Първокласници 2011/2012г.

 L'Agent, между палавост и хиперактивност има разлика и то доста голяма. Не е тук мястото да уточнявам каква. Аз бих завела детето си при проверен и надежден психолог, а не в квартала. А до мърморенето на госпожата - на нея това и е работата - да се справя със всякакви деца, затова са педагози, за да намерят верния подход към всяко дете. Но  естествено в реалния живот трудно се срещат сърцати учители. Жалко е че са те принудили да спреш малката от занималня, аз си мисля, че колкото и да елементарен материала поне в началото, пак на родителя ще му е трудно. На мен например ми е адски трудно да му разкрия логиката на задачите - празно квадратче е равно на осем минус две например - как да му го обясня. Тоест си мисля, че е редно учител да им ги обяснява. И при нас ги имаше мърморенията, че ставал, че се разхождал. Е, като почна ресурсната учителка да влиза в клас и да работи с детето - нещата се успокоиха. Може би и време мина и детето се научи да не циркулира насам-натам в учебния час, но за сега да чукна на дърво, мърморенията спряха. Да не казвам голяма дума де, че знам ли с какво ще ме сюрпризират довечера, като отида да си го взема.
Аз бих потърсила помощ от специалист, и бих проверила как стои въпроса с ресурсното подпомагане поне за втория срок, защото се минава на комисия за да ти го отпуснат.

Чак пък ресурсен учител на палаво дете ми се вижда пресилено. Тия деца си ги "отчуваме" вече 6-7г, все си мисля, че сме наясно кой какво дете има. Хиперактивност ще се забележи и диагностицира много по-рано. Ние като взимаме Никол от занималнята вътре намираме такъв хаос, че не ви е работа. Крещят, бягат, чиновете разместени, столове обърнати.  Но явно им дават "свободно" в 16 часа, като са написали всичко, струва ми се нормално - все пак преди това часове наред са седяли по чиновете. То на мен ми се сплесква четирибуквието за 8 часа, какво да говорим за децата. Не са се оплаквали от поведението, въпреки че ми е буйна. Тя казва, че в час слуша и се старае, за сега й вярвам, защото после не се спира, явно компенсира.
Много иска да чете и да пише. Обаче се ме слуша, пишем думи, постоянно сменя местата на буквите. Като я накарам да помисли и си поправя сама. Защо не го прави от първия път не знам. Много се изнервям така. Щом сама се поправя, значи може. Но аз съм много нервен човек, за всяко нещо подскачам. Питам дали се справя добре, да, добре била. Учителката от занималнята и пише звездички, усмивки, шестици, но основната пише само "Добре", което ме озадачава. Тя и без това се подписва най-много веднъж седмично някъде, а то и "Добре"...което ми звучи като 4 и се втрисам допълнително. 

Съгласна съм, но и не съвсем. След като майката сама казва, че обмисля да заведе детето на психолог, явно нещата не са толкова безобидни. А до диагностицирането - ми преценката е чисто субективна, макар и да има скали за оценка, и зависи кой специалист как ще погледне на нещата.

Според мен дори да се диагностицира с "хиперактивност", ако няма дефицит на внимание няма да отпуснат учител. Така че даже не виждам смисъл. Ако се справя добре с материала, каква е тогава идеята? Синът ми се оплакват редовно в ДГ, че не седял на стола и не слушал, не правел, каквото правят другите (като задание от учителката). Обаче пък знае материала, явно слуша с едно ухо и като му скимне да рисува и оцветява се справя перфектно. Стихчета много мрази да казва, но ги учи с 3 прочитания. Значи няма кой знае какво значение, че не седи на столчето мирен. о те и не мрънкат в нашата ДГ, тези неща ги казват с усмивка, както и ме "информираха", че децата ми били индигови. 
Обаче може да не съм обективна, аз съм майка на палави хлапета. Вероятно другите ще се възмутят от обикаляне на стаята, аз не. Поне в първи клас не, макар че все пак се радвам, че не чувам оплакване за Никол.

тъй тъй и аз. Никой не е казал, че хиперактивността е свързана с неусвояване на нещата. Ми моят тази година пред детски психолог такива "чудеса" от умствени възможности показа, ама иначе не мога да го накарам нищо насила да заучи и да ми каже. Нещо лошо не съм казала, нито искам на някого да "паля фитила" та да се шашка. Не ме разбирай грешно. Миналата година в предучилищната имаше един сладур, който по всички критерии си беше с ХАДК, но никой не се занимаваше с него допълнително или индивидуално, именно защото родителя не е сметнал, че палавото поведение не е само палаво. Макар че съм далеч от мисълта, че отпускания от държавата ресурсен ще научи детето да се справя с емоциите и да се подчинява на порядките в клас.
Klemy - томахавка не съм изваждала, за да я заравяме, тъй като си имаш и ти палави хлапета, мисля че се разбираме за какво говорим.

 

Не съм много запозната с хиперактивността, но все си мисля, че става дума за друго, иначе излиза, че повечето деца са хиперактивни 
В началото на годината и в нашия клас положението беше същото. Не знам какво направиха учителките, но вече всички деца се кротнаха. Някои по-лесно, други по-трудно, работеше се и успоредно с родителите в/у поведението на проблемните деца. Непрекъснато, всеки ден, им се набиваше в главите за отношенията м/у хората, всеки инцидент се обсъждаше, коментираше, виновното се извиняваше.

Според дъщеря ми учителките са много, много добрички, не е имало подобни неща, каквито прочетох тук за удряне, уши   но се справиха.
Като отивах да я взема първите седмици съм попадала на:


Сега всичко е кротко, като вляза целия клас става и поздравява.
Извеждат ги задължително, дори сега в студа преди занималнята навън да тичат, така си изразходват енергията, вътре не се тича. В часовете за свободен отдих повечето ходят на различни спортни дисциплини, т.е. не седят нон стоп на едно място от сутринта до вечерта.


Не е въпроса в това какви са нашите разбирания. Както казаха още в началото на годината - ако вие не поддържате това, което казваме ние, резултат няма да има. Ако учителката каже, че не трябва да се става, значи и ти й го набивай в главата.

И според мен не трябва да има свободно разхождащи се  

 Да, авторитета на учителката не бих подронвала, разбира се.  Но все си мисля, че ние поне сме попаднали на учители, които чудесно разбират, че имат работа с деца, а не с възрастни. И често чуваме - деца са, с една усмивка извинителна към пакостите им. Мен лично това много ме радва, обичам срещу себе си и най-вече срещу децата си да срещам усмихнати и добри хора.
 То това не е съвсем по започнатия казус, но ще го споделя с вас. Въобще не обичам менторските тонове, калъпите, задълженията и т.нат. В повечето случаи с добро се получават много по-високи резултати, отколкото с лошо. За мен показателно е, че Никол казва, че ходи да се гушка с госпожата, а госпожата ги черпи с бисквитите си, които си е донесла да хапне. Те колко са бисквитите в една опаковка, предполагам са й ги изяли всичките...Едни такива дребни нещица могат да спечелят уважението към учителя много повече, отколкото строго създадения ред. В началото на годината класната им получила неприятно обаждане, относно здравни проблеми на близък, разплакала се и помолила децата да слушат. Никол каза, че почти всички са мълчали и са се съобразили, а тя и давали кърпички да си бърше сълзите. Мисля, че тези истории ще оставят следа в съзнанието й завинаги. И така бих искала да се сеща за първата си учителка - като за един много добър човек, който на първия учебен ден ни каза "Вие ни поверявате най-скъпото си, не се притеснявайте, защото аз ще обичам децата ви". Мисля, че не ни излъга. Децата усещат много отношението към тях, мисля че не й се качват на главата. Но дори понякога да го правят по детски, ще знаят, че имат съюзник, а не враг от другата страна на катедрата.
Имала съм чудесни хора за учители, моля се и децата ми да имат такива.
Извинявайте за дългия спамърски, но емоционален постинг. 

Абсолютно съм съгласна за нестандартните подходи

Върнахме се от конкурса по рисуване. Падна се "Есен в гората", според мен Симона добре се е справила добре, с моливи и пастели е рисувала, а за някои детйли е ползвала и флумастри - понеже остана последна, успях дори да й снимам рисунката с телефона си (малко жълтеникава стана снимката, по-ярки са цветовете в действителност):
http://i82.photobucket.com/albums/j265/chockolina/Monny/IMAG0212.jpg
Резултатите ще бъдат качени в интернет на 29-ти.

НЧС, разликата е огромна, браво на София - много красиво изписва цифрите!

Нем, писмо до феята не сме писали, просто поставихме зъбчето под възглавницата и на сутринта имаше подарък малка феичка и 1 левче от феята.

Облачна, съболезнования и от мен за загубата ви. Според мен, твоето момченце е реагирало много зряло и това, че е представило представата си за истинско семейство, изобщо не е лъжа. Мечтае детето.

Браво "Есен в гората" - много искаше тази тема да се падне 
Сто пъти и казах да ми звънне като приключи, уви не, ще трябва да чакам до 4 часа 

chockolina Страхотна рисунка 

Мерси, rummi_pl! И Симона от трите теми най-много тази й харесваше, та беше доволна, че именно тя се е паднала.

Ау, страхотна рисунка, chockolina! Браво на малката принцеса. Стискам палци!

За писмото...След вчерашната РС съм вече убедена, че всички мои тревоги са били напразни. Видях съчинения на Стефан на английски по 2 стр. /прочетох едно правено след Хелоуин за костюмите им/.
А аз се тръшках как ще напише диктовка от 3 изр. Боже...вчера все едно за друго дете говориха. Вдигах вежди невярващо...Бил концентриран, свършвал бързо задачите - моето витаещо дете в облаците, дето е вечно отнесен нанякъде...
На MIST теста се е справил също отлично. Сега няма ама никакво оправдание да не напише сам писмото до Дядо Коледа /Феята е изпуснахме....Не можел да пише, а!?!/.
Дадох му и теста по математика, като изтрих във фотошоп "1 клас" и попълнените цифри. Не съм брояла точки. Но също много добре се справи. Има много добра фотографска памет и всичко дето е с цветенца, триъгълници, пътечки и пр. е без грешка.
Т.е. едно показват у дома, съвсем друго в клас. Ама съвсем друго.
Учителките си знаят работата.       

Ей chokolina, страхотна рисунка на Симона. Аз усетих есенно настроение, хем има топли цветове, но пък е голо и навява хлад. Това си е мое мнение де, аз не съм специалист! Успех!

Чоки, браво на твоето момиченце- много добре се е справила- да не кажа по-добре и от мен, ако аз рисувах същото    Моята първокласничка и тя докладва за темата още по обяд, каза, че е рисувала много дървета и паднали листа. Не можах да видя рисунката, но важното е, че детето е доволно и пита кога са другите конкурси, иска и там да я запишем. Ще поговорим с нея и ще решим.

Връщам се да ви прочета, че направо ви изпуснах тука тези дни.