АВГУСТ 2009 -тема 30

skypetia, забравих да ти пиша, че много ти се кефя на заниманията. Много си падам по шиенето, но съм самоук шивач и за съжаление не съм достатъчно търпелива и не изпипвам перфетно нещата, но всичко дето съм шила съм носила и се носи. Сега на Ивайла основно роклички шия.
Успех в попрището.

Лили, появих се, но за мъничко Нещо ми е доста объркана седмицата, а и времето дето се смени тотално ме сгрохва. Да не коментирам времето, което никак не стига. Ако скитаме след работа няма време за нищо после в къщи, аз в 10 съм заспала, купчината пране вече е метър и т.н. Но какво да ви говоря, то всички сте на този хал.
Калоян е супер, пупу. Адаптира се чудесно, с желание ходи, спокоен и доволен изглежда. Удържаме фронта, но той все пак е по-обръгнал на вирусчета и подобни. Миналата година много кашля, варицели, червени гърла и т.н., та сега се надявам да е много по-здрав.

Да знаете, че по притеснителната кашлица е тази, която е суха. Ако кашля сухо, на често, без да може да се изкашля и му личи да се мъчи може и някакъв спазъм да прави. Ако отхрачва не е притеснително, рано или късно ще изчисти това, дето го дразни. Колкото до сиропите - те уви не третират причинителят на кашлицата. Според мен ги даваме само за наше си успокоение. По-добре да се третира нослето например, ако се кашля от сополки.

Хаха, като ви чете човек излиза, че аз съм най-лошата майка.   Браво, че успявате да постигнете с децата си това, което желаете без прибягване до разни "страховити" субекти.   Аз не винаги успявам. При Андичка от няколко месеца всичко се свежда до "не" и "няма". Старая се да възпитавам обяснявайки, защото съм фен на възпитанието чрез разговори като с голям човек. Слава Богу по-често успявам "да я убедя". Но честно казано се изморявам да се моля буквално за всичко - ядене, лягане, ставане, събличане, обличане, къпане (особено на акосата), миене на зъби (а и на ръце), ресане на коса, рязане на нокти (особено на краката), излизане, прибиране и какво ли не.   И на мен хич не ми е приятно да прибягвам до "заплахи", но в някои ситуации определено ми се налага. Ако не бяха Баба Меца, Кумчо Вълчо и Торбалан, които чукат на вратата и говорят със задгробен глас, не мога да я накарам по никакъв друг начин да легне в леглото си минимум до 22.30. (Ходейки на ясла и ставайки в 7.30, няма как това да й бъде позволено.) Ако не бях показала Чичко Полицай с униформата и палката, и обяснила как ще глоби мама, ако не седи мирно в столчето, нямаше да мога да я возя в колата, просто защото от месеци е решила, че е твърде голяма за стол и не го понася.   Преди няколко месеца, когато ни беше най-тежката фаза с неяденето, "чичко Анатоли" също ни е помагал неведнъж.   Ако се замислиш, и "качи се на тротоара/дай на мама ръчичка, че на улицата ще ни бутне кола" също е  "плашене", но се налага. Та така. С всяко детенце, а и ситуация, методите са разнообразни. А и не мисля, че личност като Торбалан ще има фатални последствия в живота на повечето деца.   Аз, например, дори не го помня.

Мами от София, няма ли желаещи за вечерно, женско събиране? Неотдавна мисля Елия беше предлагала да направим едно излизане.  

Янче, разбирам те. И Кати от скоро научи думичката "не" и оттогава за всяко нещо отговора и е "Не". А със стола за кола бяха скарани сигурно няколко месеца.Не питай какъв кошмар беше качването в колата. Та ми се налага понякога да съмв прекалено строга, иначе не виждам как ще се излезе на глава с нея. Даже понякога ми става криво, че прекалено много и се карам, ама ....
Ей това дете снощи ми изпили нервите до край. Първо към 11 се разрева нещо. Взех я на ръце, успокои се, сложих я в леглото - рев, та чак пищене. Този път реших, че ще я успокоявам без да я взема на ръце. Успокои се, че се успокои.Викам аз поне да седна на спалнята, че се уморих да седя права - пак се почна пищенето.Накрая и дадох панадол, ако я болят венците, че цял следобед ръцете и бяха в устата. Успокои се след малко, обаче не иска да заспива.Накрая татко и я при нас, въпреки че му казах да си трае. ЕДин час се въртя на спалнята, накрая след хиляди кандърдисвания си отиде в кошарата.Още сач въртене и дърдорене и накрая заспа.
Скайпетя, дано Кеубрат скоро се оправи и спре да кашля. На Кати кашлицата като че ли се пооправи. Снощи не я мувах да кашля много много.

И аз не плаша с баба Меца, Торбалан, баба Яга или други страховити герои. Соня и тя в момента проявава невероятни капризи и инат. Сутрин не иска да си съблича пижамата, вечер не иска да я облича, като излизаме не иска да си облече якето и да си обуе обувките, като се приберем обратното. Поиска си какао и докато го правя тя забравя ли какво и аз не знам, но като го сложа на масата и ѝ кажа, седни да пиеш, тя не. Абе непрекъснато и на почти всичко отговаря с не. Вечер заспива на сила, сяда да яде на сила (освен ако не е яла нищо съществено ден и половина както стана онзи ден), не мога да и подредя играчките защото ходи след мен, пищи и ге разхвърля наново, само май за къпането и излизането вън е винаги готова и не отказва. Не процедирам със заплахи и наказания, понякога ако прави опасни неща, може да отнесе един по дупето. Много се катери това дете и ще звеме да се пребие някой ден и с брат си много лошо си играят понякога, хвърля се да скача по стълбите у нас, но не от първата, ами 5-6-7ма, хем падна веднъж и видя, че е опасно. Такава беснотия я е хванала, че не знам как ще я озаптявам като порасне още малко. Като реши да се инати или я изчаквам да ѝ мине малко ината, обикновено съм забелязала, че ако потърпя малко, става доста сговорлива и даже без да я подканвам сама тръгва да прави това, което искам от нея. Не винаги обаче става да я чакам 10 минути, та и повече и тогава ще не ще, хващам и правим каквото трябва, а тя се дере като магаре разбира се, даже и бие. Но имам усещането, че вече разбира, че не винаги мога да я чакам тя да се накани и май напоследък не се противи така яростно както по-рано, ако я накарам да действа веднага. Почва според мен да се очовечва лека полека. Друго, ако прибягвам до заплахи, то гледам да е с нещо, което наистина съм готова аз да направя или пък, то по скоро е предупреждение, за нещо, което действинетло може да се случи (и аз прибягвам до глобяване от полициате, до сърденето на съседите, на сервитьорите) и това най вече важи за Емил, че за сега Соня не се впечатли от тези приказки.

Ганушке, много е сладка Дария, тя също много е пораснала, но очичките са ѝ същете въгленчета, по тях абсолютно я познавам. Аз не мисля, че трябва да се притесняваш колко тежи Дария, 15кг не може да изглеждат много на 90 и кусур сантиметра, тя щом Соня не изглежда дебела 12кг на 87см, не би трябвало и Дария. А на всичкото отгоре на нито една нейна снимка досега не ми е направило впечатление да е наднормена нещо.

Румка, и аз с впечатление бях останала, че Тонката добре се справя с яслата. Дано да не продължава още дълго така, но каквото и да е, стескайте зъби, ще мине рано или късно.

Скайпетия, това с гръмотевиците направо ме срази и кво, ако не слушаш ще призова Зевс Гръмевержеца, ха ха ха, ох извинявай, но много смешно ми стана. За Кубрат, дано да не е лепнал сега нещо ново. Ама и за Кати, и за Кубрат каво да кажа, наистина са голяма дяволия тия чести боледувания. Утехата е, че уж е така макс първата година, после доста по рядко. Дано при тях са само първите два, три месеца.

Да похваля Соня вчера каза кон, а днес супа. Снощи си играеше с коня на Магаре, дето ни го подари миналата година и ни обясняваше за него, непонятно какво, но поне разбрахме че за коня става дума щото викаше “тро, тро(нали знаете как имитират малките тропането на копитата)....и тъй нататък нещо си дет тя си знае кво“. Аз и викам, Сонче кажи кон и тя повтори след мен кон и така цяла вечер ми го показва и вика кон . А пък днес на обед като се прибра от дневната майка и почна да вика какао, какао, а аз - сега ще си изядеш супата и после какао и тя изръси “супа“. Много съм щастлива, това дете може и преди 3 да проговори в изречения с поне 2 думи . Но пък с гърнето ама грам напредък няма, само се “вози“ но него из стаите и антрето, но да вземе да свърши нещо не ѝ изва на ум.

Пак аз... И Кати има напредък с говоренето като че ли. Научила е доста нови думи, само сочи към чорапите си и - "чапи", обувки и пантофки също ги произнася по съкратената процедура.Общо взето ако си хареса някоя дума я повтаря. Ама ако обърнеш внимание и я накараш да я каже пак -сбъркал си адреса. Но общо взето през два - три дена изръсва нова думичка.
За гърнето - никакъв напредък. 
Утре ще ходим на гости при майка ми. Баба и дядо да си видят внучката, внучката да си прибере подаръците 
Кати като че ли е по - добре. Мен носа и не ме притеснява толкова, ама кашлицата... Ама и тя като че ли е понамаляла. Днес почти не я чувам...

Много интересно ти се получи обяснението, Поли   Радвам се, че все още Сончето си играе с коня

Янче, не че ти си най-лошата майка, всеки е имал такива моменти. Аз например баткото съм го плашила с Торбалани, Меци, полицаи и др. , но сега някак си наистина Деси е друг тип или може би аз съм по-спокойна и уравновесена и не се налага да я плаша с горе изброените.
Да, Митко ми се е тръшкал за всичко, което изброявате - обличане, събличане, лягане, нехаресване на нещо, но Деси е "друга бира" , както се казва просто не се е наложило до сега да използвам този прийом ! СЛучва се и да поиска нещо и да се заинати, но аз я изчаквам спокойно да приключи с плаченето или тръшкането и обяснявам и говоря. Даже подражавайки на батко си  идва да ми се извинява или да ми каже, че съжалява  .  А може и тя да се развива по-бавно от вашите деца и след месец-два да се тръшка за абсолютно всичко   но за сега успявам да овладявам положението.

Здравейте, мамчета!

Поли, Янчета (и двете), благодаря ви! Поли, аз много му се радвам на твоя Емо, страхотни емоции с това дете. Ама като ти е вкъщи май е по-различна гледната точка. То и с Олег е така - екстра си е детето, ама отдалече Янче, с баща му сме горе-долу на едно мнение за възпитанието, може би той е малко по-взискателен. Но последните месеци се случи така, че аз се занимавах повече с децата и затова говоря от мое име. И все мисля и премислям нещата и понякога си мисля, че аз изисквам прекалено много от детето. Все пак няма как да седи мирен по цял ден, всеки ден. А мъж ми ме успокоява, че от различните деца израстват гении. Ето в заключение едно клипче да се посмеете: http://www.youtube.com/watch?v=Gbg_44ixgBI&feature=share

По въпроса с плашенето - за Венци не се налага. Това дете живее, за да радва околните. Понякога дори се хващам, че и казвам да направи нещо просто ей така, за да кажа нещо ..... и тя го прави. А понякога казва "не", тропва с краче, после поглежда дяволито, усмихва се .... и пак прави каквото съм казала
За работата мъжа ми завърши информатика и работи нещо такова в цигарената фабрика (която скоро приватизираха); аз съм юрист по образование и работя в прокуратурата, но в администрацията, не съм прокурор. За съжаление нямам вуйчо владика, та и до тази длъжност трудно се добрах. Живот и здраве, оттук нататък ще си търся мястото.

И те така. ... пак окъснях.
Лека на всички!

  Здравейте,мами,
  напоследък нямам ама никакво време да пиша,но поне се старая да ви изчета  
  Набързичко ще се опитам да се включа по дискутирани теми.

  Относно кашлицата миналата седмица Никол не ходи 2 дни на ясла,защото беше със зверска кашлица.За първи път ми се случва,но не я успокояваха дори инхалациите с вентолин   Заведох я при педито,каза,че не е нищо страшно и че е от сополките.Интересното беше,че тя нямаше сополи,носа й не течеше.Даде ни един нов сироп Гриндтус,билков и антибиот.капки за очи.На другия ден вече й нямаше нищо   Ако щеше ми вярвайте,след 2 приема,а кашляше наистина страшно много.

  За ината-това,което Гануша е описала е все едно Никол.Много е инатлива,ако не стане на нейната реве и се тръшка,предимно в МОЛ-ове и магазини й идва вдъхновението.Понякога ми иде да потъна вдън земя от срам.   Но това е на моменти.През останалото време ми е ужасно забавна.Понякога се чудя как малката й главица ражда такива лафове  
За кг-от 2,5 месеца не мога да се наканя да я заведа на консултация,но е около 15 кг.Мислят я навсякъде за 3 годишна.

  За плашенето-не я плаша,просто не ми идва на ум.Като ме ядоса и й се развикам вече дори не е нужно да я наказвам сама в другата стая,разревава се и самичка си отива.Като се успокои идва и пак е същата веселушка.

  Много я е страх от кучета.Аз също изпитвам панически страх дори от мънички кученца и явно съм й го предала на нея.

За вечерното излизане аз съм за с две ръце.Ще дойда на 100% само нека да е петък или събота вечер.[/size]

  За работата аз работя в Мобилтел от 6 години,а мъжо се занимава с климатици.
  По този повод,Дани честито!!Пожелавма ти много успехи ан новата работа (нищо,че си в конкуренццията   ).

  За заниманията в яслата точно днес си говорихме с една майка колко разнобразни неща им измислят.Вчера бяха правили духчета и наблюдавали как се съблича дървото,за таралежа от картоф и фиде май ви разказвах,утре ще имат куклен театър и танци.Отделно имат и някакви учебни тетрадки за яслени групи ,там също имат много интересни занимания.

  Странното при Никол е,че както си се хранеше изцяло сама сега въобще не иска.Ако я оставя няма да хапне и една хапка.Трябва да я храня като бебе.Не че ми пречи ама ми е странно.От вчера вече сама си облича панталоните и обува пнтофите(добре поне,че спря да ги обува наобратно).

Май стана доста дълго.Надявам се скоро пак да мога да се включа.
Лека вечер на всички!

Рени, ха ха ха, мале, мале, мале  , е няма грешка Олег. Паднах от смях. Страхотно си е дедето и е прав мъжа ти. Наистина като се отнася за собствени деца реагираме и се впрягаме доста повече отколкото е нужно понякога. Аз така говоря сега защото ни мина вече през главата и сега нещата са добре доколкото това е възможно. Освен това май като гледам всичко си е в реда на нещата щом вече гаджета са му в главата, то си му е време явно за тази буйна фаза от живота  . Абе, мале, мале  , няма да ви е лесно, но обичайте го, радвайте му се, подкрепяйте го и си мисля, че ще израсне доста по стойностен човек от много от съучениците му.

Магаре, да бе    .

Привет дами!

Дани - честито, много успехи ти желая на новото работно място! 

Поли - браво на Сонче!  Сега ще видиш като набере скорост как ще се разбърбори в най-скоро време!

Ганушке - аз съм много против насаждането на всякакви страхове, затова не го правя. Има си начин да убедиш едно дете за нещо, без да го накараш да се страхува. Савана също ми прави номера, редовно, но такива разни Торбалани, баби Меци, Кумчо-Вълчо и т.н. изобщо не използвам. На моя приятелка детето вече е на 5 и го е страх от тъмното именно поради тези плашения, не минава вечер без да отиде в леглото на родителите си - тя много съжалява, че го е правила, но уви, късно е вече. Дария е страхотна!
 
Аз нещо съм понастинала, от една седмица, гърло и хрема, че даже и ухо ме боля онзи ден, за първи път в живота ми. В събота, вместо да отидем на Хелоуинско парти, аз чаках пред докт офис, за да ме прегледат. Чиста настинка, дори на ухото му нямаше нищо, взеха ми секрет от гърлото за бактерии и ме изпратиха по живо по здраво. Не се обадиха, значи нищо няма. Обаче след като не можах да спя 2 нощи, днес се обадих на хомеопатичката, тя добре че се завърна от Бг вчера и сега съм на някакви капки - като че съм по-добре, дано че ми писна вече.

По въпросите на Рибката, ние сме инженер-химици с мъжът ми от Бг, като той има и техникум по електроника. Тукашно образование имаме и двамата, аз магистратура по environmental engineering (не го бъркайте с екология, не е същото), а той по health & safety (нещо като безопасност на труда в Бг, ама не е същото, че тук тези инспектори правят закони, наредби и разпоредби, които работят в защита на работниците и ги пазят от инциденти на работното място) и всяка фирма или има такъв отдел, или си наема външни консултанти. Аз се чудя дали да не запиша една докторантура, по проекта, който работим с шефа ми от 4 години се отвори една страхотна тема за рисърч, но това означава в близките 5 години да сме вързани тук, а и мъжът ми заяви категорично, че професорка не иска да ставам , та и това е на стендбай, че има други неща на първо четене в момента!

Рени - пожелавам ти да си намериш желаното място! За съжаление и тук е така, нямаш ли връзки в началото, просто да почнеш, е много трудно, дори за лекари, юристи и т.н. - мен лично това много ме дразни. Избягах от това в Бг, а тук се оказа дори по-зле!

Дани, честит рожден ден, миличкаааа!!!   Да си жива, здрава и все така истинска, неподправена, усмихната и готина жена, мама и съфорумка!  Близките ти много да те обичат и уважават, а колегите много да те ценят! И още веднъж да ти пожелая много успехи в новата работа!      

Привет, привет!
За плашенето на децата  и аз съм много против.Мен са ме плашили като дете и много ме беше страх от тъмното и да остана сама, че да не дойде Торбалан или баба Яга, или някой друг такъв образ.Брррррр...като се сетя и пак настръхвам.Не плашенето е начина да накараш някой да направи каквото искаш!
И Валентин е в тая фаза на "не" -тата. Понякога м ие забавно като почне на всичко не да вика.Но аз съм му хванала цаката.Съгласявам се веднага и той до 1 минута максимум вече е казал да.
Още кашля, макар и по-малко.Понеделник трябва да е на дом вече.Скайпетя, кажи как е Кубрат, какво каза лекаря при последното посещение? Помня,че и при вас проблема беше кашлицата...
Поли, и аз много се забавлявах с "коня на Магаре". Много весело прозвуча. Сончето и тя голям образ!
Амбишънс, и ти си сериозна дама!  КЕфиш ме!

Дани, и тук да ти честитя празника и да ти пожелая най-обичаната и щастлива жена да бъдеш!

Здр. и от нас. Ние вече сме добре. И двамата са здрави. Млката обаче я мъчат страшно колики. Всяка вечер по едно и също време от 20:00ч. до към 23:00ч. Дрането и е страшно. Няма млъкване. Вече се чудя какво да и давам за да не я боли. Ако имате идеи пишете.

За излизането съм за и аз с две ръце.

За плашенето аз го плаша само с "дядо" който идва с бастуна и прави бой по дупето. Така стана, че един ден ми се тръшкаше на улицата и един дядо му се скара, че така не се прави и му тропна с бастуна. От тогава като кажеш че идва дядо и всичко се изпълнява. От друго нямаме страх.

Благодаря ви за пожеланията за РД 
Той един рожден ден бешееее  Имахме родителска среща и да успокоя Рени и Поли,всички деца са толкова палави За един час и половина,нищо хубаво не казаха за децата...само оплаквания  Направо ми съсипаха вечерта 

Днес имаме още една рожденничка 

Дени честит рожден ден и тук!!!Пожелавам ти,каквото си пожелаеш да ти се сбъдне!!Наздраве!!

Здравейте момичета!
И днес си имамсе рожденничка:)
Дени,Честит рожден ден!Всичко най-хубаво ти пожелавам.Весело изкарване на празника 


Мити е на градина и аз пак се занимавам с домакинските работи ,ама няма как...В градинката ясно вчера са говорили на децата за Коледа и за Дядо Коледа и вечерта митко ни казва"идва Коледа и дядото дзън-дзън с ка*банката иди и носи подаляци на Мити"-хихихиххи много му се смях,как си ги говори в негова полза Като споменах Коледа и се сетих да ви питам,Как процедитат във вашите градини на празника,относно подаръците..Тук всеки родител носи какъвто си иска подарък и детето го отваря чак вкъщи.За мен тази практика е малко глупава,защото има родители който искат за градината нещо малко и символично да му вземат,а има и такива(като повечето Поморийки) дето само се показват и големеят,та те носят големите кутий.Не ме разбирайте посрешно,но как да обясниш на дете си,че неговата играчка е хубава,нищо,че на Виктор е 5 пъти по голяма(примерно.).Много скоро мисля да говоря с директорката и да и предложа са купят еднакви подаръци на децата и дори и да ги видят там няма да има ревове за надругия играчката.Така казах си дерта И другия ми дерт,понеже не мога да го кажа на друг,ще го споделя с вас:цикъла ми нещо закъснява Последно ми дойде на 27 септември и до сега нищо,взеха да ми влизат едни мисли в главата,но дано не,поне за сега Както и да е ,исках да го споделя ,че иначе ще гръмна от нерви.
Данче,те май на учителките не има се занимава с децата и все са недоволни,че щуреят.к
Като погледнат реално децата са в такава възраст,че всичко им е интересно трудно е да се съсредоточат и да стоят на едно място,все пак са на 8-9 годинки,а не на 68-69
Чао за сега от мен.Приятен и усмихнат ден ви желая