SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Злате, да ви е живо и здраво малкото злато  

Тази седмица ще има ли епизод? Че навсякъде настанаха едни почивкииии 

Плами, що така тия Лаковете? Както и да е, сигурна съм, че сте по-яката банда 

Инче, събличай се за преглед и лягай за прием на медикамента. Добре де, и права може   След това задоволяване следва бързо възстановяване  

Галче, кихнах . Нещо ?

Ама ще те лекуваме или ще те изчукваме 

И къпане, и полиране с восък, и проверка на маслото , и... Накратко - всичко. Благодаря .

'Grimm' ще бъде преместен в четвъртък (източник). Не ги разбирам тези работи, както някои други , но е свързана с рейтинга на нашия сериал новина.

Здравейте.
Няколко неща, които не бях виждала, и много ми харесаха.
Нещата от първата снимка на 80% се отнасят да мен

Tова е страхотно! Стига ни е дърпал от рейтинга  Сега вече мога да го прегледам, че го бойкотирах  :lol


Май ще има, но ако някой знае със сигурност, да сподели 

Тази седмица няма да има епизод. Ще има на 2ри декември, а след това чак на 6ти януари.

По тази причина ще си организирам една 'Boogeyman' вечер: 1 заради Ерик Крипки и 2 заради Мат Коен .
Edit: Вечерта се премести следобяд . Филмите не са нищо особено, стават за гледане веднъж. Първият, с Хенри Дженсън , е мааалко по-добър. Не успях да усетя 'почерка' на Ерик, макар че имаше някои общи елементи със 'Supernatural'. Вторият филм е отметка в таблицата 'Тъп, ама мноУ тъп хорър', този път срещу името на Мат Коен . Кървища, мазало, откровено гнусни - дори не страшни -, сцени и малко мъъъъър Мат Коен, само че облечен, пък аз такъв не го любя много . 'Не съм го казвала досега, но пак ще повторя' , искам да се снимат в добри продукции, пък . Не претендирам за жанр. Ако пък са склонни на лековатия нискобюджетен жанр, нали , веднага се преориентирВам професионално .

Мили супернатурални момичета, благодаря за чудесните пожелания щерката и още повече за подаръците за мама й! 

Инче, и аз вече трети ден съм така.  Направо не знам на кой свят съм, ще си откъсна носа.

Аз пък още не съм го започнала този Грим.



Идиоти 

Егати почивките .... 

Злате, на патерица ... Честит Рожден Ден на малката принцеса



, а ти и Инчето да се оправяте по по най бързия начин  , че иначе пращам доФторите ...
и тези и тези

Ей, вчера било Деня на благодарността. Ми честит на патерици  




Ауу, намирисва ми на епидемия, ще викаме Здравната инспекция

 

То пък да имаше някаква полза от тая здравна инспекция и от тези доктори, а то нищо. Само някви прегледи. И то на гърлото... Можех поне да се съблека да ме преслушат, нали

'Пцулютно . Га бех млада (само млада, щото 'убава никога не съм била), ме събличаха за щяло и нещяло: на лекар, вкл. зъболекар, фризьор, в пощата, мериносовия зарзаватчия с ланеца (май на Розето разказвах за него ) и т.н. А сега - йок: само ме погледнат и 'Ооо, 'сичко ти е наред - здрава си / Разплетената дамаджана ти стои много добре / Доматите ми са радиоактивни, отиди при друг.' Мъка !
Друго си е:

Ма няма.

Един познат мой плодзеленчукар употребяваше същия лаф по повод морковите. Дали не е няква парола, а? Но както и да е.


Сега, моля, обърнете внимание от предишните части на епизода, че Сам си има гадже и е влюбен


"- До утре има много време – заяви Елена и надигна шишето с бирата. Всичко това с демоните й беше чуждо и непознато, дори малко стряскащо. Едва се беше отърсила от историята със сестра си, сега това вече й се струваше прекалено. Тя допи бирата си, помаха с празното шише на сервитьорката, за да й донесе друго, пълно, от което изпи на екс половината. После стана, извини се на момчетата и се отправи към дамската тоалетна.
Двамата я изпроводиха с погледи до там.
- Какво става, Сами? – подсмихна се хитро Дийн, отхапа от пицата и загледа брат си.
- Какво да става? – обърка се Сам.
- Видях те как я гледаш. Искаш ли да ми кажеш нещо? – Очите му весело присветнаха.
Сам тръсна глава.
- Объркал си се. Опитвах се да проверя дали друга жена би могла да ме привлече.
-И?...
- Хербьорг остава единствената, за която мога да мисля и която желая.
- Но нея сега я няма.
- Това е без значение, знаеш, че ще се върне.
Знаеше, разбира се. И сега просто вземаше брат си на подбив. Дийн чудесно разбираше колко влюбен е Сам в Хербьорг и искрено се възхищаваше на желанието да чака завръщането й. Защото знаеше, че то е нещо повече от желание. Беше копнеж. Беше любов.
До него Сам замислено отпиваше от бирата си. Разговорът за Хербьорг извика в съзнанието му един спомен, който беше толкова ясен, толкова силен, че му се стори, че изживява всичко отново.
Бяха в Осло. Малко след като бяха намерили копието на Один. По времето, когато прекара с Хербьорг няколко дни в хотелската стая без да си подава носа навън. Тя беше излязла за малко, за не повече от половин час, след което се беше върнала с голям пакет в ръце. Беше го накарала да отиде в банята и да чака там докато не му каже да излезе. Чакането му се беше сторило безкрайно, нямаше търпение да излезе и да вземе своята северна принцеса в обятията си. Не можеше да стои далеч от нея. Имаше нужда да я докосва, да я целува, да я вижда.
Северна принцеса. Винаги така я беше наричал в мислите си. Тя беше олицетворение на всичко, което някога беше търсил у една жена.
Когато най-накрая - както му се стори след хиляда години – тя го повика при себе си, от търпението му не беше останало нищо. Излезе от банята припряно и се отправи към спалнята, но когато стигна на прага сърцето му замря. Из цялата стая имаше запалени свещи – по нощните шкафчета, по пода около леглото, по первазите на прозорците, покрай стената. Бяха ароматизирани – изпускаха сладникав аромат на канела и някакви екзотични подправки. Сам вдъхна дълбоко уханието и го остави да изпълни гърдите му. Главата му приятно се замая от миризмата. Но не това беше нещото, което накара сърцето му да се заблъска като побесняло в гърдите. Не. Това, което виждаше на леглото беше причината. Защото там, облечена в прозрачна тъмносиня наметка седеше Хербьорг и го гледаше. Русата й коса падаше свободно по раменете и блестеше меко на светлината на свещите. Тялото й прозираше под  ефирната дреха, Сам можеше да види всички негови извивки, всяко едно местенце, което устните му обожаваха да целуват, а ръцете му да докосват. Хербьорг протегна ръка към него и го изгледа гальовно. Погледът й погали лицето му и в гърдите му се разля топлина.
Сам пристъпи бавно към нея, седна на леглото и като хипнотизиран повдигна ръка да я погали по косата. Беше мека и невероятно приятна на допир. Като коприна. Той я отметна назад зад рамото, след което се наведе и целуна извитата й шия. Чу я как тихичко въздъхна, по-скоро измърка като коте. Жадните му устни се изкачиха нагоре към нейните и се сляха с тях в продължителна целувка. Ръцете му дръпнаха колана на прозрачната наметка, с която Хербьорг се беше облякла, след това бавно я смъкнаха от раменете й. Светлата й кожа приличаше на златна под светлината на десетките пламъчета, които трепкаха и рисуваха по нея причудливи сенки. Като в приказка, помисли си Сам и връхчето на езика му се зае да изучава тялото й. Тя тихо стенеше под него и извиваше гръб, заплиташе длани в косата му и притискаше главата му към себе си. Беше го обгърнала с бедрата си сякаш се страхуваше, че той ще си тръгне. Дългите й нокти драскаха раменете и гърба му и се пързаляха по изпотената му кожа. На Сам това му харесваше. О, колко му харeсваше! Желаеше тази жена с всяка клетка на тялото си, не можеше да й се насити, искаше още и още. Непрекъснато...
Сега нея я нямаше, но това не му тежеше особено, знаеше, че ще се върне. И той я чакаше. Много пъти си беше опитвал да си представи какво би направил, когато отново я види. Съзнанието му рисуваше страстни картини, тялото му откликваше на тях и дишането му се учестяваше. Обичаше я. Повече, отколкото беше обичал друга. И беше готов да й даде всичко. Дори това, което не притежаваше.
Завърналата се Елена го изтръгна от мислите му. Сам я погледна, после погледна брат си и се завърна в реалността. Сега не е време за сладки спомени, помисли си той. Имаме си работа с демон и е най-добре да се съсредоточа върху това. Но когато тя се върне отново при мен, когато отново я държа в обятията си и..."

Лека нощ и сладки сънища без епизод