винаги ми е казвал,че съм хубавица,но не си го слагах,защото това е дежурна мъжка реплика,но след като видях бившата му приятелка,разбрах,че е бил искрен....не,че това има значение,аз вярвам в душевността и щом той е с нея,значи си струва.Но ще продължавам да го играя на тази,на която не й пука за него,просто,защото съм горделива,а от вътре се разкъсвам.Рядко се увличам по някого толкова много,но може и да е от факта,че не мога да го имам,което засилва усещането.Харевам го,но ме нарани и незнам дали ще бъда същата,ако някога се върне.Дано не се засечем отново скоро,защото незнам дали ще съумея да запазя самообладанието,което те търсят.P.s. да не обичат директните въпроси-заставиш ли го да ти отговори,ще те отреже...поне при мен така беше,но се радвам,че така се получи,защото ако не ми беше казал,че не иска на този етап да общуваме,аз щях да получа най-малко инфаркт,когато го видях заедно с бившата.Както и да е...истината е,че ние жените сме много емоционални,а живота е доста по-простичък
Каза, че не било нарочно - просто излязъл и забравил да се обади. Направо не мога да повярвам, че изобщо се съгласих. Толкова ме е яд на себе си.

и след този разговор малко беше подвил опашка