Универсалните човешки ценности

Живот е имало преди пирамидите, значи е по-вечен

Не да не се самоубива, а да пази живота (своя, на своите близки, на приятелите си, на хората, които минават по пътя и на човека изобщо; на животните също и т.н.), да подкрепя живота във всичките му проявления - творчеството, примерно, действа в синхрон с идеята за живота-ценност и т.н; да приветства промяната, като неделима част от живота ... На практика, поставянето на живота-ценност в центъра е като кълбо с конци - размотаваш, размотаваш и все имаш какво да кажеш, без да използваш думичката "не".

Привет  май няма да го насочвам към повечето то "ценностите" в 1 пост 

скромността - мисля не е актуална, по-скоро е била на пиедестал - преди доста години в един друг филм; бих го учила, че всеки има свой потенциал, уникалност и с тях може да изпъква, а не да се слива в околните; разбира се - всичко трябва да бъде умерено и на точното място, с точните хора, в точния момент .... т.е има моменти, в които е удачно да се снишиш, да замълчиш или слушаш, както и има такива, в които е удачно да се изявиш 

патриотизма -  не го разбирам изобщо - какво значи да си горд, че си роден тук .... гордостта дори не ми харесва, нито пък да си горд от обстоятелство, което не зависи от теб и е даденост, планините били красиви, имало море .... или че дедите ти били спечелили някаква битка и т.н.

по-скоро ще го уча, че за всеки има място под слънцето, на толерантност към различните (раси, култури) .... че това, че не разбира нещо - не е повод да го отрича и т.н.

по-важните моменти за мен са:
- да бъде гъвкав и адаптивен
- да може да се справя сам
- да може да се справя в екип
- да вярва в себе си и доброто
- да бъде позитивен 

За какво са ни ръцете , ако няма кого да прегърнем…
За какво ни е щастието , ако нямаме с кого да го споделим …
За какво ни е любовта , ако не можем да даваме безкористно …
За какво са ни децата , ако не можем да ги освободим от себе си …
За какво ни е радостта , ако ще се радваме на чуждото нещастие…
За какво ни е здравето , ако не го ценим , когато го имаме …
За какво ни е вярата , ако не вярваме в себе си…
За какво ни е силата , ако ще я ползваме за да рушим…
За какво ни е болката , ако не можем да прощаваме…
За какво ни е желанието , ако се страхуваме от него…
За какво ни е знанието , ако ще го ползваме срещу другите…
За какво ни е свободата , ако не познаваме отговорността…
За какво ни е живота , ако не вървим през него будни ...
За какво сме на този свят , ако се страхуваме от Събуждането…

Алена, извинявай, че ще ти опонирам, но поста ти в тази му част е пример как хората, когато не знаят значението на едно понятие или явление му правят изкривен прочит.

Обикновено това , което си изброила, като пример са неща, които за българинът са даденост, а за чужденеца/зависи какъв е- естествено/ богатство, още повече, когато е лишен от тях. Знаеш ли , че има страни с малка или почти никаква история, без планини и море, страни , които се стремят да вменят този патриотизъм в сърцата и съзнанието на народа си, за да се помнят и знаят, да създадат тази памет на минало и култура. Нищо от това, което посочваш не е пример за патриотизъм.
 Гордостта  е качество/не ценност/ и обикновено произтича от факта, че се знае и почни, че тази страна към чиято национална принадлежност се числиш има история култура и минало. Или мислиш , че от племенните об-ва, та до сега това не е било зачимо, те са били позитивни и гъвкави и затова така са се развили. Патриотизмът не е гордост, това е памет. Памет върху която се много страни градят политиката си. Глобалното към което уж се стремим е консолидиране просто на общественият дух, политика и интереси.

Иначе онова, което си изброила е важно и необходимо за оцеляването ни в днешната действителност, но никой не знае, дали е достатъчно за утрешната такава.
Времената се менят и ценностите винаги имат нов прочит. Патриотизма не е ценност/принадлежност е/, затова не разбирам, защо го отричате или прилагате като такава.

Значи трябва да умеем   да четем по нов начин ценностите, които се менят.
На мен ми е трудно да съм "чела" като малка, че "мълчанието е злато" например,
а днес да виждам, че като си мълча - губя, а през това време други се оправдават с мен или ме изместват, или умеят да се представят по-добре. И какво ми помага това златно мълчание?

Ако можех да "чета" винаги според времето и да умея да се променям, нямаше да имам нужда от универсални ценности, на които да се опирам.
А може би просто съм станала консервативна и вината е само в мен. Нали знаете как старите хора казват на младите: "Едно време бяхме такива и такива, нямаше това и това, а сега светът накъде отива..." И вярват, че тяхното време е било по-добро.
Може би просто остарявам, знам ли?

 

Аз имам едно основно правило в живота - "Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб"

Човек може да научи децата си само на това, което сам е. Не че децата сами не се учат на всякакви неща от собствения си опит.

Детето може да бъде научено, да се стреми да е успешно в избраните от него области, но да не използва знанията, уменията и самоувремеността си за да наранява другите и да се перчи пред тях. Всъщност перченото е знак за несигурност. Скромността съчетана с истински успехи е реалният знак за успешен и качествен човек.

Възпитание и учтивост, никому не е навредило. А ако трябва да се сбие за да се защити, това не противоречи на учтивостта-има време за мир и време за война.

Патриотизмът е важен, защото дава на човека здрави корени и самоуважение. Тази държава има впечатляваща история и това, че сега положението не е добро чисто финансово нищо не говори. Ние сме с хиляда години по-стари от САЩ, примерно. Когато САЩ преживеее още 1000 години и ги има, да се обадят пак да ни дават акъл. Но за да научим децата си на патротизъм трябва самите ние да се образоваме за собствената си история.

Семейството е изключително голяма ценност, защото хората са създадени да живеят по двойки, това е биологичен и социален феномен. Не че не може и иначе, но повечето хора са по-щастливи в едно добро семейство, отколкото сами или в лошо семейство. Мисля че уважението към семейството е ценно нещо.

Мисля, че е наложително да се научават децата на базисни ценности, ако искаме да живеем в по-добър свят от днешния. Но също мисля, че децата и без нас ще се научат на каквото имат нужда, макар че ще е по-трудно и бавно.

Перченето не го свързвам с несигурност, а по-скоро със суетност. Също както и скромността. Но със сигурност нито едното от двете не е свързано със знанията и успешността. На всичко отгоре има културни особености - най-спрягани са разликите между американския културен модел и източния културен модел - за американците СV-то трябва да е списък от успехи, за нас направо си е фукане, обаче за източните култури е още по-недопустимо да си споменавш така безсрамно успехите, те предпочитат скромността. Ха сега, кой е крив, кой е прав!

Kакво е суетността ако не несигурност? Сигурният човек е спокоен и не чувства нужда да е суетен.

Да, определено има културни особености и всяка култура възпитава децата си, според собствените си правила и това става без да се мисли и планира. Мисля, че СВ-то трябва ясно и обективно да показва опита и обучението на някой, заедно с постиженията му. За каква скромност може да става дума, там се изисква точност. Като приоритет за търсещите работа, обаче, виждам научаването да пишат нормално и четивно СВ на грамотен български, а после да мислят за културните различия. Това го казвам, защото точно днес преглеждах СВ-та на кандидати за нашата фирма и положението е трагично.

Това къде го прочете, че сигурният човек бил спокоен? Някои деца се перчат още откакто станат на 3, можеш ли да кажеш за тях, че са несигурни? И ако детето не се перчи, това прави ли го сигурно, а не просто свито поради несигурност? Мъжете като се перчат несигурни ли са? Ми, не са, на тях им идва отвътре да се перчат пред жените в някаква степен, за да ги привлекат!

А, какво общо имат перченето, спокойствието и суетата с ценностите?
 Вие правите ли разлика между човешки качества, страсти и ценности?! Ценностите не са лични качества, те са константни с различен прочит във времето, докато качествата са индивидуални променливи.

разбира се, че правя разлика! Ценностите са на българрски казано, вярвания - набор от твърдения, които всеки индивид има и смята за правилни, които в много голяма част от живота му, определят до голяма степен решенията, които индивидът взема.

Няма такова нещо Andariel. Самоцитирам се :


Личният прочит и вярванията са друго нещо, ценностите са си едни и същи, но всеки ги интерпретира според времето и разбиранията си.

Да, дете на 3 може да е несигурно. Да, мъжете, които се перчат са несигурни.