Въпрос за раждането

  • 4 109
  • 52
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 131



 болката е много повече психологически обусловена.

Peace
Аз съм на същото мнение . Отидох в родилното с нагласата,че каквото и да е аз трябва да родя , няма къде да ходя , и изобщо не се замислях дали ще боли и колко . През цялото време единствената мисъл в главата ми беше бебо да е добре и КАК За Бога ще излезе от там . Mr. Green Приятеля ми беше в пъти по спечен от мен . Laughing
Забравих да кажа ,че родих нормално със епизиотомия , без никакви обезболяващи освен по време на шиенето.  Simple Smile

# 16
  • Мнения: 1 402
При мен болката беше като при цикъл, но много по силна. Определено пак бих родила нормално. Колкото и да боли, някак си мисълта, че си там да раждаш и ще си гушнеш детето ти дава сили.

# 17
  • Мнения: 3 241
Никой не може да ти каже как ще премине раждането.
Но ако се подготвиш и информираш според мен си улесняваш процеса.

Въпреки че имах доста дълго раждане, с правилно дишане и упойка в последните сантиметри разкритие мина доста добре Simple Smile

# 18
  • Мнения: 5
Мами, вие всички сте страхотни!
Ужасно много ви благодаря за изчерпателните и точни отговори. От всяка научих по нещо и ми е наистина приятно да чета какво сте написали! Simple Smile Благодаря!!!

Предполагах, че при всяка е различно, но исках горе - долу да видя какви мнения преобладават. Може би ме е страх от момента, в който бебето излиза, от разкъсванията, но ще изпробвам нещо, което чух от една жена. Мажеш се с масла отдолу, правиш масажи и накрая кожата долу се разпъва повече и няма разкъсвания. Не е 100% сигурно, но доста жени родиха така и нямаха разкъсвания.

Аз ту имам висок праг на болка, ту нисък. Не мога да се определя. Както пишеше по - назад, и аз понякога изпитвам ужас от епилатора, ту ме боли, ту не. Психика. Преди имах много болезнен цикъл. Имах някаква инфекция, която така и не можех да излекувам с години, тя ми причиняваше адски болки. Изтръпвах от пъпа до колената и се тресях и виках точно като раждащите по филмите. Свивах се по час, пиех по 1 - 2 Нимезила, Аулина докато отпусне... и после едно блаженство като подейства хапчето....
И така... понякога се надявам, че онази болка ме е калила... И въпреки, че беше много силна, не е страшно, та надявам се и раждането да е така.

# 19
  • София
  • Мнения: 38 523
О, това ли! Отдолу?
Бебето минава оттам за минутка. Боли, но е бързо и веднага след това идва бебо!
А и в 90% от случаите лекарите те резват леко предварително, точно за да няма разкъсвания.
Освен това, поне на мен, ми сложиха по две местни упойки от двете страни. А може и повече да са били.

# 20
  • Мнения: 3 241
Да, самото излизане на бебето не е проблем - дори да има разкъсвания на фона на контракциите не се усещат Simple Smile

# 21
  • София
  • Мнения: 1 609
Аз раждах секцио по медицински причини и много ме е яд, че така се налага и че и евентуалното ми следващо раждане пак ще трябва да е така. Не знам колко боли при естественото раждане, ама мен много ме боля - не по време на операцията, разбира се, а след това, и то в продължение на повече от месец. Чувала съм и за жени, които няколко дена след секциото се чувстват сякаш не е имало операция и нито има болка, нито нищо, но явно си е до организъм и мен си ме боля дълго време Sad Също и много завиждах на родилите нормално жени в болницата, които час-два след раждането вече бяха на крака, гушкаха си бебетата и се разхождаха насам-натам, а аз още не си усещах краката...

Но вкратце - както и да се ражда и колкото и да боли по време на раждането или след това - ами струва си Simple Smile

# 22
  • Мнения: 4 555
Rakkaus, не е задължително и следващото да е секцио, зависи каква е била причината. Някои причини не се повтарят при второ раждане и тогава няма проблем да се роди нормално.

# 23
  • Мнения: 86
На мен ми предизвикаха раждането(преносвах) и наистина ужасно много ме болеше обаче се разплаках когато ми казаха, че в крайна сметка се налага секцио, а не от болката, такаче не е страшно. След операцията ме болеше много повече, а когато раждаш нормално по бързо минава болката. До третия месец след раждането се кълнях че повече няма да раждам а сега вече искам да си имам и друго дете( разбира се не на този етап ). Още ме е яд за тази операция и според мен е най-добре нормалното раждане. Аз съм решила втория път пак нормално да се пробвам ако доктора прецени че може де, въпреки че има вероятност пак да мина през същия ад. За епидуралната упойка аз подхождам с недоверие, първо защото пак ще си изтърпиш всички болки от контракциите и второ че има по-голяма вероятност да се наложи да вадят бебето с форцепс примерно. Имам приятелка която роди с епидурална упойка и я бяха натискали по корема за да извадят бебето, то не е изплакало абе ужас е било, но в крайна сметка поне всичко е ок.

# 24
  • София
  • Мнения: 1 609
Елора, надеждата ми е малка (но все пак я има). Причината беше руптура на ретината на едното око и дегенерация на тази на другото; според 2ма офталмолози просто ретините ми не са много стока и не е желателно да рискувам. Но като му дойде времето някой ден да раждам пак, пак ще се консултирам, пък кой знае, може и да ми се получи естественото раждане.

Извинявам се за спама Simple Smile

# 25
  • София
  • Мнения: 1 456
'' Да бъдеш жена-това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка,боли.
Но най-непоносима на земята е болката
да си жена, непознала
всички тия болки до една.''

 Има много, ама много по- болезнени неща от раждането според мен. И повечето са свързани с детенцето ми ....
 Успех   bouquet

# 26
  • Мнения: 5
Благодаря ти, Ева!
Права си, напълно съгласна съм!
Това са най - хубавите болки, за които си струва да живеем! Simple Smile

# 27
  • somewhere over the rainbow
  • Мнения: 3 078
Всички бременни, включително аз преди време, се притесняват от самото излизане на бебето. Изобщо не го мисли, не се усеща. Мен ме срязаха малко и грам, ама грам не съм усетила. Като видях бебето навън, се учудих кога е излязло:) Болките от контракциите са толкова силни, че не бих усетила и 300 наръгвания с нож:) До получаване на пълно разкритие си боли. Яко. Виках, псувах, повръщах... Реших, че умирам. И какво от това?! Радостта е в пъти по-голяма.

# 28
  • Мнения: 397
Никой не може да предвиди как ще протече раждането, нито пък колко силна ще е болката, но все пак и аз ще те подкрепя за нормално раждане.

Първото ми раждане беше болезнено, но кратко като време - родих 3 часа след влизането в болница, първите 2 часа болката беше поносима, но последния час беше доста гадно, доста виках и крещях. Иначе епизиотомията и самото излизане на бебето изобщо не съм усетила нищо, изобщо не ме е боляло, дори и най-малко. Най-хубавото е, че още след 2 часа си забравила за раждането и си гушкаш бебчето, разхождаш се с него, а не като след секцио цял ден да си на легло и с катетър.
А второто ми раждане беше супер - само 90 минути след влизането в болницата, боля ме много кратко и болката беше слаба. Не можах да повярвам, че имало и такива раждания.

# 29
  • Мнения: 56
Здрасти, мисля че не трябва да мислиш още отсега за болката и самото раждане. Ти не можеш вечно да отлагаш забременяването, поради факта че те е страх. Предполагам не искаш да останерш без деца?
Когато дойде време за раждането, сигурно няма да имаш търпение да видиш за първи път детенцето си.
От опит знам, че много боли, но се забравя много бързо, когато видиш малкото човече.
Пожелавам ти успех!

Не мисля че трябва да слушаш много истории за раждания. Най-добре е да се консултираш с личния ти гинеколог когато му дойде времето, относно обезболяването и самото раждане и всичките ти притеснения.

Последна редакция: чт, 27 окт 2011, 23:16 от Boten Mary

Общи условия

Активация на акаунт