За родителите уж нямаше да пиша, ама да си кажа и аз. По принцип неразбирателства винаги може да има. Като родих тук дори споделих как ме тормозят за това, да не простудя детето, но според мен са бели кахъри това. Но много ме дразни (и те знаят де), че не се задоволяват с минимални постижения. Примерно взела съм изпит с 6-ца. Прибирам се и искам да си почина, а майка почва - хайде хайде сядай да учиш за следващия, тоз вече мина стига се хвали. Като се запознах с Марти още учех за бакалавър. Баща ми така го наплаши - да не взема сега да си разваля успеха, да не завърша, че като трябваше да чета за държавния изпит Мартин само ме преследваше с учебниците. Взех го с 5,75, а отговора беше - е значи не си чела достатъчно за 6. Сега обяснявам на мама, че ще се явя колкото за една 3-ка да ми пишат, че да приключвам с тази магистратура - познайте не ми ли се цупи от сега (и не мога да я убедя, че тез оценки не са като ония от основно и средно). Та по тази тема мога много да пиша, но може би затова не съм свикнала да бездействам, защото съм вечно на пълни обороти.
Кити, наистина не мога да се оплача от Марти. Много ми помага и много мога да разчитам на него. Но аз няма и на кого друг да разчитам. Той ми е най-близкия в момента, всичко мога да му споделя. Преживя с мен и аборт и тежка бременност и беше плътно до мен. Аз и друг път съм казвала, че като го няма около мен изпитвам болезнена липса. Обичам го толкова много, че искам всяка минута да сме заедно.
Пеперудке, интересен разказ за Даниелка. В началото можеш да започнеш с оризова или царевична каша. Дават ги като най-щадящи.
Ей браво на бебоците със зъбчета. И аз искам вече да видя зъб, ама няма. Все някога ще имаме де.
Динора, къде са тия афтички. Днес сутринта на небцето на Йоана забелязах едни точки, но не успях да ги разгледам и си мисля, че е от това, че всичко вре в устата. Днес се каня да й мия всички дрънкалки.
Чин, браво за излизането. Дано си разтоварила малко. Приспивай Нико да си навакса съня, че ненаспано бебе е кошмар направо.






Това ,което най-много ме дразни е ,че за мен това е второ висше образование и винаги съм си вземала изпитите.При първото завърших ,като магистър с 5,75.Сега с второто ми остава още една година ,но тези натяквания от страна на майка ми най-вече не спират.Чувствам се все едно съм на 12 г.


.

