Нов Закон за детето

     Не само това - виждам намерение да се измести мястото на редица текстове от ЗЛС, СК, Закон за здравето, ЗСПД и други, с които не съм добре запозната.
     Такова изместване поначало създава много затруднения при прилагането. Ако има дублиране, но не е пълно и актовете са равнопоставени, ще доведе до проблеми с тълкуването. А вкарването в материално-правен закон на процесуална норма, уредена в кодекс, ако не се преповтаря точно, е мъртва норма.
     ЗСП е "нощна" грешка. 
     За отпадането на текстовете - недобре формулирани са в този вариант.
     Впрочем ние тук можем само да даваме становища на парче. Без събрани пред нас всички кореспондиращи норми в другите закони, съответно - предвижданите в тях промени, трудно бихме могли да дадем някакво детайлно обосновано становище.
     Виждам, че държите всичко да е внесено в Закона за детето, но защо не с препратки към норми, който с годините не са създавали проблеми с тълкуването?

    Забравих да питам нещо, което чух снощи по новините.
    Настина ли е предвидено, ако има противоречиви интереси между родители и деца при даване на информирано съгласие за лечение, съдът да назначава особен представител?
     Ако - да, това ще е най-неработещата норма. За да даде/не даде такова съгласие един съд, му трябва задължително медицинска експертиза. В най-добрия случай, в малките съдилища ще отнеме между 2 и 3 седмици. За големите не ми се ще да мисля.  

Да предвидено е, в частта здравни грижи и се отнася за деца навършили 16 години.

Продължавам от Глава Осма "Подкрепа на детето и семейството"

Първото, което ми прави впечатление е, че се рагламентират социални материални помощи, а това, според мен трябва да се направи в отделен документ, тъй като материалните помощи и техния размер и обхват са ресор на финансовото министерство. Мисълта ми е, че каквото е да се запише в ЗЗД, ако то не е предвидено във финасовото и останалото социално законодателство, то просто няма да работи.

Въпрос: чл. 151(3) "Подкрепата за отглеждане на детето в семейна среда се основава на прилагане на индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на детето и на семейството в съответствие с най-добрите интереси на детето". Някъде има ли да се прочете и да се види единен формуляр и инструменти за провеждане на "оценка" на конкретните потребности на детето. Питам, защото ми прави впечатление, че масово социалните работници в Отделите ЗД в общините нямат представа как се прави оценка на потребностите и правят оценка на материалното състояние вместо това. Чл. 153 (2) определя единно съдържание, но в правилника за приложение, който тук липсва и ще липсва поне още година, поне докато влезе в сила този закон.

...
в чл. 152 (2)т.3 трябва да се добави освен интервенцията и превенция, защото това е модерния подход. Превенция на възникването на увреждания засяга пренаталния, перинаталния и постнаталния период до третата година от живота на детето. Мисълта ми е, че с подобни програми ще се въведе стандарт за социална работа с бременни и раждащи жени. Сами знаете напоследък какъв риск е човек да греда на себе си като на здрава бременна - случаите на лекарска немарливост нарастват именно поради липса на схващане на процеса на раждане като на дълбоко емоционале-социален-личен момент!!!! Ако съществува на разположение специалист социален работник, подготвен за социална работа с бременни, раждащи и родилки, то той ще е в помощ както на лекарите и акушерките, така и на самите раждащи жени.
...
чл. 155 (1) може да постави в конфликт на интереси родителите и навършилото им 16 години нуждаещо се дете. Според мен е излишен, тъй като правото на достъп до информация е гарантирано от Закона за достъп до информация.
....
чл. 156 е проблем, тъй като социалните услуги са платени /нали се събира такса за тяхното ползване/. Ако на човека му е наложено да ползва услуги, а той не може да ги плати, тогава какво?! В крайна сметка ползването на социални услуги трябва да е осъществено на базата на партньорство, а не на задължение. Не може "Социална подкрепа" да си решават извън мнението на клиенти с умствени затруднения, например, да ползват социални услуги, защото се предвижда те да бъдат плащани. Това са взаимоотношения от търговския спектър, а не от благотворителния. НЕ казвам, че съм против заплащането на минимална такса, а че взаимоотношенията не са добре регламентирани като задължение на клиента да сътрудничи. В крайна сметка не е длъжен да съдейства на никого, освен в случаите на извършено престъпление.
...
чл. 157 представлява въртележка: държавата делегира на ощините, а те - на НПО. Това е погрешно и е корупционна схема.
...
чл. 160 ме притеснява, определяйки социалния работник като "консултант" за достъпа до социални помощи. Това е дълбоко погрешно, ако наистина съществува политическа воля законът да е насочен директно към семействата и по-контретно към децата.
Аз предлагам следния текст, който може  юридически да се оформи по-добре, тъй като аз не съм запозната с прийомите на правното оформление:
чл. 160 Професионалните интервенции на социалния работник в семейната среда на детето се дефинират като съглашение или преговори между клиента /семейството/ и професионалиста /социалния работник/. Интервенциите са делят на шест категории:
1) помощ, асистенция - клиентът заема низшестоящо положение, професионалистът е отговорен за решаването на проблемите на клиента
2) консултация - среща с експерти, които, поради своя опит и/или обучение, съветват хората преди да бъде формулирано тяхното решение;
3) провеждане на индивидуална и /или групова социална работа - приспособяване към лична или семейна криза
4) оценка - експертиза, при която отношенията между клиент и професионалист са допълнителни;
5) контрол - напомняне на обстоятелство, от което се страхува клиента;
6) информация - насочване към повишаване на информираността и квалификацията.

Контекстът на интервенцията е определен от нуждите на семейството и възможностите на професионалиста. Спецификата на интервенционите стратегии се определя от категорията на семейството – обект на социална работа.
...
чл. 162 (2) е неясен.
За изпълнение на функциите по ал. 1 дирекциите „Социална подкрепа” имат право на безплатен достъп до Национална база данни „Население”, който се осигурява чрез споразумение между
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и
Агенцията за социална подкрепа, и задължително изискват по служебен път необходимата им информация от
териториалните структури на Министерството на образованието, младежта и науката, Националната агенция за приходите,
 Агенцията по вписванията,
 Агенцията по заетостта,
 Националния осигурителен институт,
Главна инспекция по труда и от други държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.

Това означава ли, че Социална подкрепа първо трябва да сключи споразумение с гражданите за достъп до информацията им, а след това гражданите да са задължени безплатно да предоставят търсената информация? Стига, бе!
...
чл. 163, ако ще определя видовете соци. помощи и ако ще си стои в този Закон е най-добре да регламентира и стойността им. Така МинФин няма да има "копче" да каже и ще се принуди да изпълнява закона...
...
чл.165 ще е ефикасен и ще има смисъл ако се обвърже с превенция на изоставянето например:
(1) Бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 164, имат право на еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване, живеят постоянно в страната и след раждането на детето не го оставят на обществени грижи /имам предвид, че закона предвижда едномесечен срок, в който бебето не се включва в регистъра за осиновяване просто защото може майката все пак да се върне и да си го вземе, но според мен, още преди да се е случило, майката трябва да се насърчи изобщо да не го изоставя. Така особено важния първи месец от живота на бебето ще е поверен на майката с помощта на социалния работни в болницата.
Същото да се отнася и за помощта за бременно - тя да се изпрлаща само ако майката подпише документ, с който тя заявява, че ще запази детето си и ще си го гледа в семейството.
Ако се направят промените, за които споменавам, алинея (4) ще регламентира социалния деклад за превенция на изоставянето.
...
чл. 166 също отваря врата за изоставяна едновременно с получаването на обещетението за раждане на живо дете.
Според мен, трябва да се включи подписването на документ от страна на майката, че тя поема грижите за бебето и съответно да премине за наблюдение към Социална подкрепа.
(5) е много странна - как така законен представител на майката ще получава обещетението? Че нали малолетните майки са рисковата група в случая? В никакъв случай не бива да се позволява на родителите на малолетната майка да я използват, за да закърпват бюджета си. Парите трябва да преминават в банкова сметка на самата майка, дори тя да не е в състояние да си ги получи, то те да бъдат харчени само и единствено за бебето, а това да се контролира от социалния работник. ВЪобще малолетните майки трябва да са под особено наблюдение именно поради това, че са малолетни и биват използвани за разплод и помощи в семействата си. Малолетната не е виновна за това, че е била продадена за разплод, нали? Тя е дете и има права в нейн най-добър интерес да не бъде насилвана да ражда, вместо да ходи на училище и да добива професионални умения!!!!!!!
....
(7) трябва да намали възрастта от две годинки на една годинка, защото повечето генетични увреждания, психо-физиологични увреждания, нервно-психични уврежадания се манифестират и диагностицират в този период. На две години за детето е вече късно за т.н. "ранна интервенция" и "ранна превенция на изоставането в психо-физическото развитие". Според мен, тази помощ трябва да бъде ежемесечна, за да може родителя /често остава само единия родител, а другия напуска семейството/ да може да си осигури достъп до най-добрите специалисти лекари, рехабилитатори, психолози, генетици и тн. Така ще се подкрепят семействата, които запазват децата си с увреждания, а това е от изключително значение. Все пак тези деца и семейства не са чак толкова много в България, а една такава превантивна мярка в последствие ще има множество позитиви, тъй като за детето ще се полагат грижи от родителя му, ще се насърчи да бъде включено детето в ранна интеграционна практика, ще бъде социоабилно, както се казва, демек социализирано и подготвено за включващо обучение, където е възможно.
...
чл. 169 предвижда еднократната помощ да се даде на родителите, но според мен, ако бебето се поеме от аббата и дядото, те също трябва да получат еднократната помощ, защото реално те ще полагат усилия, ще станат семейство за бебето, могат да кандидатстват за осиновяване, но процедулата е дълга, а така законът пак ги поставя в неизгодно положение и то пре условие, че те са най-близките роднини на бебето, а ако са и добросъвестни, то това е най-добрия интерес на бебето.....
....
чл. 170 Тази помощ трябва да се отпуска не само на родителя,1 но да има възможност човекът, който полага грижи за детето и който поема отговорност за него да бъде подпомогнат.
...
чл. 173 (1) т. 3 "детето има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние;", според мен тук се изключва възможността да се получат тези пари, ако детето по медицински причини не е имунизирано с някои от задължителните ваксини. Например: детето се оказва тежко алергично към коклюшната компонента във ДТК ваксината, като състоянието му се освидетелства от ЛКК, майката е добросъвестна - завела е детето на всички порфилактични прегледи, ЛЛ води лична амбулаторна карта с всички прегледи, заболявания и лечение на детето.
....
Всички такива помощи трябва да не правят разлика между пола на родителите, тъй като в страна са не малко случаите на бащи, поели изцяло грижите за децата. В никакъв случай не бива да се допуска отговорните бащи да бъдат лишавани от социална помощ и подкрепа. Даже съм на мнение, че еднократната помощ за раждане и отглеждане на дете до една годинка трябва да има възможност да се отпуска на бащата, когато майката не е в състояние да полага грижи или е починала /не дай боже!!!/.
.....
чл. 174 тази помощ трябва да се отнема, ако е налице регистриран случай в който детето на 16 работи и/или името му присъства в отчетите на детска педагогическа стая за деца, употребяващи алкохо и наркотици по заведенията. Струва ми се, че на 16-годишните се позволява твърде много, а в същото време ги пазим от нормалните граждански отговорности, които всеки от нас отговорен гжражданин има. Сторед мен "в зависимост от зрелостта" на децата на шестнайсет трябва да се присъжда "пълнолетие" в случаите, когато трябва да отговарят пред закона за престъпления, в случаи, когато се установи, че са единствените полагащи грижи да по-малките си братя и сестри и в случаите, когато са осиновени и проявят интерес към биологичната си история.
....
За мен "месечните помощи за деца" трябва да се отпускат до 16 годишна възраст и на биологичните и на приемните ина осиновителните семейства.
...
в чл. 176 трябва да се посочят и осиновителите
...
Срокът в чл. 177 трябва да се увеличи до втората годинка на детето, горе вече писах защо.
....
чл. 178 също пропуска осиновителите, не знам защо.
....
чл.180 в масовия случай ще е административна пречка и ходене по мъките. За какво й е на майка с бебе с  Даун синдром през три години да го освидетелства?!!!! Това са глупости. Генетичните увреждания предизвикват състояние на дефицити и излишъци, които са си за цял живот. Там може да се работи за корекция, компенсация и развитие на потенциала, но не и за "оздравяване". Просто е абсурдно!!!
....
Изобщо всички тези срокове за повадане на молби, подписване на декрарации еи тн. бюрокращина трябва да се намалят до минимум. Според мен така ще намалее и административната работа на социалните работници и това ще им позволи да вършат работа "на терен", а не да събират документи, молби-декларации и други такива излишества.
....

Мерки за полицейска закрила на дете
чл. 185 не трябва да се формулира категорично на 48 часа, защото при някои тежки случаи като изтече този срок и детето бъде или институционализирано или върнато в семейството му, могат да проистекат рискове за запазване на психо-физическия му статус, които отново са лиск по смисъла на този закон. Трябва да се даде възможност на полицията да си свърши работата едновременно с това опазваки детето.
.....
чл. 186 трябва да включва и риска публично разкриване на самоличносттаза нуждите на разследване, в което детето е свидетел. В първия ми постинг коментирах вече по този повод.
.....
В чл. 189 освен националните органи на полицията, трябва да се съобщи  исред обществеността - за тази цел могат да се включат в списъка за уведомление оторизирани от Министерството на вътрешните работи телевизии, радиостанции и интернет форуми, като по този начин информацията достигаща така или иначе до обществеността да бъде контролирана от органите на полицията с цел превенция на слуховете и неверните данни. По този начин полицията може да събира и проверяма много по-широк поток от информация, а едновременно с това обществеността ще вижда, че МВР си върши съвестно работата. В противен случай хората остават с впечатлението, че "нищо не се прави", а то не е така, напротив. И подобно отношение на обществото пък пък създава дискомфорт сред отделните служители на МВР, които съвестно си вършат работата.
...

Глава десета Производство за връщане на дете или за упражняване на лични отношения

чл. 190 оторизира само и единствено Софийски градси съд, защо?!!! Ние в другите градове какво да правим?
...
Глава единадесета Защита на детето срещу насилие и експлоатация

чл.197 (3) "За психическо и сексуално насилие върху дете се смята и принудата или склоняването за встъпването в брак или към съпружеско съжителство преди навършване на 16 години." - тези шестнадесет години определени конкретно много ме притесняват. Според мен изобщо възрастта на детето тук няма значение, защото то е ДЕТЕ и е под закрилата на закона. Никой няма право да упражнява каквото и да е насилие или склоняване независимо на колко години е личността!!!!!!
...
чл. 200 (2) определя твърде дълъг период за кризисна социална работа - ако дете е пострадало от насилие, то веднага трябва да бъде изведено от мястото, а след това да се пише план за неговата закрила. Защото понякога за 24 часа насилникът така е обработил детето, че то се отказва от показанията си, а другият родител си оттегля жалбата......често срещано е. Три часа са достатъчни за организиране на извеждане на детето от рисковата среда /времето започва да тече от подаването на сигнала - първият част е за събиране на "екипа", вторя час е за подготовка на екипа, третия час е за настаняване на детето на сигурно място/. Толкова. Останалото се мисли и пише после.
(3) "представителя на общината" е излишен - в масовия случай социалния работник и оперативния служител са достатъчни. Прокурора се уведомява след извеждането на детето, а общинския служител е аднимистратор, той може да има касателство при отпускането на помощи и нищо друго.
(4) кметът е политическа фигура, не би трябвало да се въвлича в тази дейност, може би, ако детето е с настойник районнен кмет - да, но иначе...не виждам касателство. Според мен ръководител на екипа трябва да е социалния работник определен по случая.
....
Глава дванадесета Органи по права на детето

чл. 204 (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на семейните помощи и социална подкрепа.
(2) Министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на семейните помощи и социална подкрепа

според мен освен политиката в областта на "семейните помощи" трябва да определя и политиката по "социална подкрепа", щото само с "помощи" не става, а да не говорим, че самият закон се насочва в голямата си част към социалната подкрепа, а не само към помощите.

чл.204 още пропуска най-важния член на екипа, а именно МинФин, който дава и който взема.... Моля да бъде включен с конкретни задължения по политиката за закрила на детето, защото в противен случай цалата работа на социалния министър, министъра на ОНМ, МЗ и т.н. се обезсмисля.
Друго, което се пропуска е, че кметовете предлагат, но общинските съвети разполагат, т.е., ако в областта на социалната политика кметът е бламиран по политически причини, то той не може да изпълни централните препоръки и ще си измие ръщете с решенията на Общинските съвети. Много грозна, широко разпространена практикае това. Трябва да се се включат задължения по политиката за закрила на детето и на ощинските съвети.
....
чл. 219 създава една безсмислена комисия, която ще се пречка и ще прахосва пари, които могат директно да се насочат към социална работа със семействата и децата.

Впечатлението ми е : много вожд малко индианец. Необходимо е много индианец да получава добра мотивация и климат за работа, а вожда да е един. Препоръчвам възможно по-плоска структура на социалната работа. В противен случай нищо няма да се промени.


Санкции

чл. 221 (1) наказателното производство се задейства веднага, а не при третото нарушение. В крайна сметка дори първото нарушение е трудно да се докаже, тъй като процедурата както всички знаем е направена така, че да е неефикасна. Така, че при първо доказано нарушение - оооп при прокурора. Да видим второ ще има ли.
(2) глобана дори 8 000 лв е смешна при обороти на дискотеките за над 40 000 на нощ. Сами разбирате, че просто хвърлят парите на тоз, които им ги поиска и си продължават дейността. При констатирано нарушение - на прокурор.
(3) е просто смешна!!!!!! "не повече от една година" какви са тези врати не разбирам -  и това са санкции по нака "опнатия закон за засрила" извинете, но е трагично. Ще ни се смеят и отвън и отвътре!
(4) придружителя да трябва да има удостоверение за придружител подписан от родителите. Какъв естатуса на "придружителя"? Че той може да е сводник, нали за това става дума?!!!!

(5) и (6) да се определи в първата глава на закота "достатъчна грижа", за да няма тън  и мън, както и да няма натапяне срещу заплащане.
(7) и ( при потретване не се предвиждат санкции изглежда, бравос!

(9) кои услуги са "социални услуги", дори да са формулирани в Наредбата, според мен, трябв да се формулират и тук.
Не е предвидена санкция за социален работник, психолог или оперативен служител, който в разрез с най-добрия интерес на детето разкрие самоличността му на медиите с или без заплащане.
....
чл.223 Тази Комисия как от София ще следи кой продава децата си и кой продава алкохол и наркотици не ми е ясно.

Въобще...много шум за почти нищо.
Но остава надеждата, че "широкото обществено обсъждане" ще доведе и до по-прецизен вариант на законопроекта.

Мишона, аз съм съгласна с всичките ти забележки и предложения. Как предлагаш да процедираме, тъй като мисля, че е важно да стигнат до законотворците. Свършила си страхотна работа. Искаш ли да ги изпратиш от свое име, тъй като това е най-нормалното, закона е подложен на обществено обсъждане и всеки има право да изпрати забележките си по него?

Аз мисля, че си се аргументирала брилянтно, единствено са нужни дребни корекции, като на МинФин да му изпишеш официалната титла, например.

Ако си Ок, кажи да действаме. Да видим през кой канал. Но предложенията и забележките ти са повече от резонни.

Мен ме мъчат други тежки страсти по този закон, и те са доста тежки наистина. Има организации, които направо мислят да се вдигат на граждански действия срещу Закона, и основанията им са много резонни, също. Свързани са с едно от нашите искания, за което не успяхме да се преборим, защото никой не ни подкрепи. Положението е зле, искането е ключово за нас родителите.

ОК съм.
Смятам, че трябва преди да влезе в Пленарната зала, законопроектът още веднъж да се обсъди както в ПГ на ГЕРБ, понеже те са вносителите, така и сред НПО, които са участвали на кръглата маса с г-жа Цачева.

Този закон в частта си за родени деца с увреждания, за майчинство да три години и еднократна помощ трябва да се преобразува. Много деца с увреждания остават извън.
Този закон трябва да се свърже със закона на хората с увреждания и закона за здравето.
Имам усещането като че ли децата се разглеждат съвсем отделно от семейството и обществото ни като цяло.

Koи са децата с увреждания, които остават отвън? Те всички са вътре, като неразделна част от всички деца. Никои деца, нямат място в закон за Хора, с каквото и да е. Тяхното място е при Децата.

За децата и Семейството, това е тежка тема, и правилно си усетила. То Семейството води тежка борба за Права.

Мили Родители, голямата борба е за Права! Както и откъдето и да го гледате. Държавата или Ние!

Философията и логиката на проектозакона са много прости, Държавата затяга редиците си, създава си по-добра организация и координация, така че да може да й се случат нещата не само на хартия, но и на практика, в реалността. Всичко това е чудесно и ние го адмирираме.

Но, нашите „редици“, родителските, как са защитени? Как сме защитени от грешки, злоупотреби, издевателства, от страна на държавата, общините и делегираните от нея доставчици на услуги.
Единствената защита, която можем да имаме в демократична и правова държава, са правата, които имаме със статута „родител“. Правата произтичат от отговорностите, които носиш, затова Конвенцията за правата на детето изисква да преосмислим родителското „право“ на собственост върху децата, и да го превърнем в „отговорност“. Ние да имаме права и задължения, а държавата само задължения. Тя е в подчинение на нас, а не ние на нея.

 Тъй, вие да си виждате Правата някъде в Закона? В този Закон ние сме на подчинение на Държавата, която има Права над децата ни. Тя носи отговорността за правото им на израстване и благосъстояние. Нашето право над тях се свежда до правото на Собственост. Ние сме подчинените, със задълженията, крепостните селяни демек, Държавата е правоимащата, отговорната.

Не може държавата да има отговорността, т.е. правата върху децата ни, а ние родителите и семейството, да имаме само задължения да изпълняваме, т.е. да сме поставени в позиция на подчинение. Логиката е точно обратната, родителите и семейството са първостепенните носители на отговорността за израстването и благосъстоянието на детето, а държавата има задължението да ги подпомага, така че да са в състояние да изпълняват отговорностите си. 

Това е според Конвенцията за правата на детето, по която сме страна от 1999 год. и според Конституцията на България, в която пише, чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Конституцията ни разглежда детето като неразделна част от семейството. Тя поставя под закрила цялата „институция“ Семейство.

В Конвенцията Семейството се разглежда като Разширеното семейство, изобщо не става дума само за биологичното, т.е. да не си помислите, че се бранят някакви крайни позиции, на всяка цена детето да е в биологичното си семейство, дори и да го утрепват или насилват. Семейството е "семейната среда".

Точно обратното е, точно защото държавата затяга редиците си, за да е силна, пример, ние как ще защитим семейната си среда от зла умисъл: Някой си подава сигнал, че насилвам  или екслоатирам детето си. Хич не се бъзикайте, според закона държавните редици са строени стройно. Този някой обаче целта му е комерсиална, да усвоява държавни пари, чрез делегирана държавна дейност.

В закона пише, че аз, ако не сътруднича и не съдействам, държавата, разбирай местния отдел, имат право да ме задължат, детето ми да им посещава услугата, същата, дето им е делегирана от държавта, и дето усвояват пари от държавата за нея.

Демек държава, общини и доставчици на услуги, са над мен като права над детето ми, могат да издевателстват над мен.

Всички искаме държавата да си затегне редиците, но не за сметка на нашите права. Ние носим отговорността за децата си, държавата е на наше подчинение и има задължението да ни помага.

Мишона, след малко ще ти пиша. Ето ви цитат от кръглата маса на 15.11.. Велина Тодорова е главната юристка, която заедно с още няколко, основно написаха закона. Самоцитирам се от фейбук, затова извинявам се, ако някъде се повтарям.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1114693

"По този закон родителите нямат права, имат само задължения по грижата за децата", контрира Велина Тодорова, преподавател по семейно право в СУ.

В проекта на новия Закон за детето, държавата отнема в своя полза Родителските ни права относно децата ни. Вече ще имаме само задължения. Минаваме на подчинение на държавата, която ще е „шефа“ с правомощията относно децата ни.

Интересно, изцяло ли мислят да ни отнемат правата относно децата ни, или смятат в този закон да са ни задълженията, а правата в Семейния кодекс?

Или родителските права ги превръщат в родителски задължения, което е все едно свободата да я превърнеш в робство.

Вместо да превърнат Родителските права в Отговорности, както изисква Конвенцията за права на детето, защото това са истинските родителски права, ти да носиш най-голямата отговорност за децата си и ти да казваш кое е добро и кое не за тях. Родителските права и задължения произтичат от отговорностите им. Ако нямаш законово регламентирани отговорности, нито права, нито задължения имаш. Точно, както е в момента, единственото право, което имаме в момента относно децата си, е правото на собственост върху тях. Другите ни права са чисто гражданските ни права, но те нямат нищо общо с родителските.  Конвенцията казва, „превърнете родителското право на собственост върху децата в отговорности“, именно за да овластите и оправомощите родителите.  Вместо това, правото на родителите, дадено ни и по Конституция, го превръщат в задължения, а правата ни се изземват в полза на държавата.

Всичко останало в проекта на Закон за детето е добро, нова политика, нова философия, организация, координация, личните и граждански права на децата, действително са гарантирани, както изисква Конвенцията, регламентирана е забрана за дискриминация в чл.6, направо революционна крачка в нашето законотворчество. Само дето са забравили да разпишат  санкции по чл. 6 и няма яснота за механизма за контрол по него. Практиката лекарите да съветват родители да си изоставят децата се инкриминира и е разписана санкция до 1000 лв. . Огромна крачка. Много са положителните и нови неща, политиката е изцяло нова и най-важното заявено е клатегоричното намерение в целия закон и текстовете му, всичко това да не остане на хартия, а да се случва в практиката, да проработи най-накрая.

 Но, ако родителите сме без права, всички права и най-добри интереси на децата отиват на кино. То цялата демокрация отива на кино.

С помощ, не с глоби ще станем по-добри родители
Блокът да избира дежурен родител
Повече осиновители от ЕС ще опразнят домовете, казва Иван Игов

- Тоест лявата ръка не знае какво прави дясната?
- Един ден си направих груба сметка. Има девет различни институции, които се занимават по различен начин с децата. В училище, в общинските служби, в службите за борба с противообществените прояви към прокуратурата, детските педагогически стаи. И един куп други. Най-лошото е, че те си говорят на различни езици. Имат различни понятия за това дали едно дете е проблемно, или не е, дали е закононарушител или не.

Принципно е така, но аз лично първо искам права като родител, да изисквам от държавата и да я контролирам да си изпълнява задълженията, относно правата и най-добрите интереси на детето ми. Това първо, а подпомагането от държавата е следствие на признаването ми като по-висш носител на права относно детето ми, от нея. Докато тя има правата върху детето му, за какво да ме подпомага, аз кой съм?

http://mogilino.wordpress.com/

Родителска отговорност - обща информация, сайт на Европейската комисия

http://ec.europa.eu/civiljustice/parental_resp/parental_resp_gen_bg.htm

Децата от аутистичния спектър остават отвън, както за еднократна помощ, така и за майчинство на майките до 3 години поради специфичността при поставяне на диагнозата.
Поради същите причини законът трябва да се свърже с ЗЗ и Закона за хората с увреждания.

Снежи, предложи текста, в които да се включи.
Според мен обаче не бива да се дава превес на едно дефицитно състояние за сметка на друго. Според мен термина деца със специални образователни потребности трябва да се сложи в глава първа, като се направи отпратка съм ЗНП и ППЗНП, тъй като там и в Наредбана на МОМН за интегрирането на деца със специфични нужди регламентират положението, у в този дакон трябва да се формулират правата на родителите, като първостепенна институции, закриляща децата с увреждания.

Немирнице,
Целият закон за борба с противообщенстевинте прояви на малолетни и непълнолетни трябва да се преработи и това не е само мое становище, но и на председателката на комисията във Варна Дъбина Карлова. Можете да намерите в Гугъл изказванията й по темата - любопитни са.

В ЗЗД, обаче трябва да се формулират, регламентират и определят взаимоотношенията на родителите като първостепенен отговорен за закрила на детето и административната и политическа власт в лицето на различните общини, общински съвети, министерства, министерски съвет и парламента.