Писмо от "Мама и татко" ...
Мило дете,
Когато станем стари, се надяваме да ни разбереш. Имай търпение към нас.
В случай, че изпуснем чиния, или разлеем супа на масата, защото сме зле със зрението, надяваме се, да не ни викаш.
Възрастните хора са чувствителни и винаги ни става мъчно, когато някой ни крещи.
Когато слухът ни отслабне и не можем да чуем какво казваш, се надявам, че няма да ни наричаш" Глухите" !
Или повтори казаното от теб, или ни го напиши.
Съжаляваме, детето ни.
Ние остаряваме.
Когато коленете ни отслабнат, надявам се, че ще имаш търпение да ни помогнеш,
както ние ти помагахме, когато беше малък/а, да се научиш да ходиш.
Моля, имай търпение с нас, когато се повтаряме като развалена грамофонна плоча. Надяваме се само да ни слушаш.
Спомняш ли си когато беше малък/а? Искаше много неща и Все се повтаряше докато не получеше това, което искаше.
Надяваме се, че можеш да бъдеш търпелив/а с нас, когато сме ексцентрични. Всичко това е част от остаряването.
Ти ще ни разбереш, когато си по-възрастен/а. Ако имаш свободно време, надявам се, можем да поговорим дори за няколко минути.
Винаги сме готови да дадем всичко от себе си през цялото време.
Знаем, че си зает/а с работа.
Дори ако не те интересуват нашите истории, моля те, отдели малко време за нас.
Спомняш ли си когато беше малък/а? Ние използвахме за слушане на твоите истории плюшеното ти мече.
Когато му дойде времето и се разболеем приковани на легло, надявам се да имаш търпение и да се грижиш за нас.
Съжалявам, ако случайно намокрим леглото или направим друга бъркотия.
Надявам се, че ще имаш търпение, да се грижиш за нас в последните мигове от живота ни.
А той няма да продължи по-дълго време, така или иначе.
Когато дойде време за нашата смърт, се надяваме да ни държиш ръцете и да ни дадеш сила, за да посрещнем смъртта.
'И не се притеснявай..
Когато най-накрая отидем при нашия създател, ние ще нашепнем в ухото му, да те благослови. Защото ти обичаше мама и татко!
Благодарим много за твоите грижи.
Ние те обичаме. !
,а Влади да тича в двора.
.
/ 
Дребният расте толкова бързо, че направо искам да сграбча всеки миг. Особено, като си помисля, че никога повече няма да го изживея. Вероятно 
.
.Чудесно е времето за гледане на бебе-по разходки,на въздух-супер.Татито ви сигурно е адски щастлив 
.Дай пак,моля те,рецепта за козунак,че по магазините гледам са ужасни просто-отгоре грам захар няма!Да взема да опитам тази година..
Дано го преодолее и добие малко самочувствие, че определено ще й е трудно.