И аз така, какво да кажа, като преди седмица счупих чисто новия си телефон, сега седи в гардероба, мъртвец
За това на децата телефон за повече от 20 лева не купувам. Като пораснат и могат да си купят сами, да правят каквото искат. Реших, че няма смисъл да си късаме взаимно нервите за разсипаната вода в леглото, за надрасканите чаршафи, за мръсните стени и счупените чаши. За скъсаните на коленете панталони и убити обувки няма да коментирам. Важното е да сме здрави, да сме заедно, да имаме покрив над главите и хляб на масата, най-общо казано. Всичко друго са бели кахъри. Хубаво е обаче след белята на някое от децата да имам известно време за размисъл
и наказанието отпада начаса, много грешно.Ронка, аз също съм против телефоните в училище, но просто няма начин. Децата учат безумно много часове. Не мога да разчитам на контрола на учителите, изключено
И сме принудени да разчитаме на един глупав телефон и на самосъзнанието на детето.Ще пускам снимки другата седмица
нали трябва да си вземе поука , а той не я взе. Това му е трети телефон (два загуби и един повреден). От началото на 1-ви клас маса ръкавици, шапки ,гуменки и тем подобни. За голямо мое съжаление е голям бльон, витае в облаците , а е време малко и да слезе на земята. Той си легна разстроен , сутринта стана и очите му бяха пълни със сълзи , обясних му , че на този свят по скъпо от здравето няма. Попитах го какво предпочита скъп телефон и болен или здрав без телефон. Да той каза ,че иска да е здрав , но сега децата гледат едни от други . Моя син и мисля още две деца само нямат тел. със тъчскрийн . Е началото на месеца му купихме SAMSUNG. Днес си дойде от училище малко по весел ,защото вчера тяхната госпожа е объркала резултатите и моето момче е на 4-то място. Ако знаете каква хубава усмивка има и как ми се иска да я виждам постоянно. Сега , ако искате ми вярвайте , но има 12 страници домашна само по български , няма да споменавам за останалата.
)))))
Цеци има две пломби. На втората присъствах, не можах да повярвам, че сме на зъболекар, докторката си му говореше нещо, той си ъхъкаше, щото няма как да и отговори, после стана от стола с усмивка на уста, все едно на кино е бил. Така ми се иска всички деца така да преживяват зъболекари, лекари и прочие.
Как мина днес?
; "болеше" я от мазането с памуче
и резултата е налице.
На качване успяхме да го залъжем, но на слизане знаеше какво го чака и не искаше да седне. Едва успяхме да стигнем до Студенец
