привет и от мен,
и аз искам да си пишем в темата, стига с тоя фейсбук
.
Аз да ви кажа, направо съм учудена какви са ви тия свити рачета
. Яна е такова диване, където и да отидем, дали ще е в градинката, детско клубче, магазин - дори и никой да не познава, след малко започва да се чува от всички страни Яна, Янаааа 
.
Тази седмица пристигнаха едни приятели от Германия, също с две дечица - момче и момиче. Таткото е немец, майката е наша приятелка българка. Развеждахме ги насам-натам - на зоологическа градина, на ресторанта с детското клубче до нас и добре си изкарахме. Идеята беше Яна да си тренира немския, ама май по-скоро германчетата си подобриха българския. Та отиват Яна и баща й да ги посрещат първата вечер на летището и после си дойдоха. Аз после се чух с приятелката ми, а тя вика "тая вашата Яна цяло представление ни изнесе", питам ММ какво толкова е правила, а той "ми нищо, държа си се както обичайно".
Аз например съм била ужасно притеснителна, не го е взела нито от мен, нито от баща си. А досега не се е случило на празненство в градината Яна да не започне първа, виждат я, че не се шашка и я пускат първа винаги. Но аз си го обяснявам с това, че винаги сме се държали с нея като с голям човек, винаги сме я изслушвали, когато говори, винаги сме й давали избор, дали ще е какво ще вечеря или какъв цвят дреха да й купим - тя си казва мнението.
Даже на шега й викам кръвопийче, винаги успява да изсмуче вниманието на всички наоколо. Например уж аз храня Бобо, Яна си яде, баща й си прави нещо друго и в един момент се оказва, че и двамата се занимаваме с Яна, например аз й режа омлета, баща й й сипва айран, а горкият Бобо реве, защото сме го зарязали. Какво да я правиш, талант 
.
Иначе, НАН, и Яна може би малко ревнуваше, но по-скоро беше подтисната, защото усещаше, че няма как да не се занимавам с Бобо, а явно й липсваше вниманието ми. Тя от самото начало го обича много, никога не го смятала за виновен, че не й обръщаме внимание на нея. Но беше започнала да ги прави едни, че само крещях след нея. И хем се усещах и се стараех да не го правя, хем непрекъснато ме изкарваше извън нерви и я наказвах. Накрая все пак намерихме някакъв баланс, стараех се, когато Бобо спи, да й обръщам внимание, да правим заедно неща, по-късно да се разменяме с баща й и той да се занимава с Бобо, докато аз съм с нея и се наместиха нещата. Но все още си е диване, де, наскоро се усетихме с баща й, че когато искаме да се скараме на Бобо, за малко да му кажем Яна, толкова сме свикнали нейното име да се споменава на висок тон
.
Картинка, супер, че всичко е ОК при тебе
и аз искам да си пишем в темата, стига с тоя фейсбук
.Аз да ви кажа, направо съм учудена какви са ви тия свити рачета
. Яна е такова диване, където и да отидем, дали ще е в градинката, детско клубче, магазин - дори и никой да не познава, след малко започва да се чува от всички страни Яна, Янаааа .Тази седмица пристигнаха едни приятели от Германия, също с две дечица - момче и момиче. Таткото е немец, майката е наша приятелка българка. Развеждахме ги насам-натам - на зоологическа градина, на ресторанта с детското клубче до нас и добре си изкарахме. Идеята беше Яна да си тренира немския, ама май по-скоро германчетата си подобриха българския. Та отиват Яна и баща й да ги посрещат първата вечер на летището и после си дойдоха. Аз после се чух с приятелката ми, а тя вика "тая вашата Яна цяло представление ни изнесе", питам ММ какво толкова е правила, а той "ми нищо, държа си се както обичайно"
.Аз например съм била ужасно притеснителна, не го е взела нито от мен, нито от баща си. А досега не се е случило на празненство в градината Яна да не започне първа, виждат я, че не се шашка и я пускат първа винаги. Но аз си го обяснявам с това, че винаги сме се държали с нея като с голям човек, винаги сме я изслушвали, когато говори, винаги сме й давали избор, дали ще е какво ще вечеря или какъв цвят дреха да й купим - тя си казва мнението.
Даже на шега й викам кръвопийче, винаги успява да изсмуче вниманието на всички наоколо
. Например уж аз храня Бобо, Яна си яде, баща й си прави нещо друго и в един момент се оказва, че и двамата се занимаваме с Яна, например аз й режа омлета, баща й й сипва айран, а горкият Бобо реве, защото сме го зарязали. Какво да я правиш, талант .Иначе, НАН, и Яна може би малко ревнуваше, но по-скоро беше подтисната, защото усещаше, че няма как да не се занимавам с Бобо, а явно й липсваше вниманието ми. Тя от самото начало го обича много, никога не го смятала за виновен, че не й обръщаме внимание на нея. Но беше започнала да ги прави едни, че само крещях след нея. И хем се усещах и се стараех да не го правя, хем непрекъснато ме изкарваше извън нерви и я наказвах. Накрая все пак намерихме някакъв баланс, стараех се, когато Бобо спи, да й обръщам внимание, да правим заедно неща, по-късно да се разменяме с баща й и той да се занимава с Бобо, докато аз съм с нея и се наместиха нещата. Но все още си е диване, де, наскоро се усетихме с баща й, че когато искаме да се скараме на Бобо, за малко да му кажем Яна, толкова сме свикнали нейното име да се споменава на висок тон
.Картинка, супер, че всичко е ОК при тебе
