Смъртта на млади хора предизвиква в мен сякаш повече гняв, отколкото тъга.
Смъртта на възрастни хора приемам спокойно. Мъчно ми е, но това е друг тип мъка - и да поплачеш, и да си спомниш, и да приемеш с мъдрост неизбежното, и да се усмихнеш.
- Публикувана: 13 ноем. 2011, 17:10 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2011, 14:33 ч.
Как изразявате скръбта си?
Смъртта на млади хора предизвиква в мен сякаш повече гняв, отколкото тъга.
Смъртта на възрастни хора приемам спокойно. Мъчно ми е, но това е друг тип мъка - и да поплачеш, и да си спомниш, и да приемеш с мъдрост неизбежното, и да се усмихнеш.
Ако си била свидетел на подобен театър, на какъвто аз съм била,
Иначе, "моите съболезнования" и на мен ми звучат изкуствени. Аз просто мълча, не зная какво да кажа.
Проблема ми е, как да се покажа съпричастна към страданието на близките, без да ги натоварвам с моята скръб, защото съм наясно, че те страдат неимоверно повече.
Всеки е губил близък човек. За мен, както и много други тук във форума е била загубата на баба. На тази баба, която много пъти е била повече за теб като майка, от колкото самата ти майка. Така беше и при мен. Баба я няма повече от две години вече. А когато се сетя, че вече я няма, защото все още не мога да го приема като факт и очите ми се пълнят със сълзи, ей така от нищото. Друг път пък когато в труден момент, когато изляза от ситуацията и видя в начина, по който съм излязла нейния почерк, аз се усмихвам и съм адски щастлива, че тя ме е научила. Виждам я в мислите си постоянно усмихната. Не обичам да ходя на гроба и, не знам защо, това не ми дава нищо, предпочитам да си мисля за нея, да я споменавам и т.н., но на гроба и не обичам да ходя.
Чувала съм много трогателни истории за хора, чиято любов преди и след смъртта ме остава безмълвна и в същото време горда, че съм човек. А именно: преди година и нещо почина на моя много добра приятелка дядо и. Тя е присъствала на последните му минути. Били са тя, баба и той на легло. Той в последните си минути иска банан от моята приятелка и тя му подава един. Преди да го вземе обаче, той се обръща към баба и с думите: "За теб има ли?" В този момент моята приятелка се е сринала просто. В момента баба още е зле и не може да се съвземе. След смъртта му получи тежка склероза, сякаш защото просто иска да забрави, да не помни живота си без него
Живот..., любов..., и смърт..., май само любовта остава след смъртта
Чувала съм много трогателни истории за хора, чиято любов преди и след смъртта ме остава безмълвна и в същото време горда, че съм човек. А именно: преди година и нещо почина на моя много добра приятелка дядо и. Тя е присъствала на последните му минути. Били са тя, баба и той на легло. Той в последните си минути иска банан от моята приятелка и тя му подава един. Преди да го вземе обаче, той се обръща към баба и с думите: "За теб има ли?" В този момент моята приятелка се е сринала просто. В момента баба още е зле и не може да се съвземе. След смъртта му получи тежка склероза, сякаш защото просто иска да забрави, да не помни живота си без него
Живот..., любов..., и смърт..., май само любовта остава след смъртта
Май в началото се държа,,мъжки",но после...все едно ме е смазал валяк.
Въздух не ми стига,и едни мисли....Лошото при мен е,че мъката нараства с отминалото време.
20 години и мама ми липсва още повече,и сълзите са по чести,особено в радостите ми.
За Бабилия
/нищо,че темата не е за това/
Въздух не ми стига,и едни мисли....Лошото при мен е,че мъката нараства с отминалото време.
20 години и мама ми липсва още повече,и сълзите са по чести,особено в радостите ми.
За Бабилия
/нищо,че темата не е за това/ Не си спомням коя бг актриса беше казала, че животът на жената се дели на 2 етапа - преди и след смъртта на майка и
Не си спомням коя бг актриса беше казала, че животът на жената се дели на 2 етапа - преди и след смъртта на майка и
Дори сега като говоря казвам:Когато майка беше жива..или След като майка почина...
А не може ли просто да сподели?Или да напише нещо което бих разбрала?
А не може ли просто да сподели?
Зависи от майката, от детето, от това как е протекъл животът им заедно.
В една значителна степен щастието такова, каквото е било тогава, когато мама беше тук изчезна. Не ми се ще да навлизам в повече подробности, защото е лично и болезнено.
Абсолютно вярно е това изречение, поне за мен. Но е трудно да бъде разбрано, ако не е преминало през твоята система.
В една значителна степен щастието такова, каквото е било тогава, когато мама беше тук изчезна. Не ми се ще да навлизам в повече подробности, защото е лично и болезнено.
Абсолютно вярно е това изречение, поне за мен. Но е трудно да бъде разбрано, ако не е преминало през твоята система.
Като заговорихте за майката... не знам дали откакто аз съм такава, но ми е най- тежко, когато майка загуби детето си. Тогава състраданието ми е най- силно.
Майка ми още е до мен, близките ми са живи и здрави. Последно изпратихме преди няколко години позната жена, непреборила рака. Възрастна беше, но не спирам да мисля за скръбта на старата ѝ майка. Жал ми е за леля Мария, но очите на майка ѝ са пред мен, често.
В скръбта си съм слаба по принцип, плача, после се съвземам и продължавам. Не умея да се прикривам.
Майка ми още е до мен, близките ми са живи и здрави. Последно изпратихме преди няколко години позната жена, непреборила рака. Възрастна беше, но не спирам да мисля за скръбта на старата ѝ майка. Жал ми е за леля Мария, но очите на майка ѝ са пред мен, често.
В скръбта си съм слаба по принцип, плача, после се съвземам и продължавам. Не умея да се прикривам.
Не си спомням коя бг актриса беше казала, че животът на жената се дели на 2 етапа - преди и след смъртта на майка и