Ние тези дни не сме се спрели, възползвахме се от хубавото време, вчера в Пловдив беше 20 градуса и с голям кеф навъртях 10-ина километра разходки
Всички ми се чудят как съм била отслабвала толкова, ами то със 7 кила бебе (7300 за да сме точни) на мен и толкова обиколки как няма да отслабне човек. Иначе студ, слънце, за нас няма значение, обикалям тука в несвяст. Ако спра да се движа, максимум след 15 минути е почнала да шава и да мрънка. Но в слинга не реве: без значение какъв й е зорът, в него ли е няма рев. Онзи ден много се смях с нея, прибираме се ама закъсняваме за яденето. Тя будна и гладна, навън беше студено, а и аз със зимното яке, тя отдолу, много сложно ставаше за кърмене навън (а и си бях сложила боди отдолу). Бързам с все сили, че я знам какъв рев надава като изгладнее, а то горкото не казва нищо, само забоде глава между раменете ми и взе да смуче
Милинката ми душичка така 20 минути, докато се приберем, не се отказа: пък то там кокали и нищо не пускат ама
Така ме беше осмукала все едно страстни любовни срещи съм имала 
Нашият шезлонг напоследък започна да влиза все по-често в употреба, седи и си говори нещо на играчките. Обаче до един момент, след това, ако не я взема, е много нещастна.
Колкото до успокояването само при мен е наистина спокойна. Според мен се дължи на факта, че е супер чувствителна, и наистина усеща и най-малката промяна в настроенията и в обстановката. Забелязвам я, че се дразни на лиготиите на баби, лели и т.н., натоварват я явно, понася ги само, ако е в мен, даже се крие в рамото ми. Голяма срамежливка ще излезе
Истината е, че сме двете непрекъснато сами, и да види някой роднина то е за малко събота-неделя и то в непозната обстановка, което още повече я шашардисва. Та няма как да е спокойна с друг, на практика за нея са си непознати хора. Баща си също го вижда за кратко вечер, а и той като е уморен и кисел не е най-приятната компания
Онзи ден като не можеше да я утеши и се ядосваше, аз това му се скарах, че той себе си не може да успокои, как очаква да я успокои нея. Макар че ми се разсърди, виждам, че си е взел поука от думите ми и сега ги оставям вечер да се гледат, докато готвя, и малко по-добре им се получава комуникацията
Истината е, че ми е трудно да накарам всички околни да проумеят, че това не е просто "бебе", а личност, индивидуалност, това че не ходи и не говори и можеш да го премяташ, както си искаш, не означава, че е кукла. Това че някой е с титлата "роднина", не е автоматичен знак за нея да го обича и да му се смее по поръчка. Тя си опознава околните, има си впечатления и усещания. И на баща й само това му говоря: опознавай детето си и му давай възможност и то да те опознае.
Ама както и да е, аз пак се отплеснах в моите си разсъждения.


добре, че този сън хич не бе продължителен...
и аз това си повтарям - не съм си купила кукла, с празен хардиск, в който да си записвам каквото ми е кеф, а в живота ми се е появил нов човек, нова личност с неговия си характер и аз сега просто се запознавам с него. И, да, ние двамата по-лесно ще се напаснем, защото я има тази любов, която природата е измислила да се появи още с раждането, но с другите си роднини ще се запознава по-дълго и по-бавно и понеже децата са напълно откровени, ако не хареса някой, ще го демонстрира ясно и никой не би трябвало да се сърди на енго или на мен за това. За сега нямаме проблеми и той всички приема чудесно, но е още много малък и въобще не се знае какъв ще бъде само след няколко месеца.

Да е жив и здрав.
А за догодина ви чакаме на море да се заознаем най-после на живо.
Пък може да е и от ЕГН-то вече, знам ли..
и , която детето възприема и като приятел. Дали ще успея обаче - не знам. Силно се надявам и ще се постарая.
Да, ама то така не става. Връзката с детето трябва да се изгради от самото начало - с гушкане, говорене, грижи и всичко останало, което и майката прави (е, без кърменето
Също така, доки каза да избягваме контакта Иви-Елиза, а как ще стане не знам, като каката е свикнала почти през цялото време да се гушка с беба.