"ТЪркалящи се деца"

  • 6 658
  • 130
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 14 654
Янечек, не бъди толкова категорична в лепенето на етикети. Може би не си попадала на такова дете. И аз съм си имала принципи и представи преди да родя, за това как да си гледам децата и какви принципи да имам, но теорията е едно, практиката - друго.

Не само че съм попадала на "такова" дете, но си имам едно вкъщи. Просто усети ли, че може да те направи на маймуна, ще го стори с удоволствие. С мен му е ясно, че няма как да стане. И на теория, и на практика - при мен е все едно и също.

# 91
  • София
  • Мнения: 2 105
Янечек, не бъди толкова категорична в лепенето на етикети. Може би не си попадала на такова дете. И аз съм си имала принципи и представи преди да родя, за това как да си гледам децата и какви принципи да имам, но теорията е едно, практиката - друго.

Не само че съм попадала на "такова" дете, но си имам едно вкъщи. Просто усети ли, че може да те направи на маймуна, ще го стори с удоволствие. С мен му е ясно, че няма как да стане. И на теория, и на практика - при мен е все едно и също.

Ами сподели как се справяш, тогава. Ако може и с конкретна ситуация, за да можем ние, несправящите се да се поучим от твоя опит.

# 92
  • Мнения: 14 654
Няма как да споделя опит за справяне в конкретна ситуация, при положение, че става дума за цялостно поведение и отношение към детето, начин на възпитание, насочен най-вече към това такива ситуации въобще да не възникнат - детето да е уравновесено и спокойно, да няма истерии, а не да се чудя как да ги овладявам.
Не знам точно как го правя, някак се получава без да прилагам тактики, прочетени от тук и там. Вие не си ли усещате децата, че искате рецепти за справяне? Всяко дете е различно, има си особености и е нормално с различно отношение да се постигнат едни и същи резултати.

# 93
  • София
  • Мнения: 2 105
Всяко дете е различно, има си особености и е нормално с различно отношение да се постигнат едни и същи резултати.

Именно там е разковничето. Ако се съгласим, че целта е да се спре с истериите и тръшканиците, ние всички към това се стремим. И аз и ти гледаме да не се стига до такива ситуации, само че аз игнорирам истерията (когато се стигне до там) и го оставям да се нареве, да изрази емоциите си и след това давам разяснения защо това, което иска няма как да стане, докато ти не позволяваш да истерясва въобще. Два подхода - един резултат. Което не смятам, че ме поставя в графата "несправяща се майка".

# 94
  • Мнения: 54 793
Единственото, за което помага боят или по-скоро пляскането (не говорим за побой все пак) според д-р Ф.Додсън в книгата му "Изкуството да бъдеш родител" е за разтоварване на напрежението у родителя, за да може после да е "на чисто" с детето. Възпитателна стойност според него няма, но в този смисъл е донякъде полезен за родителя, но не и за детето.
 

Много интересно !
При нас това разтоварване на напрежението се получаваше с обратен знак .
След пляскането ( защото бой е нещо много по-сериозно ) , тя се успокоява , а аз се разтрепервам и се чувствам като злодей часове наред ...
Мислела съм си , дали не е някакъв неосъзнат енергиен вампиризъм ? Rolling Eyes
Така да се зарежда с енергия ?  Thinking
Защото след такива случки , аз съм просто без сили , а тя е радостна и щастлива , все едно , че нищо не е било ? ooooh!

Бърди , за теб лъжа , за мен истина , мила !

И много моля пак за уточнение , че не става дума за побой и налагане с часове , а за пляскане 1-2 пъти  по дупето . Когато е изчерпан лимита на всички други възможни средства за убеждаване .

За повече не съм имала нито желание , нито сили ...
И аз съм от "несправящите се" майки . В домашни условия .
Теориите ми се разминаха тотално с практиката , ама здраве да е ! Hug

# 95
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Рецепта няма , поне общо валидна за случая.
Действам според нрава и ситуацията . Последните двама
са от търкалящите се по земята. Веселбата започна от
навършването на 1г. и при двамата. При по-голямата
отшумя около 21/2г.  С последния още се надлъгваме.
разлика в поведението на двамата от земята до небето.
Тя - първо пробвах с игнор и с довиждане, проработи
бързо. Абсолютно придобиват временна глухота щом
надуят гайдата и се замяткат. Той- на етап нищо не
работи, нито блага дума нито "натръшкай се"  и пр.
Обаче изречения от рода, "Аууу, виж какво ще ти покажа",
и от сорта придружени с яко опулване и рязка смяна на
поведението вършат работа.  Да ги гушнеш и вземеш
 на ръце в момент на ярост...трудна работа, кършат
снаги като кючекчийки, да се чудиш откъде тази сила
разпределена в  1 м. и приблизително 13 кг.

# 96
  • София
  • Мнения: 6 719
Единственото, за което помага боят или по-скоро пляскането (не говорим за побой все пак) според д-р Ф.Додсън в книгата му "Изкуството да бъдеш родител" е за разтоварване на напрежението у родителя, за да може после да е "на чисто" с детето. Възпитателна стойност според него няма, но в този смисъл е донякъде полезен за родителя, но не и за детето.
 

Много интересно !
При нас това разтоварване на напрежението се получаваше с обратен знак .
След пляскането ( защото бой е нещо много по-сериозно ) , тя се успокоява , а аз се разтрепервам и се чувствам като злодей часове наред ...
Мислела съм си , дали не е някакъв неосъзнат енергиен вампиризъм ? Rolling Eyes
Така да се зарежда с енергия ?  Thinking
Защото след такива случки , аз съм просто без сили , а тя е радостна и щастлива , все едно , че нищо не е било ? ooooh!

....
Наскоро прочетох нещо много интересно в "Детето и ние" на Хаим Гинът /ще пресъздам контекста, защото не го помня точно/ - че детето приема боя като вид индулгенция за това, че се е държало лошо, и че пляскането понякога поощрява детето после да продължи с лошото си държане, защото се е "изплатило". Т.е., "аз знам, че се държа лошо, ама като ме напляскаш, си изкупвам греха и мога да продължа после с чиста съвест пак да се държа лошо". В този смисъл боя/пляскането провокира лошото държане.

# 97
  • Мнения: 1 340
Ами моите деца също се тръщкат, сина ми повече,  а вече е на 4г... Истерясва, бие, крещи, дърпа се бяга (вярно не се търкаля, ама то и другото е достатъчно). Аз тегля на сила, но това вече ми е доста трудно, защото тегля 18кг + 13кг в момент на мятане и тръшкане, а аз съм 50.... Не знам решение, моето е - изтеглям от мястото на тръшкане, завличам до по спокойно място или вкъщи (това често значи влачене 4-5 преки примерно) и там наказвам и като се успокоят нервите обяснявам. Ама вече съм ужасно уморена от тези ежедневни истерии. А те са си всеки ден #Cussing out Cry Cry Cry

# 98
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Наскоро прочетох нещо много интересно в "Детето и ние" на Хаим Гинът /ще пресъздам контекста, защото не го помня точно/ - че детето приема боя като вид индулгенция за това, че се е държало лошо, и че пляскането понякога поощрява детето после да продължи с лошото си държане, защото се е "изплатило". Т.е., "аз знам, че се държа лошо, ама като ме напляскаш, си изкупвам греха и мога да продължа после с чиста съвест пак да се държа лошо". В този смисъл боя/пляскането провокира лошото държане.

Да се чудиш направо на подобна желязна логика на 1- 2 год. дете. Защо едно дете трябва да се отглежда по книги и по някакви си методи особено пък на чуждестранни автори? Нас все по книги на комерсиални психолози са ни отглеждали.

# 99
  • Мнения: 5 940
При нас чак търкаляне не е имало никога, но е имало някакви истерии. Случа се понякога и сега, не чак в стряскащ вид, но има моменти на изнервяне.
Специално за моето дете съм установила причините:
- глад /не съм преценила колко е ял, в един момент и той не може да прецени/, умора /минало е доста време от ставането, а и това време е прекарано на някакви  "социални" места, с прекалено много хора и оттам много изисквания от моя страна
- площадки със смесени деца по възраст - откакто се роди брат му отношението към по-малките взе да се променя. Сега не му е чак такава драма, когато някое дете не може да говори.
- когато съм го завела някъде, противно на желанията му. Той например не обича детски празненства с клоуни и винаги ми казва предварително, че не иска да ходи на рожден ден, ако има "разни смешници", но аз въпреки това го водя, защото ми е неудобно от родителите на приятелите му
-ако му говоря императивно. Той от бебе е свикнал с много обяснения от моя страна и когато не получава такива, реагира с протест. Даже скоро ми обясни, че ще слезе от върха на прасковата, ако му обясня спокойно, а не като подвиквам отдолу.
Това общо взето.

Последна редакция: пт, 04 ное 2011, 06:39 от valerie

# 100
  • София
  • Мнения: 6 719
Наскоро прочетох нещо много интересно в "Детето и ние" на Хаим Гинът /ще пресъздам контекста, защото не го помня точно/ - че детето приема боя като вид индулгенция за това, че се е държало лошо, и че пляскането понякога поощрява детето после да продължи с лошото си държане, защото се е "изплатило". Т.е., "аз знам, че се държа лошо, ама като ме напляскаш, си изкупвам греха и мога да продължа после с чиста съвест пак да се държа лошо". В този смисъл боя/пляскането провокира лошото държане.

Да се чудиш направо на подобна желязна логика на 1- 2 год. дете. Защо едно дете трябва да се отглежда по книги и по някакви си методи особено пък на чуждестранни автори? Нас все по книги на комерсиални психолози са ни отглеждали.
Не мисля, че в това отношение книгата визира 1-2 г. деца, естествено, че става дума за по-големи деца. Simple Smile
Аз я чета сега, когато детето ми е на 4,5 г., и в много отношения ми е полезна, затова и я препоръчвам на други майки. Какво значение има дали авторите са чуждестранни или български? Хаим Гинът бих нарекла всичко друго, но не и комерсиален психолог, всъщност той отдавна е покойник, но книгите му са пропити и учат на огромна любов и разбиране към децата.
Ето, това е книгата:
http://www.book.store.bg/p20430/deteto-i-nie-d-r-haim-ginyt-d-r- … uolas-godard.html

# 101
  • На острова
  • Мнения: 1 275
Още нещо относно боят (нали, тук под бой разбираме шляпане), което ме кара да не ползвам този метод като наказателно действие, било то при тръшкане или друга истерия: Ефектът ще е, че скоро детето ще започне да приема шамарите и виковете като досадна, но неизбежна част от живота и ще спре да реагира на всичко това, продължавайки да върши това, което си е наумило.
Много жалко, ако детето свикне на принципа "аз ще си правя, каквото си искам, знам че после ще ме набият, но ще ми мине"...

# 102
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Била съм свидетел точно на такова мислене от редовно пошляпквано дете. Ние с една приятелка му обясняваме да не прави така, че ще яде бой от баща си. А той ни отговаря " оооо ами то минава 1 часа вече, пък още не са ме били днес, та време ми е" и се хили диването му с диване. На 7 години беше тогава.

# 103
  • София
  • Мнения: 2 105
Била съм свидетел точно на такова мислене от редовно пошляпквано дете. Ние с една приятелка му обясняваме да не прави така, че ще яде бой от баща си. А той ни отговаря " оооо ами то минава 1 часа вече, пък още не са ме били днес, та време ми е" и се хили диването му с диване. На 7 години беше тогава.

Мдаааааа...и аз знам за такъв младеж, който пък по-късно в тийнейджърска възраст казвал на майка си "Хайде, бий ме и да тръгвам"  hahaha

# 104
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Olive така е, както казах по горе всеки е приел свои модели за възпитание на своето дете и съответно източници на информация в тази посока. Аз лично не одобрявам чуждите автори в повечето случаи теориите им не са съобразени с българската действителност. Когато забременях държах книгата, която да ме ориентира в отглеждането на детето да бъде от български автор. Открих тази ,, Голамата книга на мама и татко: Отглеждане на детето до 7 години,, от д-р Калина Дичева писана съвместно с други български специалисти. Книгата е написана изцяло позовавайки се на опита им.

Общи условия

Активация на акаунт