Публикувана: 28 окт. 2011, 17:19 ч.
Последно мнение: 24 ноем. 2011, 12:32 ч.

Тъжно ми е ...

30 333
440
1

# 15 28 окт. 2011, 20:53 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

И на мен ми е тъжно... за всичките ми връзки.
Но аз съм се примирила.
Мисля, че и ти е добре да се примириш.
Има просто вечно търсещи хора. Мисля, че и ти си от тях.
Даже незнаят какво точно търсят.
Започват нови вълнуващи връзки, като се изморят от тях, търсят сигурността на детската си любов, изморяват се от спокойствието и пак тръгват да търсят романтични връзки.

# 16 28 окт. 2011, 20:55 ч.

Мнения: 293

Цитат на: Stanislava_ в пт, 28 окт 2011, 20:53

И на мен ми е тъжно... за всичките ми връзки.
Но аз съм се примирила.

С какво си се примирила ? И защо ти е тъжно ?

# 17 28 окт. 2011, 21:07 ч.

София
Мнения: 2 217

Цитат на: Stanislava_ в пт, 28 окт 2011, 20:53

Браво! Много точно си го казала.... Hug

# 18 28 окт. 2011, 21:16 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Цитат на: AGAPH в пт, 28 окт 2011, 20:55

Цитат на: Stanislava_ в пт, 28 окт 2011, 20:53

И на мен ми е тъжно... за всичките ми връзки.
Но аз съм се примирила.

С какво си се примирила ? И защо ти е тъжно ?

Ами като се обърна назад ми е тъжно, като се гледам сега пак ми е тъжно.
Имам чувството, че и ти си от този тип хора.
И аз имах връзка като твоята - първо 4 години, после две години разделени, после пак три години заедно. Аз прекратих връзката, защото не се чувствах щастлива и не виждах бъдеще, по какви причини и до днес незнам. И аз го обичах, даже и днес да ме питат бих си дала например бъбрека на този човек.
И човека до мен сега пак го обичам. И пак нещо ми липсва.
За това и казах, че ми е тъжно. За болката на другия, за пропуснатите мигове...
Примирила съм се с вечното си търсене и съм спряла да се обвинявам.
Сърцето е измамно. Често може да обичаш даден човек повече, когато не си с него, а когато сте заедно, някаква друга любов да ти е повече нужна.

# 19 28 окт. 2011, 21:32 ч.

София
Мнения: 4 349

ЧОВЕК ОБИЧА МНОГО ПЪТИ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ПО СВОЙ СИ НАЧИН И ВСЕКИ ПЪТ РАЗЛИЧНО! Истинската любов не е първата, а последната – тази, която дойде накрая и те накара да вярваш, че това е човека, с когото искаш да споделиш и хубаво, и лошо. Любовта е тази – ОСЪЗНАТАТА

# 20 28 окт. 2011, 22:18 ч.

Sunshine state
Мнения: 12 087

Не съм преживявала подобно нещо,но знам за какво говориш.Според мен,съвсем на прима виста,проблемът идва от липсата на разнообразие във връзката.Поговори с него и му кажи какво ти липсва,но ако пък както казваш не е емоционален,не знам дали ще има ефект.Като знаеш и ,че не го прави по своя инициатива,пак не е същото. Tired

# 21 28 окт. 2011, 22:49 ч.

София
Мнения: 397

Аз пък мисля, че той ти влияе- започвате да си говорите, след което почва нещо да те човърка, разбираш, че според него сте родени един за друг и впоследствие започваш и ти да си го втълпяваш. След като си нещастна, значи не го искаш наистина. Не се чувствай длъжна или виновна, само защото той те обичал. А и това, дето ти го е казал на раздяла и след това си го е постигнал ми прилича на манипулация.

# 22 28 окт. 2011, 23:02 ч.

Мнения: X

Цитат на: Stanislava_ в пт, 28 окт 2011, 20:53

Станислава, нямаш представа колко си права. Няма нищо по-ужасно за самия човек, да е такъв-вечно търсещ и незнаещ какво търси. Ад е просто. Една такава вечна неудовлетвореност. Само че, ако и авторката е от този тип хора, по-добре да търси...по-малкото зло. В смисъл човек, който поне мъничко е неин тип, като стремежи, виждания, манталитет, интереси. Ако е толкова различен от нея, както тя го описа...може би наистина няма смисъл да се терзае така. Животът преминаващ съпътстван с подобни усещания, може да доведе до болести и на физическо ниво.

# 23 28 окт. 2011, 23:58 ч.

Плевен
Мнения: 1 014

Цитат на: aniese в пт, 28 окт 2011, 23:02

Само че, ако и авторката е от този тип хора, по-добре да търси...по-малкото зло. В смисъл човек, който поне мъничко е неин тип, като стремежи, виждания, манталитет, интереси.

И аз точно това имам предвид, като казвам, че съм се примирила - просто продължавам да търся.
Защото в един момент се обвинявах, сега търсенето продължава Rolling Eyes

незнам дали търся себе си или човека до мен. Но поне така се чувствам щастлива.

# 24 29 окт. 2011, 00:09 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: AGAPH в пт, 28 окт 2011, 18:37

Цитат на: Парц в пт, 28 окт 2011, 18:31

Цитат на: AGAPH в пт, 28 окт 2011, 17:19

Възможно ли е да обичаш,да си обичан,а да си нещастен ?????

Възможно е....
Аз предпочетох да направя другия щастлив, да не го ранявам, да не го изоставям......Не съжалявам....Но плитко погребаната тъга се съживява постоянно.....Обяснение все още нямам.....

Много е трудно. Не знам дали бих могла да живея с такава тъга цял живот....

Не бой се, няма да живееш с тази тъга цял живот! Природата си знае работата! Пък и ти сама си казваш, че искаш пак да се влюбиш и да сияеш, явно все пак не го обичаш чак толкова много този мъж, че да си готова да живееш с него цял живот. Раздялата ви е съвсем материална, значи пътят е открит. Това, коеето те възпира е твърдението ти, че още го обичаш. А дали наистина го обичаш? Страдаш ли по него? Твоето малко ми прилича на гузна съвест. И тя минава, просто не се е появил подходящият обект, който да ти раздвижи кръвта!

# 25 29 окт. 2011, 00:24 ч.

Мнения: X

Понякога границата между любов и привързаност се размива. Като поживееш с някого неминуемо се привърваш с него и го чувстваш близък, със или без любов. После ти е трудно да се откъснеш и го бъркаш с любовта. Аз си мисля, че човек не бива да поддържа връзка, която го затормозява, изнервя, напряга и подтиска. И тук имам предвид не само любовна връзка, а всякакъв тип отношения. Не се ли чувстваме удовлетворени и щастливи от контактите си с хората около нас, значи не сме едни за други.

# 26 29 окт. 2011, 00:38 ч.

Мнения: 2 448

Написах много дълъг пост, после го изтрих.
Да си посветиш живота на друг, да обичаш повече от себе си?, това обикновено са думи за самоуспокоение, че не ни е стискало да рискуваме, не сме вярвали достатъчно че заслужаваме това, което си мечтаем и следователно едва ли ще го получим.
Ти много добре знаеш кое те кара да се чувстваш жива, или рискуваш и следваш собствения си път или се хващаш за сигурността без да се изживяваш като жертва на някой друг.
Да си повтаряш, че " обичаш повече от себе си" и в същото време подсъзнателно да го обвиняваш за собственото си нещастие, не върви.

# 27 29 окт. 2011, 01:18 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Аз мисля, че той не е за теб ...

# 28 29 окт. 2011, 01:39 ч.

Мнения: X

Не го обичаш.Съжаляваш го...мъчно ти е за него.Но не го обичаш.
Не и с любовта,нужна,за да останеш с някого цял живот....Или поне да го искаш.
А и не си намерила себе си.Не знаеш коя си,какво искаш от живота.И нямам предвид образование, работа,планове и т.н.
А лично в душата си,не си наясно със себе си все още....
Примирението с нещастието не е решение.Никога не е било.
Това е временно състояние,докато "видиш" новия път пред себе си.

# 29 29 окт. 2011, 03:49 ч.

Мнения: 1 287

Привързана си, не го обичаш. Проблемът в тези връзки, когато не сме още развити емоционално е, че в един момент ги надрастваме.
Няма лошо в търсенето, явно се питаш дали това е правилният подход, дали след време няма да съжаляваш за взетото решение. Пасинет го е описала добре. С тази разлика, че не мисля, че го обвинява за усещанията си, просто се намира в онзи транзитен емоционален период, когато не се е уталожила емоцията от предишните отношения.
Никой не ти дава гаранция как ще се развият нещата, дали следващият ще е по-добър. Но със сигурност е по-добре да скочиш, вместо да се питаш цял живот "какво би било, ако..." И в един момент наистина да намразиш партньора си за собствената си слабост.

Препоръчани теми

Малко поне да ми олекне..

Как печелите или губите уважението на мъжете

Не ти е в лигата

Да свалиш някого заради играта

Причина:

Причина: