Истерии и тръшкане до дупка

Слава Богу, не са всички  

Колкото повече родителят се впечатлява, притеснява, моли, кара се и всякакви неща от сорта, толкова повече детето истерясва и продължава да го прави. Много е писано по темата. Ще се опитам да намеря някоя тема с вече дадени мнения и съвети.

За правилното възпитание, конкретно тръшкането и ревовете при малките деца

Блонди, благодаря за линка. Прочетох темата, но там разискват поведението на по-големи деца, от 2 - 2.5г нагоре. Моята си е още бебе и не се тръшка за чипс, сладоледи и кукли, а най-често за възможността да лапа боклуци от земята и да гази там където е най-мръсно (но и най-интересно според нея). Както и да взима играчките на други деца, но това поне важи за всички мъници тъй като все още не разбират понятието ''чужда собственост''.
Относно последователността - ами аз винаги съм последователна в забраните, но и нямам голям избор: не мога в един момент, отчаяна вече от нейното нонстоп реване, да и кажа Уфф, айде изяж го това стъкло маме, но само този път Таткото наистина понякога сдава фронта, но винаги за безобидни неща - напр. аз не и позволявам да смуче мокрите кърпички, а той докато и сменя памперса, при силен натиск от нейна страна, някой път се предава. Рядко е, но се случва. За опасни и вредни неща границите са непоклатими и при двамата.
Иначе този уикенд пак си скъсахме нервите докато я разхождахме - непрекъснато иска да ходи в боклука и да завира всичко в уста, ние не даваме, следва страховита и безкрайна истерия. Пробваме с отвличане на вниманието, обяснения, гушкане....никакъв ефект....чавето се дере и това е Вкъщи ситуацията е по-поносима, може би защото нещата са и познати и дразнителите са минимум. Навън обаче явно всичко и се струва вълнуващо и прекрасно и то трябва задължително да се вкуси, оближе...
Просто не знам вече какво да правя, всяко излизане ми вдига кръвното и се прибирам разтреперана - благородно завиждам на майки с малки дечица, които си стоят на асфалта и кротко си бутат една от тези дрънкащите играчки, ролери май се казваха, не знам точно. И ние си имаме такава, но не и е интересна.

Благодаря на всички за споделените мнения и съвети, помогнахте ми да си 'сверя часовника' и да видя все пак, че не само ние имаме такива проблеми  Явно ще се търпи и ще се чака да отмине и това, здраве да е, това е най-важното

Аз доста четох по въпроса за тръшкането, обясняват го най-вече с незрялата нервна система и  с това, че децата не могат да контролират емоциите си. Те не го правят от лошотия, истински страдат и се ядосват, когато нещо не се случва така, както им се иска, а все още не са в състояние да овладеят емоцията си.
И ние сме във възрастта на тръшкането - реве за щяло и не щяло, но за нещата, които не трябва, просто казвам "не можем" и си запушвам ушите за писъците. Спира след по-малко от половин минута и си намира друго забавление. Ако е навън го вдигам и го отнасям по-далеч от атракцията, въпреки че ми се гърчи в ръцете.Пак така  -дърпа се, гърчи се, но като види, че няма да спечели, се примирява и отива да си търси следващото забранено занимание.
Ако се опита да се тръшка с лягане - обикновено го прави, ако го държа за ръка и почва да се отпуска и да се лигави, тогава го оставям да легне на земята и се отдалечавам на около метър. Изправянето не му е любима дейност и докато го направи, вече се е разсеял.

Lulu25, права си, и аз съм чела че нервната им система е все още незряла и затова не могат да се контролират и да изразяват адекватно емоциите си. Колкото и да се оплаквам и да вдигам кръвно, никога не ми е хрумвало, че това тръшкане се дължи на ''лошотия'' или нещо подобно.
Напротив, самата аз виждам как моята щерка понякога просто се измъчва в гнева си...ако ме разбираш какво искам да кажа. Истерясва, и в същото време ме гледа някак очаквателно, сякаш с надежда че аз ще се намеся и ще я извадя от това болезнено състояние.
Всъщност до скоро успявах много бързо да туширам тези истерии (поне временно) с вадене на цица, но откакто застудя си пазя ''атрибутите'' и гледам да се кърмим само вкъщи Като се замисля, това също може да е фактор за увеличаващите се истерии напоследък когато сме навън

Ох,и нашата дъщеря е такъв инат.Тя винаги е врещяла почти денонощно,но от месец така се заинатява.Каквото погледне си мисли че е нейно,дори и да е в моите ръце.Иска всичко,реве за всичко,ако не дадем нещо се тръшка на земята и почва да рита с крачета,иска да лапне,оближе всичко и колкото е по-гадно,толкова по-добре Все едно аз съм пуснала темата.Само дето никога не е била кротка Ще следя с интерес вашия опит

bubka:), добре дошла в клуба Май не е от най-престижните, и гледам членовете не сме много щастливи, но какво да се прави...
При нас най-новото е, че не ми дава да и сменям пампата - започва да се върти като бясна, да се дере и дори си блъска главата в шкафа...ужасТ просто Малко ми бяха другите истерии, а сега като я сложа на повивалника и пак тръшкане

Таис пробвай да я залъжеш с някоя играчка или нещо друго интересно за нея, аз само така успявам да сменя памперса на моя хубавец

Tаис,мерсииии Какво да кажа,това с памперса го имаме от първия ден.Винаги го е мразела.Първите месеци врещеше с цяло гърло като й го слагах,сега се върти като шило,пъшка,изврещява като не побързам,понякога пак реве...Луда работа Надявам се всички тези трудности да минават най-после че направо започвам да се побърквам

Beri, гледам да я залъжа с всякакви играчки, понякога успявам, но по-често пампосменянето минава под знака на голямата драма А това с блъскането на главичката пък направо ме стресира, още повече че виждам как я боли като се фрасне назад...

Момичета, да ви питам - вашите дечковци ходят ли до вас навън хванати за ръчичка?? Днес видях поне три дечица, горе-долу наша възраст, които спокойно си ходеха като патета хванати за ръката на майките си... Моята ако тръгна навън да я хващам за ръка и избеснява, даже в момента в който и протегна ръка и кажа Дай на мама ръчичка, и веднага бърза да се отдалечи и даже си крие ръчичката отзад. И като я настигна и я хвана все пак за ръка става страшно - писъци и тръшкане, не иска и да ходи даже

Притеснявам се, защото един ден ще трябва да пресичаме заедно улици, да ходим сред тълпи и т.н. и тя просто трябва да е свикнала да се държим за ръка...а как точно става този номер не знам...

 Моят син сега почна да ходи хванат за ръка. До преди месец-два и до най- близкия магазин съм ходила с количка, защото той и да го нося не искаше. Тръгваше на където си иска той. Сега и пресичаме улиците без проблем , като сам ускорява крачката и казва : ''Бъзо, бъзо, колата '' Иначе и аз познавам такива дечица, където от прохождането си ходят послушно за ръчичка.
 А за памперса ако не е давал легнал, съм му го сменяла прав, в движение, седнал в мен, всякак.

Същата работа сме и с памперса и с ходенето за ръка. По някое време ползвах памперс гащи че поне напъхам ли крачетата оттам нататък само издърпвам нагоре както е в движение. С играчки не мога вече да я залъжа за памперса, но пусна ли бейби тв или реклами и се кротва.

За ходенето навън за ръка - не иска, все търчи на някъде сама. А откакто проходи категорично отказва да седне в количката. Веднъж успях да я сложа насила за да идем да пазаруваме и такъв ужас беше - пищя по целия път, че и в магазина, изхвърли си чувалчето, събу си обувките. Ужас, всички се обръщаха да ни гледат. Пеша не можем да стигнем до магазина - достатъчно далеч е и трябва да минем 100тина метра по тротоара до голям булевард, а аз не мога да я спра да не изтича на улицата, още повече че като види коли и веднага отива натам да ги пипне   Та резултата е, че откак проходи си седим само и около комплекса.

А ако има нещо което безумно ме изумява е детенце, което кротко си седи в количката. Или още по фрапиращо - спи в количка докато майката си я кара или говори по телефона   Е такова нещо никога не ми се е случвало. Първите 6 месеца пищеше само като я сложа в количката, следващите 6 някак ги изкарахме като се заглеждаше тук там, но да заспи - абсурд   Специално се набираше за ръце на борда, да не би да заспи като се отпусне назад. Ако много ѝ се доспи изпада в истерия и почва да реве, аз смъквам количката на легнало насила и така заспива, като трябва да сме на скучно място и лекичко да поклащам само.
След това проходи и вече край на количката, добре че поне че ни е дадена от друго бебе, че ако бях купувала щеше да е най-безмислената покупка.

Все едно описваш дъщеря ми на тази възраст. Едно към едно.
Искам само да те успокоя, че всичко се израства - сега детето ми е просто кукличка - послушна и добричка.  Има надежда, само търпение.

 
И аз се надявам, че като почне да разбира повече ще можем да си говорим, да се убеждаваме и няма да се тръшка така. И веднъж само да изкара тези зъби, че и те много я мъчат.
Тогава кой знае какви проблеми ще има, ама да са живи и здрави само  

И ние не искаме да ходим хванати за ръчичка навън. Като я хвана, започва да се дърпа или пък си седи на едно място и не мога да я помръдна. Ако я оставя да върви самичка, обикновено тя тръгва в някаква си нейна посока. Но понякога успявам да я накарам за 5-10 минути (максимум) да вървим за ръчичка  .

Леле scarly, вие май сте с една идея по-зле и от нас - предвид тази драма с количката Моята ПОНЕ с това няма проблем, пу-пу. Особено като беше по-малка се возеше с часове и ту си спеше, ту си зяпаше. Сега вече не е толкова благосклонна към дълго возене, но все пак не прави истерии в количката. Но пък ги прави извън нея

Трикът с качулката е готин и понякога и аз го ползвам, но нещо съм забелязала че не ''оперирам'' с нея много добре - най-често май я дърпам твърде силно и съответно девойката тупва по дупе, след което се почва дежурния рев. Явно си трябва повече практика...