МНОГОДЕТНИ МАМИ

Дани, лека й пръст на майка ти. Знам какво е да загубиш внезапно майка си. И моята си отиде ей така, за няколко часа. Болката е огромна, но нищо не може да се направи. Така е било писано. Само не се обвинявай. В такива случаи виновен няма. Ще се справиш и без нея, не се съмнявай. Дори и без помощта на други роднини. Човек не знае на какво е способен, докато не му се наложи да провери. Но тя ще ти липсва винаги, за съжаление. Не се чувствай виновна. Щом мъжът ти е до теб и се обичате и подкрепяте, нещата ще влязат постепенно в новия коловоз. И ще се научиш да живееш без майка си, без помощта, усмивката, дори без забележките й... Не се сърди на баща ти. Той сега е в най-тежкото положение, повярвай ми. Когато изгубят жената, с която са споделили живота си, мъжете губят ориентация и стават като малки деца, изгубени в гората. Изтърпи тежките му думи, той вече е единствената ти връзка с времето, когато ти самата си била дете. Той има нужда от теб, макар че може и да не си го признае. Ще имаш нужда от всичките си сили. Събери ги и върви смело напред. Не се обвинявай за неща, които не би могла да промениш, които не зависят от теб. Три прекрасни дечица имат нужда от здрава и спокойна майка, имат нужда от теб. Кураж, мила. 

  Дани моите съболезнования
  Макар баща ти в момента да се държи по този начин, наистина е важна подкрепата ви за него. Никога не съм вярвала, че един човек може да загуби желанието си за живота, след като половинката му си отиде, но се оказа, че понякога е истина.
  Аз също се обвинявам за много неща, незнам дали съм писала за смъртта на баща ми. Преди година и половина в рамките на 2 месеца починаха и майка ми и баща ми. След смъртта на майка ми обаче, рак на белият дроб, гледах е половин година, внезапната смърт ми изглежда по-лекият вариант. Баща ми беше заявил, че няма да живее повече след като тя почине. Остана на село, където планираха да живеят двамата заедно. Бяхме се разбрали да дойде тук в Сф, но когато ходих на 40 на майка ми, отказа да дойде с мен. После покрай рожденият ден на малката, се заплеснах, звънях му не ми вдигна, но това и друг път се беше случвало и тъй като след няколко дни щяхме да ходим не се притесних. Когато отидохме на село, го намерихме мъртъв, може би беше починал няколко часа преди това, затворен горе в стаята. Все още се обвинявам, че ако бях помолила някой да го провери, или пък се бях разтревожила повече и бях отишла по-рано той все още щеше да е жив. Не е сигурно защото той буквално беше спрял да се храни и само пушеше и изобщо беше изгубил всякакво желание за живот. Все пак се радваше на децата и си мисля, че ако беше дошъл тук и беше осъзнал, че имаме нужда от помощ и покрай децата, нещата щяха да се развият различно....
Все още ми липсват страшно много и двамата, но при мен именно необходимостта и грижите за децата и семейството ми беше това, което ме спаси тогава.
За карането с майка си, не се обвинявай, аз също се карах много с майка ми, но в един от последните ни разговори на смъртното и легло, я попитах, защо така постоянно се караме с нея дори и сега. Отговора и беше - защото се обичаме. Съжалявам само, че и обещах да се грижа за татко, но не се справих никак добре с това.

Дани, много съжалявам за майка ти! Дано намериш сили в себе си да се примириш със случилото се и да го приемеш! От опит знам, че дълго време ще се чувстваш като малко осиротяло момиченце, но всъщност си достатъчно зряла и опитна, за да се справиш с всички отговорности и ангажименти!

Дани, прегръдки от мен! Нека почива в мир майка ти, дано и ти намериш мир за себе си...нещата ще се уталожат с времето, но сега си в шок, семейството ти е спасителния пояс - не се пускай.

Айла, 

Дани,миличка Това наистина е трагедия! Много съжелявам за майка ти!Знам,че това е голям шок, а чувството за вина направо те разбива.Но нямаш никаква вина! Не се обвинявай за това. Кураж миличка.Сигурна съм, че ще се справиш!А баща ти сега е толкова объркан,предполагам че и той се чувства виновен заради това което му е казала майка ти,но е по лесно да обвинява теб,отколкото да приеме, че би могъл той да е допринесъл по някакъв начин за загубата на майка ти! Истината обаче е, че нито ти нито той имате вина.Просто се е случило.
Прегръщам те! Всички тук сме с теб!

Айла, миличка баща ти просто това е искал.Не е искал да живе без майка ти!Болката му е била огромна. И каквото и да беше направила резултата щеше да е същия!
Преди години работих в траурна агенция и много често се сблъсквах с такива случаи, в които възрастни хора изгубили половинките си,много бързо след това си отиваха от мъка.

Дани,приеми и моите съболезнования!
Мъката ти е огромна,внезапна и жестока,трябва поне време да мине,но моля те,не се самообвинявай!
Аз съм чужд за теб човек,но слушай приятелката си и леля си,те са свидетели и много по-навътре във вашите отношения.Недей се наказва повече,защото няма за какво.
Ти си добър човек и добра майка и дъщеря.
Поклон и лека и пръст на майчето ти!

Дани моите съболезнования . Ужасно тежко е да загубиш майка си, и сега 8 години по-късно още много боли.
Не знам какви са ти обстоятелствата и защо ти трябва толкова хора (лели, приятелки) да ти помагат с децата. Наистина много родители не могат да приемат избора на децата си за мъж/жена и направо почват да си тормозят порасналото дете...много често съм го виждала

Дани, моите съболезнования !  Да почива в мир майка ти Загубата ти е ужасна мога само да си представя. Само знам , че не бива да се самообвиняваш, не си виновна, имало е да става.

Дани, моите искрени съболезнования   

Мир и светлина!

Дани, сега прочетох, мила.........

Прегръщам те горещо, съболезнования.......


Да, най-лошото е,че майка ти я няма........Всичко останало ще се оправи.......

Айла, Пролетна, не ви е било лесно........Това пусто чувство на вина........

Дани, много съжалявам, че си загубила майка си!  Не се обвинявай, чувството за вина няма да помогне с нищо на никого. Прегръщам те, пазете се, мъката е голяма, но се преодолява по-лесно заедно с близките хора.

Айла, помня историята ти, мога да си представя как си се чувствала тогава. Прегръдки и за теб, и за Пролетна, и за всички,  понесли такива загуби в живота си! 

Здравейте мили майчета! Как сте и какво правите?Явно всички сме доста заети.
Четох някъде тук за късното заспиване на децата.Моите и трите са така.В колкото и да ги сложа преди 23 часа не заспиват и то с забележки и проверка на всеки 5 минути.Често ги чувам как се смеят в другата стая, а като влязат се правят на заспали Разбира се, аз също се правя, че излизам от стаята и те винаги се хващат.Е понякога изчкавам по дълго,докато слушат дали ме няма, ама все успявам да ги хвана  И това при положение,че се става рано сутрин,без следобеден сън, всеки ден тренировки и пак имат сили за щуротии-как ми напомнят на мен самата, когато бях на тяхната възраст.Със сестрите ми бяхме същите.
И тук искам да благодаря на всички майчета,които гласуваха за нашите принцески! Защо тук ли? Ами защото във фейса ми е по трудно, да проследя кой кой е Но видях,че майчрта от тук са гласували за нас.Благодарим  Конкурса в петък приключва и е ясно, че няма да спечелим,но пък децата се радват на всеки един глас
Емили,мила,дано твоят проблем с колите да се реши възможно най- бързо и репортажа да е бил полезен!Прегръщам те.
Лека вечер на всички мили майчета!И бъдете живи и здрави!

Здравейте, момичета!
Искам да ви се похваля - моето момиченце днес става на 1 годинка!!!   
Бих ви почерпила поне виртуално, но за съжаление и това още не знам как става. 
Иначе точно преди седмица й правихме прощъпулник и моята малка мома хвана пасатора!  Има шанс поне тя да готви по-хубаво от мама. А големият ми син каза, че тя щяла да меси тогава питката за прощъпулника на неговите деца.  А питката за малката  хубавица я прави баща й, т.е. моят съпруг. Много вкусна питка се получи и украсена отгоре с пиленца от тесто направени специално от тримата мъже по едно. Та така се получи, че докато тримата мъже правиха питка ние двете "жени" си почивахме.    Поне един ден и ние почивка си направихме. 
   


 
   

Имам и много други преживявания. В края на януари, точно след онова прословуто боледуване на големия ми син (което м/у другото се оказа не - гнойна ангина и не- бронхит  ) една вечер получих SMS, че от моята дебитна карта са изтеглени  60 лв. от Америка  и докато четох съответното съобщение получих още едно - този път 30 лв., пак от същото място. Съпругът ми бързо отиде до най-близкия до нас банкомат, за да провери дали наистина липсват тези пари. Истината беше една - парите ги нямаше - успя да изтегли само останалите 10 лв. Бях меко-казано шокирана, но по-важното е че чувствах по-скоро омерзена. Крехкото чувство за някаква, мнима дори, сигурност го  нямаше. На следващият ден рано сутринта ми се обадиха от самата банка, за да ме попитат за 2 транзакции от Америка. Потвърдих че не са извършени от мене и те ме посъветваха да отида до най-близкия клон на банката,за да пусна жалба. Направих това, естествено, още същия ден. От банката ми казаха, че ще разгледат жалбата и е възможно да възстановят сумата. И най-интересното е че около 2-3 седмици след това наистина ми възстановиха всички пари, които бяха изтеглени!    Картата веднага я блокираха и след седмица ми издадоха друга. Сега ходя да тегля пари само от банкомата на банката, който се намира вътре, в предверието й и работи  24  часа, като в извънработното време се влиза само с дебитната карта (уж  ми казаха че там е най-сигурно). Честно-казано даже ме е страх сега да оставя каквито и да било пари на картата и почти веднага ходя да ги изтегля. Иначе приех нещата философски - реших, че в живота понякога ти вземат нещо материално, за да научиш нещо по-важно. Важното е че нещата ги приех  като свършен и непроменим факт, а се оказа, че животът доста често и неочаквано ти поднася и приятни изненади!!!    Пожелавам на всяка една от вас поне по едно малко чудо, което да направи денят ни по-весел!!! 

Дани съжалявам за майка ти!!!   
Всичко, което може да бъде казано, бе изречено тук от момичетата. Истината е че в най-тежките и трудни моменти от живота си винаги ме е крепяло едно и също - моето семейство - моят съпруг, моите деца!!! Има и няколко верни приятели, които винаги в неприятна ситуация ще кажат нещо успокоително, нещо което може да ти върне вярата в живота.
Много се натъжих от всичко, което прочетох от тебе. Реших, че ще се старая да бъда още по-добра и търпелива към майка си. Истината е че не се получава! Различията и противоречията явно са по-силни от нашата любов! За огромно съжаление! Всеки ден приемаме за даденост и увлечени от ежедневните битки забравяме че нищо не е вечно и че когато настъпи УТРЕ може да съжаляваме!Жестоката истина е че дори да се повтори нещо ние пак ще постъпим по същия начин - дори да не е в същия ден, на другия пак ще е същото - просто нещата не могат да се променят! Не се укорявай - явно така е трябвало да стане - може би още един урок за нас! Нещо,което може би не трябва после да пренасяме върху децата си! Сега живите са важни - гушни децата си, целуни мъжа си и те ще те накарат да бъдеш силна!!!