Чоколада, ааа ти наля масло в огъня после искаш да не те коментират - не мой!
- Публикувана: 11 ноем. 2011, 17:02 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2011, 11:30 ч.
Как печелите или губите уважението на мъжете
Чоколада,ти само споделяш,но неудовлетворението ти и недостатъчното ти самоуважение прозират във всеки твой пост,в който споменаваш мъжа си....
Соте,последните ти 2-3 поста ....някаква криза ли визираш?
Или просто период на осмисляне?
Защото така завоалирано говориш (ясно,не искаш да навлизаш в семейна конкретика), но аз не разбрах кой угажда и кой губи уважение?!
Т.е.,този,който много угажда ,не го уважават?
Ако правилно съм разбрала,си е до човек!И моят мъж е ужасно добър,великодушен, от хората ,които и на мравката път правят.Но не само не съм спряла да го уважавам,а всъщност го уважавам все повече, заради това,което е !
Соте,последните ти 2-3 поста ....някаква криза ли визираш?
Или просто период на осмисляне?
Защото така завоалирано говориш (ясно,не искаш да навлизаш в семейна конкретика), но аз не разбрах кой угажда и кой губи уважение?!
Т.е.,този,който много угажда ,не го уважават?
Ако правилно съм разбрала,си е до човек!И моят мъж е ужасно добър,великодушен, от хората ,които и на мравката път правят.Но не само не съм спряла да го уважавам,а всъщност го уважавам все повече, заради това,което е !
Цитат
Чоколада,ти само споделяш,но неудовлетворението ти и недостатъчното ти самоуважение прозират във всеки твой пост,в който споменаваш мъжа си....
Не бе, Краси. Дори много се уважавам, защото не всяка жена може да издържи и да импонира на такъв мъж.
Има много сила, ум, чар, душа и търпение в мен. Някоя друга би хвърлила всичко и би избягала, а аз успявам да се справя, да живея с него, да го обичам и уважавам - затова се уважавам и себе си. И съм много удовлетворена - коя си ти, че да ми кажеш, че не съм?
Цитат
Чоколада,ти само споделяш,но неудовлетворението ти и недостатъчното ти самоуважение прозират във всеки твой пост,в който споменаваш мъжа си....
Не бе, Краси. Дори много се уважавам, защото не всяка жена може да издържи и да импонира на такъв мъж.
Има много сила, ум, чар, душа и търпение в мен. Някоя друга би хвърлила всичко и би избягала, а аз успявам да се справя, да живея с него, да го обичам и уважавам - затова се уважавам и себе си. И съм много удовлетворена - коя си ти, че да ми кажеш, че не съм?
Дам...
отдай му /на порива/ се имаш нужда! 
Всеки понякога има нужда. Иначе става въпрос дали нас ни уважават и дали ние уважаваме в замяна/ или без замяна, просто така/. Аз това разбрах...
Цитат
Чоколада,ти само споделяш,но неудовлетворението ти и недостатъчното ти самоуважение прозират във всеки твой пост,в който споменаваш мъжа си....
Не бе, Краси. Дори много се уважавам, защото не всяка жена може да издържи и да импонира на такъв мъж.
Има много сила, ум, чар, душа и търпение в мен. Някоя друга би хвърлила всичко и би избягала, а аз успявам да се справя, да живея с него, да го обичам и уважавам - затова се уважавам и себе си. И съм много удовлетворена - коя си ти, че да ми кажеш, че не съм?
Не те съдя,не го приемай така.
Така ми звучат постовете ти.....
Постоянно се боря
Той е взискателен и изискващ, понякога дори безкомпромисен.
[b]Меря си думите[/b]
Угаждам му
Не го засягам никога
Мърморя най-вече вътрешно.
И все нещо не съм заслужила
А той самият не позволява да не бъде уважаван.
Той е взискателен и изискващ, понякога дори безкомпромисен.
[b]Меря си думите[/b]
Угаждам му
Не го засягам никога
Мърморя най-вече вътрешно.
И все нещо не съм заслужила
А той самият не позволява да не бъде уважаван.
Представи си ,че тези думи са написани от друга жена....Как ти звучат?
Аз ги тълкувам така :"Недоволна съм от това положение, не ми харесва ,но понеже Той не позволява да не го уважавам,мърморя най -вече на себе си."
Не се и съмнявам ,че
Цитат
Има много сила, ум, чар, душа и търпение в мен. Някоя друга би хвърлила всичко и би избягала, а аз успявам да се справя, да живея с него, да го обичам и уважавам ....
Защото явно той не ги цени,щом не ти позволява да ги покажеш....
[/b]
Соте, не смей да ме съжаляваш!
Много далече съм от тази мисъл..та аз дори себе си не съжалявам, камо ли някой друг!!!
просто ми заприлича на Сотевица..особено кат я помъкна по реките!!!!
Не е нужно да разказваш подробности..важно е ти да се чувстваш удовлетворена от живота си..нас ни остави настрана!!!
Соте,последните ти 2-3 поста ....някаква криза ли визираш?
Или просто период на осмисляне?
Защото така завоалирано говориш (ясно,не искаш да навлизаш в семейна конкретика), но аз не разбрах кой угажда и кой губи уважение?!
Т.е.,този,който много угажда ,не го уважават?
Или просто период на осмисляне?
Защото така завоалирано говориш (ясно,не искаш да навлизаш в семейна конкретика), но аз не разбрах кой угажда и кой губи уважение?!
Т.е.,този,който много угажда ,не го уважават?
Краси..то вярно че ни плесна кризата на средната възраст..но съм далече от всякакви кризи!!!
Относно кой колко и с какво угажда..то си е въпрос за отделна тема..пък кво толкоз като угодиш на човека до теб..нали и той е заслужил с нещо това си право!!!
Но пък виж..постоянното натякване и мърморене за щяло и нещяло, изменят коренно обстановката!!!
Иначе става въпрос дали нас ни уважават и дали ние уважаваме в замяна/ или без замяна, просто така/. Аз това разбрах...
Точно така Форти..само дето хитро се измъквате от ситуацията..но какво пък, ще го преживеем!!!!
Аз вино разливам вечед другата тема , ти направо ме попари. МЪ нИдей ми попарва ентусиазмЪ де. 
Нямам представа, мога само да гадая. Все пак не на всеки мъж бих задала въпроса "Защо ме уважаваш?"...К'во ще си рече човекът, може да реши да спре да ме "уважава", а да ме " уважи" 
. Шегата на страна, обаче аз наистина не познавам мъж, който да не ме уважава поне привидно. Кой какви задни мисли има, нямам си и идея, а и не ме интересува особено.
Предполагам, че ме уважават, защото мога да мисля (и като тях понякога), да съм коректна и да избягвам конфликтни ситуации. И същевременно да си бъда жена без да им изземвам функциите.
. Шегата на страна, обаче аз наистина не познавам мъж, който да не ме уважава поне привидно. Кой какви задни мисли има, нямам си и идея, а и не ме интересува особено. Предполагам, че ме уважават, защото мога да мисля (и като тях понякога), да съм коректна и да избягвам конфликтни ситуации. И същевременно да си бъда жена без да им изземвам функциите.
Краси ...*, ти си родена за партиен функционер, за дружинна, за предводител на отряд жени, клонинги на Лила. Да си съвършена домакиня и любима не е достатъчно предизвикателство за теб.
но си в Огроооомна грешка.Щото ,първо ,хич не съм съвършена домакиня.....всъщност ,съм доста мързелива.....и второ,трето ....и десето ,не мога да нося отговорност.Не ми харесва,не ме кефи,тежи ми и никога не бих си го причинила сама.
Доказателство:Във втори клас ме предложиха за звенови (по-дъртите ,като мен,знаят за какво става дума
),аз горда,че са ми гласували доверие.....Ужас.Едвам издържах до следващите "избори".НИКОГА повече не приех подобен род престиж. Не е за мен тъйзи работъ....
от малка осъзнах ,че да нося отговорност не ми е качество любимо....
Не го правя тенденциозно. Ако спечеля нечие уважение, то е заради това, което съм, а не заради нещо, на което се правя. Нямам няколко типа поведение за различни случаи. Едно, будещо уважение за пред мъжете и примерно друго- за пред нищо незначещи за мен индивидки от женски пол.
Но имам една позната, която се държи по удивително различен начин с мъжете.
И после реве от тях. Не знам, коя половина от нея е истинската: тихата и умерената за пред мъжете, или мрънкащата и натякващата за пред жените. Но не знам как живее в мир със себе си тази жена.
Но имам една позната, която се държи по удивително различен начин с мъжете.
И после реве от тях. Не знам, коя половина от нея е истинската: тихата и умерената за пред мъжете, или мрънкащата и натякващата за пред жените. Но не знам как живее в мир със себе си тази жена.
Не помня да съм се опитвала специално да печеля уважението на мъжа си или на външни мъже. Моите действия и бездействия са мотивирани от интересите на семейството, все ми е едно дали мъжът ми ще ме уважава или не за мое решение или постъпка, ако е от полза за всички ни. А ако съм започнала да върша една работа, я върша добре заради себе си, а не зада печеля нечие уважение. Ако ще си играя на политика, то ще е извън дома.
Доказателство:Във втори клас ме предложиха за звенови (по-дъртите ,като мен,знаят за какво става дума
),аз горда,че са ми гласували доверие.....Ужас.Едвам издържах до следващите "избори".НИКОГА повече не приех подобен род престиж. Не е за мен тъйзи работъ....
Оооо...помним...но помним и какви дружинни ръководителки имаше!!!!
Но имам една позната, която се държи по удивително различен начин с мъжете.
И после реве от тях. Не знам, коя половина от нея е истинската: тихата и умерената за пред мъжете, или мрънкащата и натякващата за пред жените. Но не знам как живее в мир със себе си тази жена.
И после реве от тях. Не знам, коя половина от нея е истинската: тихата и умерената за пред мъжете, или мрънкащата и натякващата за пред жените. Но не знам как живее в мир със себе си тази жена.
Мдаа...доста таквиз са ми пред очите..дори се взимат за сериозни натури..но както често казвате напоследък..кат и свалиш опаковката, се оказва едно и също повторение на историята...демек, все другите са и виновни за състоянието в което се намира!!!
Не знам как точно съм спечелила уважението му.Предполагам с това,че съм "мъжко момиче" дето има една дума.Но пък това е нож с две остриета.Мисля,че губя уважението му,когато показвам ревността си и недоверието си към него,затова много се старая да не му показвам тези емоции и се контролирам.
Не знам как точно съм спечелила уважението му.Предполагам с това,че съм "мъжко момиче" дето има една дума.Но пък това е нож с две остриета.Мисля,че губя уважението му,когато показвам ревността си и недоверието си към него,затова много се старая да не му показвам тези емоции и се контролирам.
Ммдаа..ревността..страшен бич за една връзка...освем болката и загубата..нищо друго не можеш да спечелиш с нея!!!