остава неосиновено. Убедена съм, че ридаещите и триещите сополи в темата като го разберат, ще се откажат веднага и ще насочат темата в друга посока - за помощите и т.н.

Сещам се за една тема от преди няколко месеца, в която искаха децата от ромски произход да бъдат отделени от средата си, да не прихващали от вредните навици. Ами питах: "Добре де, кой аджеба, ще се грижи за тези деца?", "Ами ще отидат в домовете" ми отговориха. "Ама домовете, викам, са лош вариант, не са решение. Решение са приемните семейства. Кой от вас ще стане приемен родител на едно от тези деца?". Никой не пожела, да ги пращали по домовете или в жилища от типа СОС Киндредорф.

Ето затова темата е лицемерна. И не визирам само авторката, а и точещите сополи по въпроса.

И приключвам темата с етноса.



Много близка моя приятелка - фотографка осинови точно такова момиченце от ромски произход.

Да дам ли снимки за доказателство или тел. номер нещо?

Е то всички имаме приятели, които са направили нещо. Ти какво направи, що не станеш ти приемен родител? Щото не искаш, в момента не можеш и така нататък. И това се и твое право. Ама хайде да не се хвалим с това, което са направили други хора.

Все едно аз да тръгна да убеждавам хората да осиновяват. Слънчеви деца в домовете бол. Обаче всеки сам си решава, да не говорим, че това е лично решение, на семейството или на човека, решил да стане родител. Свързано е с толкова много лични преживявания, че една тема едва ли би подтикнала когото и да е да направи нещо толкова сериозно. Повърхностно е просто.

# 77
  • Мнения: 3 830
Някои ще ме обвинят в изместване на темата, но не я измествам, напротив. Бас ловя, че детето от темата е от ромски произход и това е една от причините да не е осиновено. Дете от български произход дори и със здравословен проблем, който е решим, рядко остава неосиновено. Убедена съм, че ридаещите и триещите сополи в темата като го разберат, ще се откажат веднага и ще насочат темата в друга посока - за помощите и т.н.

Сещам се за една тема от преди няколко месеца, в която искаха децата от ромски произход да бъдат отделени от средата си, да не прихващали от вредните навици. Ами питах: "Добре де, кой аджеба, ще се грижи за тези деца?", "Ами ще отидат в домовете" ми отговориха. "Ама домовете, викам, са лош вариант, не са решение. Решение са приемните семейства. Кой от вас ще стане приемен родител на едно от тези деца?". Никой не пожела, да ги пращали по домовете или в жилища от типа СОС Киндредорф.

Ето затова темата е лицемерна. И не визирам само авторката, а и точещите сополи по въпроса.

И приключвам темата с етноса.



Много близка моя приятелка - фотографка осинови точно такова момиченце от ромски произход.

Да дам ли снимки за доказателство или тел. номер нещо?

Е то всички имаме приятели, които са направили нещо. Ти какво направи, що не станеш ти приемен родител? Щото не искаш, в момента не можеш и така нататък. И това се и твое право. Ама хайде да не се хвалим с това, което са направили други хора.

Все едно аз да тръгна да убеждавам хората да осиновяват. Слънчеви деца в домовете бол. Обаче всеки сам си решава, да не говорим, че това е лично решение, на семейството или на човека, решил да стане родител. Свързано е с толкова много лични преживявания, че една тема едва ли би подтикнала когото и да е да направи нещо толкова сериозно. Повърхностно е просто.

Деца нямам и даже не съм омъжена. И собствен дом нямам даже, живея под наем. А в момента и работа нямам, в процес на търсене съм. Laughing
Винаги съм си мислела, че някой ден ще стане приемен родител , когато отговарям на всички условия, а защо не и осиновител.

# 78
  • Мнения: 172
Публично се извинявам и покайвам за това, че пуснах подобна тема в този форум.

Моля да приемете искрените ми извинения и да простите тъпотата и наивността, прокраднали се издайнически още в първия ми пост.

Вече няма да изневерявам на убеждението си, че не трябва да споделям дълбоко лични свои преживявания - бях забравила, че в крайна сметка след подобно споделяне пред неподходяща аудитория човек неизменно се чувства мръсен и омерзен, а освен това тъп, интересчия, лицемер и, как беше, "олиго".

А на вас случвало ли ви се е желанията и възможностите ви да не се припокриват? Усещането е мъчително, да знаете!

# 79
  • Мнения: 65 039
Никой не агитира и не убеждава никого персонално .
Споделя се някакво преживяване със ВСИЧКИ , които четат .

Само не разбрах как стана ясно , че детето е от ромски произход , antena не споделя това . ooooh!

# 80
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
А, моля, моля, "олиго"-то не беше за теб, antena.  Grinning

Antena, не се впрягай. Вероятно тези същите не им го побира акълът как някой ще изпитва състрадание и загриженост към изоставено, болно детенце и затова смятат другите за лицемери. Съдят по себе си...

Абсолютно си права и аз напълно те подкрепям.
Темата има една цел, но както редовно се случва, центърът се измества от разни олиго и в един момент става безсмислена.

# 81
  • София
  • Мнения: 62 594
Глупости, Антена! Ясно е, че изобщо не съжаляваш, а с поста си се опитваш да ни "тръшнеш" в земята и да се фръцнеш обидено, но гордо, пък ние тук, някакви жалки същества, незаслужаващи височайшите ти споделяници!

# 82
  • София
  • Мнения: 62 594
Антена едва ли е преместила темата сама. Това, доколкото знам, става по преценка на модераторите. Не разбирам негативното ви отношение към нея. Добре, звучи наивно, ясно е, че просто така не се става приемен родител, но това повод ли е да се нахвърлихте върху авторката? Била е там, потресла се е, в емоционален момент е решила поне да сподели историята с нас. Реакциите ви ме изумиха. Къде в темата ви вменява задължение да се грижите за въпросното дете? Споделя, може някой да се заинтересува, какво толкова е станало?!

Вече обърнах внимание, че няма наивност тук, защото  много чевръсто е разбрала колко точно пари дава държавата за издръжката на това дете. Ако хич нищо не знаеше,, нямаше да е наясно колко точно е издръжката.  Peace

# 83
  • Мнения: 3 726
Публично се извинявам и покайвам за това, че пуснах подобна тема в този форум.

Моля да приемете искрените ми извинения и да простите тъпотата и наивността, прокраднали се издайнически още в първия ми пост.

Вече няма да изневерявам на убеждението си, че не трябва да споделям дълбоко лични свои преживявания - бях забравила, че в крайна сметка след подобно споделяне пред неподходяща аудитория човек неизменно се чувства мръсен и омерзен, а освен това тъп, интересчия, лицемер и, как беше, "олиго".

А на вас случвало ли ви се е желанията и възможностите ви да не се припокриват? Усещането е мъчително, да знаете!

А чакай, олиго не казаха за теб, добре си прочети темата.

А че си наивна, наивна си. Просто прочети малко повече тук и ще разбереш, че с призиви не става. Нещата не свършват с идването на детето вкъщи. Тогава става толкова сложно, че ти е трудно да се представиш.

Ако искаш да помагаш, стани доброволец. Убедена съм, че можеш да помогнеш. Но по тези въпроси емоцията не е добър съветник. Искат се здрави нерви, малко дебелокожие и силно стискане на зъби. И се надявам, че този път ще видиш само добронамереност в думите ми.

# 84
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
В дома, в който съм ходила децата бяха облечени прилично и с хубави дрешки/дарения от Италия както научих/, приемаха памперси и опаковани хранителни продукти, но дрехи отказаха под предлог, че имат достатъчно. Обувките на малчуганите бяха също доста запазени. Имаха 4 проходилки и 2 колички за разходка на бебетата/от бъдещите осиновители при хубаво време/. Това обаче не прави домът по-добро място за живот и всеки ден, прекаран в институция е вегетиране, но и не значи, че децата са стока, изнесена на пазара. Авторката не е в позицията да прави каквито и да е предложения, защото става дума за човешко същество, хубаво е, че повдигна дискусия, но защо преместиха темата? Сега кой ще чете освен 20-те съфорумки, на които всичко им е ясно и преживяно многократно Thinking

# 85
  • Мнения: 65 039
20-те форумки само пишат .
Четящите са много повече .
А за сложно , ми то като станеш родител ( без значение как ) си е сложно по принцип .
Нов човек , нови отговорности , не е като да живееш безгрижно .
Всичко се променя . Peace

# 86
  • Мнения: 3 726
20-те форумки само пишат .
Четящите са много повече .
А за сложно , ми то като станеш родител ( без значение как ) си е сложно по принцип .
Нов човек , нови отговорности , не е като да живееш безгрижно .
Всичко се променя . Peace

Просто нямаш идея колко по-сложно е. Когато родих разбрах колко по-лесно е да се грижиш за дете, което си родил. И от емоционална и от финансова гледна точка. Нещата не могат да се сравняват.

# 87
  • София
  • Мнения: 9 517
А за сложно , ми то като станеш родител ( без значение как ) си е сложно по принцип .
Нов човек , нови отговорности , не е като да живееш безгрижно .
Всичко се променя . Peace
повярвай ми, ставала съм родител и по двата начина - няма нищо, ама абсолютно нищо общо единия с другия, но предполагам, че сития на гладния не вярва Peace

# 88
  • Мнения: 65 039
Нямам база за сравнение , но имах предвид , че живота се променя коренно .
Каква е финансовата тежест ?
Или по-скоро разликата ?

# 89
  • Варна/UK
  • Мнения: 1 008
Да и в двата случая животът се променя, но в единия случай променяш живота и на едно човече.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт