SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Аз да се отчета - почти изгледах 1-ви сезон и утре скачам на 2-ри
Направо ги гледам на един дъх сериите

Тримата се спогледаха учудено, след което Дийн се обърна към Елена.
- Ти тръгни след Теодора, ние ще проверим църквата.
Двамата отвориха вратите на Маздата в синхрон и ги затвориха по същия начин – както обичаха да правят, макар и никога нарочно.
Използвайки лошото осветление се приближиха до църквата без момичето в колата да ги забележи, макар че не без произшествия. Докато пресичаха, Сам се спъна в едно от немалкото дупки, а Дийн почти се блъсна в един контейнер, незнайно как оказал се на около метър от оказаното му място.
Чуха как трабанта на Теодора забръмча и минута по – късна Елена запали двигателя на колата си, за да последва момичето. Едва след като двете коли се изгубиха от поглед, братята влязоха през главния вход на църквата. Беше доста късно, но въпреки това беше отключено.
Вътре беше пълно с пейки, от които само една беше заета – жена с мишосива коса седеше с гръб към вратата и явно се молеше, а в дъното свещеникът палеше свещи. Дийн затвори масивната врата и мъжът се обърна към тях.
Беше висок и слаб, с бледо издължено лице, което гъстата рошава брада караше да изглежда още по – дълго и тънко. Свещеникът имаше малки черни очички, гледащи намръщено и устни, стиснати толкова силно, че сякаш имаше цепка вместо уста.
- Добър вечер, мога ли да ви помогна с нещо? – изръмжа с тон, който предполагаше, че не му е до помощ, но Сам и Дийн не разбраха нито думичка от това, което им казваше.
- Извинете... Не говорим български... – започна Сам на английски, но тъй като мъжът пред тях продължаваше да ги гледа навъсено, бързо се доести, че няма да се разберат. Наруга се мислено, че не бе помислил за това. Тъкмо щеше да предложи на Дийн да се върнат сутринта заедно с Елена, когато жената, която се молеше, се изправи и ги поздрави на родния им език.
Беше малко над четиридесетте, с едва забележими бръчици около очите и обикновено, но хубавичко лице, със зелени очи и дълги мигли.
- Мисля, че мога да помогна. – каза им тя и им се усмихна мило.
- Благодаря... Бихте ли му казали, че сме от Интерпол и искаме да попитаме за едно момиче?
Жената преведе бързо, след което мъжът й каза нещо с ръмжащия си глас. Определено звучеше недоволно, но пък може би така си говореше по принцип.
- Пита за кое момиче става въпрос.
- Теодора, на около двадесет години. Висока, слаба, с кестенява коса...
Но преди Сам да успее да продължи с описанието, жената се усмихна.
- Сещам се за кого говорите. Добро момиче, преди няколко години завърши училище и понякога помага на отец Грегорий.
Въпреки това преведе описанието на свещеника, който също нямаше нищо лошо, което да каже за Теодора. Била отлична ученичка, пеела в хора, помагала в църквата. Когато Сам и Дийн попитаха дали са забелязали някаква странна промяна у нея напоследък, нещо нетипично в държанието й, и двамата отрекоха, а жената загрижено попита дали момичето не се е забъркало в неприятности.
- Не, не, няма нищо подобно. Виждали ли сте я скоро? – въпросът бе по – скоро към отец Грегорий, който обаче отрече Теодора да е идвала скоро в църквата. Двамта братя се спогледаха, след което благодариха на жената за оказаната помощ и на свещеника за информацията, след което им пожелаха лека вечер и се насочиха към изхода.
Точно до вратата Сам изпусна личните си документи и се наведе, за да ги вдигне, но когато отново се изправи и излезе навън, показа на Дийн пръстите си – по тях беше полепнал жълт прах.
- Сяра. – казаха двамата в един глас.

***

Елена се върна с колата десетина минути след като бяха излезли от църквата. По лицата им позна, че нещо не е наред, затова каза:
- Така или иначе стана късно – хайде да отидем някъде да хапнем и да поговорим на спокойствие.
Стомахът на Дийн изрази съгласието си с предложението на Елена с недоволно ръмжене и жената запали двигателя на автомобила си. Известно време обикаля из града, за да намери подходящо място. Най – сетне сви в една забутана уличка, неосветена от улични лампи. Единствената светлина се процеждаше през мръсните прозорци на пицарията, пред която жената бе паркирала.
Тримата влязоха в заведението, което не беше особено голямо, и си избраха една маса в ъгъла, от която виждаха вратата, но те не можеха да бъдат видени. Дийн избра масата, въпреки ча Сам знаеше, че няма да им е от голяма полза – едва ли щяха да познаят демон, ако влезеше в пицарията, но поне им осигуряваше сигурност, пък била тя и измамна.
Към тях се приближи сервитьорката, младичко момиче с хубава фигура и тъмнокафява коса, подстригана на каре. Имаше кафеви очи, мила усмивка и малко повечко грим от необходимото, но беше красива по свой си начин. Бе облечена с черна тениска и джинси, а на джоба на джинсите й висеше табелка с името й. Пишеше „Ива”, но Дийн не успя да го разчете, колкото и да се мръщеше.
Елена поръча голяма пица за тримата и три бири „Шуменско”, след което обясни на братята малко повече за българската бира. Ива отиде да даде поръчката им и едва тогава заговориха за Теодора и за църквата.
- Мислите ли, че наистина е работа на демон? – попита Елена развълнувано, докато вързваше косата си на опашка. Демоните звучаха не по – малко вълнуващи от самодивите.
- Мисля, че е замесен демон, но не е изцяло демонска работа. – отговори й Сам, опитвайки се да спре да си представя как целува врата на жената пред него.
Прекъснаха за малко разговора си, когато сервитьорката си върна, за да им донесе бирите, гледайки предизвикателно Дийн. Докато се отдалечаваше, не пропусна да огледа задника й, заради което се спечели удар по рамото от страна на брат си.
Сам разказа на Елена какво се бе случило в църквата, докато батко му издаваше доволни звуци, отпивайки от бирата си.
- Има нещо, което не ми харесва в тази Теодора. – намеси си Дийн. – Изглежда прекалено идеална, очаквах свещеникът да ни каже, че още е девствена.
Елена я бе проследила с колата, но момичето просто се бе върнало вкъщи и не бе излязло повече.
Ива отново се върна, този път с пицата им, и докато подаваше на Дийн прибори, тикна в ръката му салфетка, на която бе написала номера си. Усмихна му се закачливо, попита Елена дали ще искат нещо друго и след отрицателния отговор ги остави на спокойствие.
Нямаха никакви предположения с какво, освен с демон, си имат работа, затова докато се хранеха, братята дадоха на жената инструкции за борбата с демоните.
- Първо, ако видиш сяра, със сигурност си имаш работа с демон. Можеш да се защитиш от тях само със светена вода и да ги хванеш в Дяволски капан, след което да ги натикаш обратно в Ада, от където са се взели. Ще се запасим добре със светена вода и утре отново ще поговорим с Теодора... Няма какво друго да направим, а и сега тя е главната ни заподозряна...

Сори, че не съм чела всичките постове и може някой да е познал, но това не е ли от четвърти сезон, епизода със сирената? Там май се представяха с тия баджове пред онази секси-докторка, която после намаза малко "Самско тренирано".

Не знам дали ще послужи като илюстрация за епизода, но ме обзе непреодолимо желание да 'праснa' един Devil's trap:


Не съм съвсем съгласна: в този епизод бе показан един прекрасен... как да се изразя... аспект от ежедневието .
Шегувкам се, Джен .

Браво на Джаред и на Супернатуралните фенове, които са му помагнали да спечели!

Аз да ви почерпя, днес щерката има имен ден

Да ти е жива и здрава дъщеричката , Злате, и цялото ти семейство!
Допустимо ли е на детско парти да оближеш (пръст с) крема от кексчетата ?

Спойлер за каста на 7.10 'Death's Door' с елементи на разсъждение. Който е видял промо снимките - знае .

Злате, да ти е жива и здрава дъщеричката!

Честит празник на дъщеричката ти, Злате!   

И оттам не е.Там се представиха на докторката по отделно.Първо Сам, а после Дийн.
жокер-В епизода, който търсим са агент Пейдж и агент Плант от ФБР.Също не е и 4-ти сезон.

Злате, честито на дъщеря ти.Всичко най-хубаво и пожелавам.
А ето и два подаръка за теб

Ами да ви обсипвам със снимки на братята,мисля,че сме го употребявали тук или пък не  Както и да е ние приключехме,поради надминаване на границите на добрия тон от страна на лаковете,много грозно стана всички,а искахме просто за де развеселим  Благодаря ви за подкрепата       

Аа, гласувахме, Плами, гласувахме. Златото още вчера (или онзи ден) ни вербува. Така че нека бомябването да започне сега  

Да е здраво и щастливо Катето на Златото  

Вижте и на Мишата малкото мишле



Солти, дай да те черпя за труда. Нещо ми подсказва, че няма да посегнеш към чашата  



Нещо не ми излизат снимките  Ще трябва да си фантазирате 

Злате, честито на Катето, да е жива и здрава

Джес, загадката ти не е ли от “I believe the children are our future“ - сезон 5, епизод 6?

Позна.Твой ред е.

Много е сладък синът на Миша.Мерси за снимката, Галче.

Цък!

Леле, Джен, писала съм те Джес, извинявай. Толкова съм болна и така ми тече големият нос, никак не мога да се съсредоточа като хората.