Сега другата. Миналата седмица срещнах случайно едно момче, което познавам. Двайсет и няколко годишен. Доста симпатичен на пръв поглед. Като поговориш с него установяваш че е много възпитан. Малко заеква. Определено интелигентен. Дотук добре. Нататък: това момче, Николай е бивш наркоман. Аз го познавам покрай лечението му, тъй като работя в такава програма. Няма баща, починал е. Майка му е психично болна, и двамата загубват жилището си. Остават на улицата. Николай тогава е малък. След 7 клас напуска училище. Идват наркотиците, кражби, затвор. По някое време са настанени в общинско жилище, но по някакви причини го загубват. В момента майката е прибрана временно при роднини, а Николай отново е на улицата. Прави усилия да си намери работа, но тъй като няма документ дори за 7 клас, който всъщност е завършил дори не може да се регистрира в бюрото по труда. Обикаля, но засега не е намерил нищо. Няма какво да яде, няма връхно яке. Звъннах тук там и аз като моята позната, да му търсим подслон. Нали за кучето стана, съвсем лесно беше. Само че или аз съм малоумна, или нещо не е наред в системата. Оказа се че за хора места няма . Организации, институции много, но места никакви.
И така, момчето е навън в този студ, а аз седя в къщи и не спирам да мисля за него, и въпреки всичко му се възхищавам, че още има вяра и сили да опитва , но и се питам още за колко време ще му стигне куража, преди да реши че нищо няма смисъл.
И реших да споделя тук тези истории, с надеждата някой да подаде ръка. Той не иска нищо в аванс, просто работа- черна, мръсна, тежка, всякаква. Би работил всичко, защото това е единствената му надежда, че ако има доход, ще си намери подслон, и ще може да прибере майка си.
Моля ако някой може да помогне по някакъв начин, да ми пише. Него нищо не го задържа в този град ( Варна) , така че би заминал ако има някакъв шанс на друго място.
И за да не бъда разбрана погрешно, едно уточнение. Нямам нищо против животните, само че се чудя що така са ни подредени приоритетите?