"ТЪркалящи се деца"

Да, четох отзиви за тази книга ето тук, пази боже от такъв опит на бълг. специалисти:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=280779
Нищо лично, Мадам Помпадур, но в конкретния случай предпочитам чуждите специалисти пред българските такива.

 

За щастие не всичко по отношение на детето е "захранване", та преди да съм прочела и другите съвети ще се въздържа от мнение...

хах, да, така се получава в един момент - детето свиква с дневния порцион шамари (говорейки си с мъжа ми по темата, той като редовно поступвано хлапе, точно това споделя - в един момент се е превърнал в дебил и боя ни най-малко не го е притеснявал)

За това не случайно написах ,, ориентира ,, иначе съм разчитала изцяло на майчинският инстинкт и на нуждите на детето. Във въпросната книга и аз съм срещала твърдения, които са ме озадачавали, което е  факт и при други автори. За това не гледам дете по книга. Тук например ми се струва странно как: изписват родилката на 2- рия час след раждането, че новороденото не се къпе 1 седмица, че децата ходят с памперси до 3-4г и са с биберони в устата и други подобни. Така че…

Ами то и тук децата са с памперс до 2.5 - 3 години, биберон - тоже.

Моето се търкаля....ама за кеф....
Не ми се е тръшкал от истерия по земята, но не знам защо, когато му е гот започва едно търкаляне където завари....Става на прасенце, но не мога на този етап да го откажа от това"удоволствие".....Пера и...толкоз....Обясненията за сега не помагат.
Нямам намерение да си попарвам и нервите за нещо такова...

Средният ми син се тръшкаше по описания от авторката начин. Просто го чаках - оставях го съм да си се търкаля, реве, дере, пищи, че и заканва дори....Като види, че не ми е интересно, идва и започва да се опитва да ме провокира с разни думи, за които му е казано, че са грозни.... Аз мълча и го гледам....След някоя минута ревва още повече, защото се чувства виновен и започва да ме гушка и да се извинява. Това е при нас....След това се рпрегръщаме дълго и си обясняваме защо и как.....

O, да и ние сме за тази група, и моята прави така. Започна се от 1,5 год, сега е вече на 2,5 и нещата не са се променили никак. И на мен психиката ми не издържа вече, нямам вече сили за обяснения, нямам сили за отвличане на вниманието, и пошляпване и викове е имало от моя страна, колкото и да ме е срам да си призная, то не се издържа, и промяна никаква. Просто не се минава ден без това. Нищо не помага, понякога съм много отчаяна какво ще стане с това дете като порасне... В повечето случаи просто стоя и чакам да отмине кризата. Когато е в такова състояние нищо не чува и не вижда. Единственото ми успокоение е че всички казват че е само период, отминава. Да видим кога... 

Парц, такова търкаляне и Иво практикува
Изцяло подкрепям Olive за боя. Но отдавна съм се отказала да пиша по темата.

Ох, моята пък от една седмица реве и се тръшка, когато трябва да се прибираме от детската площадка вкъщи. Аз я държа доста свободно навън - тича, играе, но досега винаги ме е слушала и като кажа "Хайде, мамо, да се прибираме" и я хвана за ръчичка или я сложа в количката не се е дърпала. Но сега е някакъв ад - пищи, мята се като риба.... и това за пет минути и й минава. Но докато минат тези пет минути....на мен ми става лошо!
Как процедирам засега - не знам дали е правилно, но така го чувствам. Казвам няколко пъти кротичко, че трябва да се прибираме, за да ядем и спинкаме и понечвам да я хвана за ръка. Тя се дърпа. Оставям я веднъж, два пъти. На третият път просто я вдигам и въпреки всичкото пищене и мятане си я прибирам. Не викам, говоря с равен и спокоен тон, че трябва да се успокои и че нищо чак толкова не се е случило. Като минат няколко минути се опитвам да я разсея с нещо. Минава й.
Трудно е .......  

Жаве, пробвай да я предупредиш. Нещо като: "След 5 мин. си тръгваме" или "Пусни се още 2 пъти по пързалката и си тръгваме." В началото пак ще се мята и ще пищи, но постепенно ще се научи, а ти ще си я уважила като я предупреждаваш. 

Така е, това работи и при дъщеря ми

Това беше и при нас.
Само малко трудно е на минаващите хора да го обясниш.
Всеки иска да помогне.

Това е много правилен подход. И аз така процедирах с голямата ми дъщеря. Доста често ми правеше този номер навън между 2 и 3.5 годинки. Сега дори и не се сеща за това. Явно се израства този проблем. Просто търпение 

Уф, беше ужасен период. При нас - провокиран от тръгването на ДГ. Едно, че трудно се отдели от дома, второ, че беше преуморена. Трето, може би основно - любимите баба и дядо се пробваха да поркарват чрез нея идеята, че не е хубаво да ходи в НЕчастна ДГ. 
Как мина ли? По споменатия начин. Изчакваш да мине спектакъла, обясняваш, когато детето е спокойно. Ако се тръшне на място, което не е подходящо (веднъж ми легна в краката на трамвайна линия  ) - нарамваш под мишница и стоварваш "ритащото" на по-безопасно място. Баба й беше привърженик на отвличането на внимание и на изпълнение на желанието, но не винаги е приложимо. Вкъщи как да е, в парка също, но в магазин, при лекаря, на улицата -  . Аз лично в такива моменти често съм я оставяла да реве и да се тръшка в колата.

И аз да се запиша при "тръшкащите се" се деца...четох предишните постове и се чудя как да се справя с моята госпожица, която е на 1г. и 2 месеца и ми го прави този номер от 2 седмици...Тя е прекалено малка, за да и обяснявам каквото и да е било, а тръшкането е в следствие на думата "НЕ"...На детската площадка мястото, което я привлича неудържимо, това е пясъчника, но сега е студено, а и се цапа и аз я оставям за окло 10-на мин., но след това като я извадя се започва един истеричн писък, рев, започва да ми се извива в ръцете, и да се търкаля по земята...винаги съм си мислила, че това се дължи само на неправилно възпитание и при глезените деца, но ето, че и мен ме сполетя....Днес беше поредният път, на пълната площадка, където няколко баби се суетяха и даваха съвети и ми идеше  . Накрая я оставих и тръгнах към количката и тя стана и дойде при мен и започна да реве вече затихващо и млъкна. След това я прибрах. Опитах се дя я гушкам докато траеше пристъпа, да и говоря тихо, да и отвлека вниманието с друга играчка, но нищо не става. Като прочетох постовте си дадаох сметка, че тя беше и доста гладна  а и изморена и може и от това да го прави...просто ще и търся площадка без пясъчник или ще и давам да си играе в него, когато е хубаво времето и ще я оставям докато и омръзне.
КОлкото до боя като метод на възпитание, за да действа трябва да се улучи точния момнет от точния човек. Баща ми често ни пошляпваше (беше много нервен и подтиксащ), но майка ни компенсираше. Веднъж излезнахме с колелото уж само за хляб (била съм на 10, а сестра ми на 12 на село) и се прибрахме след 4 часа, през които те бяха обходили всички къщи, реки, пещери канали...баща ни още ни търсеше, а майка ни ни послещна на вратата и без да вика ни вкара вкъщи и влезна след 1 мин. с 2 черничеви пръчки, ако едната се счупи, да има друга...още ме боли като си спомня, но сега съм на 30 и винаги когато излизам и казвам къде, кога ще се прибера и и се обаждам ако закъснея...в този ред на мисли ще споделя и една книга "Детето ти е страхотно! Ти не ставаш! на Лари Уингет има доста инетересни неща...