Истерии и тръшкане до дупка

Нямам опит с такива драми, но когато  моя син вземе да  се тръшка понеже съм му взела нещо просто почвам  да обяснявам, че и да се тръшка и да не се тръшка това е положението.  Той е още  на 11 месеца, но както си обяснила се тръшка понеже съм  му взела нещо.  Опитвам се и да го наказвам ( не че  разбира де) като му крия  някоя  любима  играчка. Според мен трябва да й покажеш, че всяко действие  си има последствията. Като се разплаче в парка да  я прибираш и да  й обясняваш, че понеже не слуша днес  няма да  излиза.

Дано  по опитните  мами да се  включат с  по-добри и изпитани съвети.

 

Уфф, сега видях че снощи от бързане и нерви съм объркала възрастта на беба - та коригирано е на 1.3г. Не че е от огромно значение, но все пак...

ANGYA, моята още си няма любими играчки че да им забележи липсата ако и ги взема. Тя и не играе много с играчки, а по скоро с тенжери, лъжици, капачки и други такива съкровища.
А и с наказанията ми се струва че е малко рано, тя си е още бебе и грам няма да разбере че е ''наказана'', само ще се изнерви допълнително че се случва нещо странно или плашещо

Все си мисля че може би проблемът по някакъв начин е свързан с прохождането Преди това наистина беше спокойна и ведра, но откакто проходи и нещата постепенно се сговниха...

И при нас положението е подобно. Всичко правим на инат. Също събираме боклуците по улицата, като й се скарам да не прави нещо конкретно, тя започва да го прави нарочно, за да ме дразни и се смее, че прави беля. А като не стане нейното, се започва един страшен рев.
Като излезем навън на разходка, тя си хваща пътя и хич не ме отразява, че викам след нея. Но като й кажа, че си тръгвам, да видиш как хубаво припка след мен и не се сеща да прави бели. Страх я да не я оставят сама.
Гледам да я игнорирам, като иска някакъв предмет и се тръшка за него. Например, като седнем да я храня, започва да мрънка за някакъв предмет (дори не е някакъв конкретен, просто го прави по навик) и сочи към секцията. Аз се правя, че не я чувам, не я виждам и след малко млъква (доскоро й се връзвах и започвах да й давам разни неща от секцията, а тя искаше още предмети).
При нас помага донякъде игнориране. При вас казваш, че не помага. Не знам какво друго да те посъветвам. Обясненията при нас не помагат, макар че много добре разбира какво й приказвам . Освен да чакаме да си израстат този период (или да се надяваме това да стане  ).

Jerry, благодаря за споделеното, хубаво е човек да знае че не е сам в борбата

Игнор гледам да не прилагам защото забелязвам, че я настървява да реве още повече, особено ако сме навън. Изобщо драмите вкъщи са много, но някак минават по-бързо, докато навън плаче едно такова..хмм...дълго и демонстративно някак, не знам как точно  да го формулирам.
Иначе и моята разбира, поне според мен, какво може да се пипа/лапа, и кое е забранено, но хич и не и дреме. Също и тя си хваща пътя нанякъде и изобщо не ме и поглежда аз къде вървя, все едно ме няма.
Аз лично се правя на ударена когато започне да изисква всички предмети от секциите и шкафовете, тя е ненаситна в това отношение (нали сега разучават света). Свалям няколко, които са безопасни и толкова, иначе трябва ежедневно да вадя и прибирам цялата покъщнина заради нея

Не си сама   ! Дечицата около мен са на възрастта на дъщеря ми и повечето правят така - като не стане на тяхното започват да се тръшкат. Вероятно е от възрастта. С времето или ще се кротнат или ще стане по-зле   .
Ние, като родители, си познаваме децата най-добре, затова и съм сигурна, че ще се научим да се справяме с тези малки характерчета. Успех и търпение!  


П.С: И отвличане на вниманието понякога при нас върши работа!

Всички минават през това, в различна степен и с различна продължителност. 

При моята дъщеря беше доста тежко положението, имаше дни, когато истерясваше по десетина пъти. При нас гушкането не работеше, защото се нервираше повече. Оставях я да плаче, ако е възможно, разбира се, без да й обръщам внимание и когато се поуспокояваше, сама идваше да я гушна.

Най - ефективно беше отвличането на внимание. Ако много се затръшка, просто я взимам и я отнасям далеч от дразнителя. С времето се научих да предугаждам истериите и да ги избягвам диколкото мога. При нас продължи повече от година.

Само запази спокойствие, не й покзвай, че това те изкарва извън релси и й говори спокойно. Търпение.

И моят син се тръшка за всичко, но го прави предимно вкъщи, защото все още не ходи сам и навън е в количка. И аз съм разчистила хола от дразнителите, но все ще се намери нещо забранено - дистанционно, телефон, компютър. Пробвах да го игнорирам, но не става - започва да се дере като магаре още повече и затова започнах да го разсейвам с нещо друго. Понякога действа, друг път го оставям да си пореве и се надявам да отмине бързо този период. Така, че не си сама, ако това би могло да те успокои

Ех това тръшкане. Бях почнала да си мисля че при нас леко ще се размине (доскоро се случваше инцидентно) но последните седмици са просто някакъв ад за мен. Единственото което помага донякъде е игнор, но си трябва последователност. Вечер след ясала е най-зле, аз като не дам нещо отиват при баща си и той най-често предава фронта. От сега ми е напрегнато като знам какво лигавене и тръшкане ще пада довечера докато бабите са тук, те моите методи не признават и това ме затруднява още повече а децата са объркани 

 Позната история. С изключение на частта със спокойното бебе  И аз бях пуснала тема. Като почна да ходи стабилно навън на 1,3 г и се почна. Иска топка, иска капачка, иска колата на някое дете... Ако не -рев. На мен ми разбиваше и устата с мятането си. Лягаше на земята. Абе пълна програма. Потъвах в земята. Започнеше ли драмата се местех на друга площадка. Помагаше отвличането на вниманието:" Лелеее, какво голямо куче!!" и т.н. И много говорене, въпреки че не мислех че схваща нещо. И така до към година и половина, когато почна лека по-лека да разбира. Сега е доста разбран навън. С играчките на другите деца, с кучешките лайната... и изобщо вече си загрява, кое е редно и кое не е. Естествено от време на време се случва някой изблик, но много по-лесно се справям. Сега имаме едно детенце на площадката на 1,4 г и действа по- същия начин. Рев, тръшкане. Изобщо не са ми странни или лоши такива деца, като знам ние през какво сме минали. Важното е да си спокойна, да му обясняваш и ще видиш че този период бързо ще свърши.

desitoo, и нашият тати май по-лесно сдава фронта, може би защото все пак я вижда по-рядко...или просто тъпанчетата са му по-чувствителни от моите Бабите могат да бъдат напаст, но при нас този фактор го няма, виждат я веднъж на няколко месеца за по час-два.

beboran1, хахах и на мен моята ми разби наскоро устата с глава, после десет минути гълтах кръв Иначе и ние за чужда играчка ревем страшно, но най-много се тръшка когато не и дам да гази по тревата, да пипа кофите и да слага всеки боклук в устата...и тъй като навън тя се интересува основно от тези дейности, общо взето се дере през цялото време
Абе нещо страшно е, вкъщи как да е се заплесва в един момент и забравя да ми ближе чехлите (или аз ги махам), обаче в парка не мога да отстраня всички кучешки акита, фасове и боклуци от земята - а тя само върви, събира и лапа
И аз пробвам със залисване и говорене, чат-пат става но за кратко - ще се обърне да види къде е голямото бау-бау, но после се сеща че е ревала защото не съм и дала да ''прегърне'' кофата и пак се подкарва...

 И при нас има такива ситуации.
Знам, че трябва да се говори и да не се поддаваш на манипулации, но понякога е доста трудно. 

Ами говорим, и аз и баща и обясняваме че еди-кое-си е мръсно, боклук, опасно и т.н., но явно на тази възраст дори да разбират значението на думичката ''не'', това не ги спира да правят точно забраненото. Даже съдейки по моята кукла, колкото е по-забранено нещо, толкова повече страст влага в опитите си да го направи
Добре де, момичета, значи трите ни основни стратегии са гушкане, залисване с нещо друго и игнор,така ли? При повечето действа някаква комбинация от трите + много обясняване...а защо моята като се захласне да реве навън и е в състояние да откара така докато не наскачат и мъртвите да видят аждеба кво иска туй дете Дали пък не се е метнала на мен, аз съм страшно упорита, захапя ли нещо и не пускам. Ако е ген, то майка ми е стократно отмъстена

Шегата настрана, явно ще трябва да стискаме зъби и може би полека-лека нещата ще се поукротят. Яд ме е и на себе си че понякога просто не ми издържат нервите и и се сопвам, а после се самоизяждам от вина и упреци

Аз още нямам личен опит,но се сетих за нещо,с което леля се справя с братовчедите ми като се заинатят-заплаха с полицаите,но явно те са си създали някаква страшна и респектираща представа за чичковците полицаи.При мен като малка(понеже бях злояда и голямо инатене е падало) баба ме плашеше с лудия в парка (имаше някакъв човек,всеки ден по обед правеше разходка в парка,който се вижда от кухнята на баба),вършеше супер работа...Но не съм сигурна да няма нежелан ефект и по-нататъшни страхови неврози Успех   

Точно така, това не е начин за справяне с проблема. Единствемо може да натовари психиката на детето и да доведе до по-лоши последствия.

Слава Богу, не са всички  

Колкото повече родителят се впечатлява, притеснява, моли, кара се и всякакви неща от сорта, толкова повече детето истерясва и продължава да го прави. Много е писано по темата. Ще се опитам да намеря някоя тема с вече дадени мнения и съвети.

За правилното възпитание, конкретно тръшкането и ревовете при малките деца

Блонди, благодаря за линка. Прочетох темата, но там разискват поведението на по-големи деца, от 2 - 2.5г нагоре. Моята си е още бебе и не се тръшка за чипс, сладоледи и кукли, а най-често за възможността да лапа боклуци от земята и да гази там където е най-мръсно (но и най-интересно според нея). Както и да взима играчките на други деца, но това поне важи за всички мъници тъй като все още не разбират понятието ''чужда собственост''.
Относно последователността - ами аз винаги съм последователна в забраните, но и нямам голям избор: не мога в един момент, отчаяна вече от нейното нонстоп реване, да и кажа Уфф, айде изяж го това стъкло маме, но само този път Таткото наистина понякога сдава фронта, но винаги за безобидни неща - напр. аз не и позволявам да смуче мокрите кърпички, а той докато и сменя памперса, при силен натиск от нейна страна, някой път се предава. Рядко е, но се случва. За опасни и вредни неща границите са непоклатими и при двамата.
Иначе този уикенд пак си скъсахме нервите докато я разхождахме - непрекъснато иска да ходи в боклука и да завира всичко в уста, ние не даваме, следва страховита и безкрайна истерия. Пробваме с отвличане на вниманието, обяснения, гушкане....никакъв ефект....чавето се дере и това е Вкъщи ситуацията е по-поносима, може би защото нещата са и познати и дразнителите са минимум. Навън обаче явно всичко и се струва вълнуващо и прекрасно и то трябва задължително да се вкуси, оближе...
Просто не знам вече какво да правя, всяко излизане ми вдига кръвното и се прибирам разтреперана - благородно завиждам на майки с малки дечица, които си стоят на асфалта и кротко си бутат една от тези дрънкащите играчки, ролери май се казваха, не знам точно. И ние си имаме такава, но не и е интересна.

Благодаря на всички за споделените мнения и съвети, помогнахте ми да си 'сверя часовника' и да видя все пак, че не само ние имаме такива проблеми  Явно ще се търпи и ще се чака да отмине и това, здраве да е, това е най-важното

Аз доста четох по въпроса за тръшкането, обясняват го най-вече с незрялата нервна система и  с това, че децата не могат да контролират емоциите си. Те не го правят от лошотия, истински страдат и се ядосват, когато нещо не се случва така, както им се иска, а все още не са в състояние да овладеят емоцията си.
И ние сме във възрастта на тръшкането - реве за щяло и не щяло, но за нещата, които не трябва, просто казвам "не можем" и си запушвам ушите за писъците. Спира след по-малко от половин минута и си намира друго забавление. Ако е навън го вдигам и го отнасям по-далеч от атракцията, въпреки че ми се гърчи в ръцете.Пак така  -дърпа се, гърчи се, но като види, че няма да спечели, се примирява и отива да си търси следващото забранено занимание.
Ако се опита да се тръшка с лягане - обикновено го прави, ако го държа за ръка и почва да се отпуска и да се лигави, тогава го оставям да легне на земята и се отдалечавам на около метър. Изправянето не му е любима дейност и докато го направи, вече се е разсеял.

Lulu25, права си, и аз съм чела че нервната им система е все още незряла и затова не могат да се контролират и да изразяват адекватно емоциите си. Колкото и да се оплаквам и да вдигам кръвно, никога не ми е хрумвало, че това тръшкане се дължи на ''лошотия'' или нещо подобно.
Напротив, самата аз виждам как моята щерка понякога просто се измъчва в гнева си...ако ме разбираш какво искам да кажа. Истерясва, и в същото време ме гледа някак очаквателно, сякаш с надежда че аз ще се намеся и ще я извадя от това болезнено състояние.
Всъщност до скоро успявах много бързо да туширам тези истерии (поне временно) с вадене на цица, но откакто застудя си пазя ''атрибутите'' и гледам да се кърмим само вкъщи Като се замисля, това също може да е фактор за увеличаващите се истерии напоследък когато сме навън

Ох,и нашата дъщеря е такъв инат.Тя винаги е врещяла почти денонощно,но от месец така се заинатява.Каквото погледне си мисли че е нейно,дори и да е в моите ръце.Иска всичко,реве за всичко,ако не дадем нещо се тръшка на земята и почва да рита с крачета,иска да лапне,оближе всичко и колкото е по-гадно,толкова по-добре Все едно аз съм пуснала темата.Само дето никога не е била кротка Ще следя с интерес вашия опит

bubka:), добре дошла в клуба Май не е от най-престижните, и гледам членовете не сме много щастливи, но какво да се прави...
При нас най-новото е, че не ми дава да и сменям пампата - започва да се върти като бясна, да се дере и дори си блъска главата в шкафа...ужасТ просто Малко ми бяха другите истерии, а сега като я сложа на повивалника и пак тръшкане

Таис пробвай да я залъжеш с някоя играчка или нещо друго интересно за нея, аз само така успявам да сменя памперса на моя хубавец

Tаис,мерсииии Какво да кажа,това с памперса го имаме от първия ден.Винаги го е мразела.Първите месеци врещеше с цяло гърло като й го слагах,сега се върти като шило,пъшка,изврещява като не побързам,понякога пак реве...Луда работа Надявам се всички тези трудности да минават най-после че направо започвам да се побърквам

Beri, гледам да я залъжа с всякакви играчки, понякога успявам, но по-често пампосменянето минава под знака на голямата драма А това с блъскането на главичката пък направо ме стресира, още повече че виждам как я боли като се фрасне назад...

Момичета, да ви питам - вашите дечковци ходят ли до вас навън хванати за ръчичка?? Днес видях поне три дечица, горе-долу наша възраст, които спокойно си ходеха като патета хванати за ръката на майките си... Моята ако тръгна навън да я хващам за ръка и избеснява, даже в момента в който и протегна ръка и кажа Дай на мама ръчичка, и веднага бърза да се отдалечи и даже си крие ръчичката отзад. И като я настигна и я хвана все пак за ръка става страшно - писъци и тръшкане, не иска и да ходи даже

Притеснявам се, защото един ден ще трябва да пресичаме заедно улици, да ходим сред тълпи и т.н. и тя просто трябва да е свикнала да се държим за ръка...а как точно става този номер не знам...

 Моят син сега почна да ходи хванат за ръка. До преди месец-два и до най- близкия магазин съм ходила с количка, защото той и да го нося не искаше. Тръгваше на където си иска той. Сега и пресичаме улиците без проблем , като сам ускорява крачката и казва : ''Бъзо, бъзо, колата '' Иначе и аз познавам такива дечица, където от прохождането си ходят послушно за ръчичка.
 А за памперса ако не е давал легнал, съм му го сменяла прав, в движение, седнал в мен, всякак.

Същата работа сме и с памперса и с ходенето за ръка. По някое време ползвах памперс гащи че поне напъхам ли крачетата оттам нататък само издърпвам нагоре както е в движение. С играчки не мога вече да я залъжа за памперса, но пусна ли бейби тв или реклами и се кротва.

За ходенето навън за ръка - не иска, все търчи на някъде сама. А откакто проходи категорично отказва да седне в количката. Веднъж успях да я сложа насила за да идем да пазаруваме и такъв ужас беше - пищя по целия път, че и в магазина, изхвърли си чувалчето, събу си обувките. Ужас, всички се обръщаха да ни гледат. Пеша не можем да стигнем до магазина - достатъчно далеч е и трябва да минем 100тина метра по тротоара до голям булевард, а аз не мога да я спра да не изтича на улицата, още повече че като види коли и веднага отива натам да ги пипне   Та резултата е, че откак проходи си седим само и около комплекса.

А ако има нещо което безумно ме изумява е детенце, което кротко си седи в количката. Или още по фрапиращо - спи в количка докато майката си я кара или говори по телефона   Е такова нещо никога не ми се е случвало. Първите 6 месеца пищеше само като я сложа в количката, следващите 6 някак ги изкарахме като се заглеждаше тук там, но да заспи - абсурд   Специално се набираше за ръце на борда, да не би да заспи като се отпусне назад. Ако много ѝ се доспи изпада в истерия и почва да реве, аз смъквам количката на легнало насила и така заспива, като трябва да сме на скучно място и лекичко да поклащам само.
След това проходи и вече край на количката, добре че поне че ни е дадена от друго бебе, че ако бях купувала щеше да е най-безмислената покупка.

Все едно описваш дъщеря ми на тази възраст. Едно към едно.
Искам само да те успокоя, че всичко се израства - сега детето ми е просто кукличка - послушна и добричка.  Има надежда, само търпение.

 
И аз се надявам, че като почне да разбира повече ще можем да си говорим, да се убеждаваме и няма да се тръшка така. И веднъж само да изкара тези зъби, че и те много я мъчат.
Тогава кой знае какви проблеми ще има, ама да са живи и здрави само  

И ние не искаме да ходим хванати за ръчичка навън. Като я хвана, започва да се дърпа или пък си седи на едно място и не мога да я помръдна. Ако я оставя да върви самичка, обикновено тя тръгва в някаква си нейна посока. Но понякога успявам да я накарам за 5-10 минути (максимум) да вървим за ръчичка  .

Леле scarly, вие май сте с една идея по-зле и от нас - предвид тази драма с количката Моята ПОНЕ с това няма проблем, пу-пу. Особено като беше по-малка се возеше с часове и ту си спеше, ту си зяпаше. Сега вече не е толкова благосклонна към дълго возене, но все пак не прави истерии в количката. Но пък ги прави извън нея

Трикът с качулката е готин и понякога и аз го ползвам, но нещо съм забелязала че не ''оперирам'' с нея много добре - най-често май я дърпам твърде силно и съответно девойката тупва по дупе, след което се почва дежурния рев. Явно си трябва повече практика...

А най-любимата ѝ играчка е да бута количка за кукли, само като види такава и веднага се завтичва да я превземе от детенцето, което я бута. Сега сме ѝ взели такава за коледа.

Явно се мисли за много голяма и важна за да се вози, бебешка му работа 

Оставям я да реве никакво внимание не и обръщам , нареве се и спре после ме гледа ядосано ама аз и викам "неможе" и тя пак свъси вежди почне отначало с плача.сега вече явно разбра , че няма да я огрее и за минутка се разсърди и забравя.тактиката е да разбере детето ,че и да реве ефекта ще е 0 , тя даже и като падне някъде само и казвам "нищо няма"и тя става без да плаче , а честно казано падаме по много пъти на ден.има деца който като паднат и цял свят разбира , ако ти намери детето слабото място горко ти ще го използва  много са хитри малки манипулатори.

Здравейте момичета!И моето дете е голям инат,реве и се тръшка за всичко,което не става на нейната.Надявам се да е само определен период,така наречения бебешки пубертет(въпреки,че някои тотално отричат да има такова нещо)То всъщност тя от бебе си е крива,ама аз си се успокоявам сама,че е период Като сме сами двете я оставям да си реве,реве реве и спира.Доста пъти съм се изкушавала да и дам това за което реве сама да спре,но устисквам,че да не се учи,че с повечко рев и ще става на нейната Иначе баща и всичко и дава,явно и неговите тъпанчета са по слаби от моите и при него се гевези повече!

scarly, това с бутането на количката ме разсмя от сърце....ми явно девойката ти наистина не се възприема за бебе, редно е да уважавате чувството и за собствено достойнство  

n di, май повечето татковци са по-меки и отстъпчиви от нас...поне това са моите наблюдения. Уж се стараят да възпитават и да показват някаква строгост, но нещо много бързо клякат пред две разплакани очички
То не че на мен ми е лесно да и отказвам разни неща, напротив - обичам си детето безумно много и всеки път се чувствам като садист когато я разплача, но просто знам че ако не се поставят граници, ще става все по-страшно. И нямам предвид само, че ще отгледаме един тръшкащ се егоист - доколкото съм чела, липсата на граници при възпитанието плаши и стряска и самите деца. Всъщност те имат вътрешна необходимост да им се определят ясни правила. Затова и когато пробват да пробият дадена забрана за 345218-ти път, всъщност го правят от стремеж да си докажат че, ето, има правила и светът е познаваем и ограничен....иначе всичко им се струва адски несигурно и променливо.
Та май проблема идва от там че ние като възрастни очакваме те да мислят като нас....а това просто няма как да стане За нас щом сме повторили една забрана, че и потретили, и почетворили, значи нещата са ясни. И се вбесяваме когато наследника пробва отново и отново да направи някоя пакост, сякаш без да му пука от възможните последствия.
Абе, не е лесно, но пък без малчовците ни животът е празен някак...и абсолютно безсмислен, поне за мен

Всъщност сега ми хрумва че повечето, които пишем тук и се оплакваме от тръшкащи се деца, сме с момиченца. Дали пък ще се окаже че момченцата като мънички са по-спокойни и сговорчиви, или се заблуждавам

Tаис и аз съм на абсолютно същото мнение!Само че понякога колкото и да се опитвам да не показвам,че съм ядосана и да обяснявам спокойно просто не ми се получава Направо ме подлудява  

а за това,че момиченцата май са по инатливи,не знам не съм се замисляла честно казано,но едва ли...просто тук такива мами сме се улучили   По скоро си е до детето

Аз се включвам и тук по тази интересна тема. Ние също много обичаме да се тръшкаме и най-ужасното става, когато се затръшка по средата на улицата.... Хиляди пъти ми е идвало да си оскубя косата, но напоследък само й казвам "няма да ти дам еди какво си" и става на моята. Е може би не във всички случаи, но в повечето. Много често и тя взима играчки на непознати деца и не иска да ги връща после и само като й кажа "Ако не ги върнеш няма шоколад" и моментално ги връща на детето. Ама както прочетох по-горе набарат ли ти слабото място... мале мила. А за татковците значи аз мога да се успокя с нашия татко, той много много не глези. Нашата щерка има голям респект към баща си, значи ако аз й кажа нещо да направи го прави с хиляди молби, а щом татко й каже нещо веднага го прави или съответно не прави.
Абе деца какво да ги правиш Пълни са с номера и хиляди изненади

За бебешки пубертет чували ли сте 
Е , вярно година и три месеца като че ли е малко рано , но пък "симптомите" почти напълно съвпадат .
Ето малко инфо :
http://www.momentofpeace.net/2010/bebeshki-pubertet
http://semeistvo.rozali.com/bebe/p7557.html
И от форума има една тема на мама , чието дете е било на 1годинка , която се е оплакала от това , ето я
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=505447
Търпение и разбиране са ключа .
Нищо ненормално не се случва .
Сега обаче , когато ми се случва за втори път си признавам че много по-леко го приемам и на моменти дори ми е смешно 

Не знам дали са по-спокойни и сговорчиви, ама са пъзльовци   Моята мома като види момченце на нейната възраст веднага се затичва да го гушне, а те съответно веднага тичат да се скрият при майките си. В началото много им се обиждаше (даже със сълзички), но сега директно ги игнорира и тича да гушка батковците само   Пък те се изненадват, ласкаят и почват да ѝ показват играчките си. Умна е, още от сега знае как да ги върти  

За смешното - и на мен почна да ми става смешно, когато трябва да съм много сериозна и не знам как да се владея   Ей на оня ден вечеряме, тя се обърнала да зяпа телевизора и разлива лъжичката, баща ѝ изключва телевизора, при което тя се обръща и със заповеден тон посочва тати, после дистанционното и телевизора. Звучеше като "ЪЪЪ ъъ ЪЪЪЪ!!!", но съм сигурна че искаше да каже "Дистанционното, телевизора, ВЕДНАГА!!!"
Е, тук вече баща ѝ избухна в смях със сълзи, а тя гледаше супер изненадана и не разбиращо   Много са сладки, и наистина трябва да се уважава достойнството им  ... по възможност

  и моята е така все отива да ги гушка и целува,а те все бягат Ама ние понякога искаме и момиченцата да целуваме А батковците ходим и ги дърпаме отзад за якенцата и ходим да ги гоним голяма любовчийка ще става май

Като майка на момченце да кажа -бяга при мене , ама ги и блъска мацките ... по някое време ще се усети че така не се прави , но да видим кога 
Дъщеря ми се гушкаше много и не посягаше на децата .

Слава Богу с тръшкане преди 2 г възраст не се сблъскахме,но имаше някои изпълнения след това.Важно е да се говори дори да изглежда,че няма ефект.
Моето голямо имаше едни моменти, откоито ми се изправяха косите.Както те държи за ръка се пуска и затичваше в най-лошия момент-близо до кръстовището.Викам и търча по детето като луда.Следва яко конско.Колко е опасно и как трябва да слуша..
И така една седмица-всеки ден подред.Тъкмо решавам,че по-добре да си седим в къщи и сякаш нищо не е било-държи те за ръка,спокойно и без нерви.След 1-2 седмици всичко се повтаря само проблема е друг.
Сега с второто дете изпитва ревност и понякога нарочно се държи лошо.Обикновено спокойното отношение помага.А и повечко внимание.

Eved, това внезапно хукване на някъде звучи страшно...ако моята ми го сервира един ден, направо ще получа инфаркт на място. Пу-пу, дано Господ ни ги пази децата

Иначе и ние ходим и галим другите, някой път налитаме и да ги целуваме, без значение дали са момченца или момиченца. Обаче ми прави впечатление че когато тръгне да целува или да милва някое детенце, то се дръпва и даже става грубо...не мога да си обясня защо, моята ли е твърде любвеобилна, какво ли...
Като се замисля, момченцата наистина се крият повечето при майките си, докато девойките направо почват да я бутат и да стават агресивни - в такива моменти винаги ми става много мъчно за нея защото е толкова сладка когато иска да погали някого...

И да ви се похваля - от два-три дена имаме подобрение, вече не се тръшка така неистово когато сме навън. По-спокойна е и доста по-рядко тика всичко, което вземе от земята в устата си. Това последното ми е най-ценно, че както писах в началото на темата, де що има боклуци по парковете все бяха проверявани как са на вкус
Охх, дано наистина да се е поукротила вече че всяка разходка ми вдигаше кръвното до небесата...

Tаис много се радвам за вас!Дано да продължава така