Истерии и тръшкане до дупка

А най-любимата ѝ играчка е да бута количка за кукли, само като види такава и веднага се завтичва да я превземе от детенцето, което я бута. Сега сме ѝ взели такава за коледа.

Явно се мисли за много голяма и важна за да се вози, бебешка му работа 

Оставям я да реве никакво внимание не и обръщам , нареве се и спре после ме гледа ядосано ама аз и викам "неможе" и тя пак свъси вежди почне отначало с плача.сега вече явно разбра , че няма да я огрее и за минутка се разсърди и забравя.тактиката е да разбере детето ,че и да реве ефекта ще е 0 , тя даже и като падне някъде само и казвам "нищо няма"и тя става без да плаче , а честно казано падаме по много пъти на ден.има деца който като паднат и цял свят разбира , ако ти намери детето слабото място горко ти ще го използва  много са хитри малки манипулатори.

Здравейте момичета!И моето дете е голям инат,реве и се тръшка за всичко,което не става на нейната.Надявам се да е само определен период,така наречения бебешки пубертет(въпреки,че някои тотално отричат да има такова нещо)То всъщност тя от бебе си е крива,ама аз си се успокоявам сама,че е период Като сме сами двете я оставям да си реве,реве реве и спира.Доста пъти съм се изкушавала да и дам това за което реве сама да спре,но устисквам,че да не се учи,че с повечко рев и ще става на нейната Иначе баща и всичко и дава,явно и неговите тъпанчета са по слаби от моите и при него се гевези повече!

scarly, това с бутането на количката ме разсмя от сърце....ми явно девойката ти наистина не се възприема за бебе, редно е да уважавате чувството и за собствено достойнство  

n di, май повечето татковци са по-меки и отстъпчиви от нас...поне това са моите наблюдения. Уж се стараят да възпитават и да показват някаква строгост, но нещо много бързо клякат пред две разплакани очички
То не че на мен ми е лесно да и отказвам разни неща, напротив - обичам си детето безумно много и всеки път се чувствам като садист когато я разплача, но просто знам че ако не се поставят граници, ще става все по-страшно. И нямам предвид само, че ще отгледаме един тръшкащ се егоист - доколкото съм чела, липсата на граници при възпитанието плаши и стряска и самите деца. Всъщност те имат вътрешна необходимост да им се определят ясни правила. Затова и когато пробват да пробият дадена забрана за 345218-ти път, всъщност го правят от стремеж да си докажат че, ето, има правила и светът е познаваем и ограничен....иначе всичко им се струва адски несигурно и променливо.
Та май проблема идва от там че ние като възрастни очакваме те да мислят като нас....а това просто няма как да стане За нас щом сме повторили една забрана, че и потретили, и почетворили, значи нещата са ясни. И се вбесяваме когато наследника пробва отново и отново да направи някоя пакост, сякаш без да му пука от възможните последствия.
Абе, не е лесно, но пък без малчовците ни животът е празен някак...и абсолютно безсмислен, поне за мен

Всъщност сега ми хрумва че повечето, които пишем тук и се оплакваме от тръшкащи се деца, сме с момиченца. Дали пък ще се окаже че момченцата като мънички са по-спокойни и сговорчиви, или се заблуждавам

Tаис и аз съм на абсолютно същото мнение!Само че понякога колкото и да се опитвам да не показвам,че съм ядосана и да обяснявам спокойно просто не ми се получава Направо ме подлудява  

а за това,че момиченцата май са по инатливи,не знам не съм се замисляла честно казано,но едва ли...просто тук такива мами сме се улучили   По скоро си е до детето

Аз се включвам и тук по тази интересна тема. Ние също много обичаме да се тръшкаме и най-ужасното става, когато се затръшка по средата на улицата.... Хиляди пъти ми е идвало да си оскубя косата, но напоследък само й казвам "няма да ти дам еди какво си" и става на моята. Е може би не във всички случаи, но в повечето. Много често и тя взима играчки на непознати деца и не иска да ги връща после и само като й кажа "Ако не ги върнеш няма шоколад" и моментално ги връща на детето. Ама както прочетох по-горе набарат ли ти слабото място... мале мила. А за татковците значи аз мога да се успокя с нашия татко, той много много не глези. Нашата щерка има голям респект към баща си, значи ако аз й кажа нещо да направи го прави с хиляди молби, а щом татко й каже нещо веднага го прави или съответно не прави.
Абе деца какво да ги правиш Пълни са с номера и хиляди изненади

За бебешки пубертет чували ли сте 
Е , вярно година и три месеца като че ли е малко рано , но пък "симптомите" почти напълно съвпадат .
Ето малко инфо :
http://www.momentofpeace.net/2010/bebeshki-pubertet
http://semeistvo.rozali.com/bebe/p7557.html
И от форума има една тема на мама , чието дете е било на 1годинка , която се е оплакала от това , ето я
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=505447
Търпение и разбиране са ключа .
Нищо ненормално не се случва .
Сега обаче , когато ми се случва за втори път си признавам че много по-леко го приемам и на моменти дори ми е смешно 

Не знам дали са по-спокойни и сговорчиви, ама са пъзльовци   Моята мома като види момченце на нейната възраст веднага се затичва да го гушне, а те съответно веднага тичат да се скрият при майките си. В началото много им се обиждаше (даже със сълзички), но сега директно ги игнорира и тича да гушка батковците само   Пък те се изненадват, ласкаят и почват да ѝ показват играчките си. Умна е, още от сега знае как да ги върти  

За смешното - и на мен почна да ми става смешно, когато трябва да съм много сериозна и не знам как да се владея   Ей на оня ден вечеряме, тя се обърнала да зяпа телевизора и разлива лъжичката, баща ѝ изключва телевизора, при което тя се обръща и със заповеден тон посочва тати, после дистанционното и телевизора. Звучеше като "ЪЪЪ ъъ ЪЪЪЪ!!!", но съм сигурна че искаше да каже "Дистанционното, телевизора, ВЕДНАГА!!!"
Е, тук вече баща ѝ избухна в смях със сълзи, а тя гледаше супер изненадана и не разбиращо   Много са сладки, и наистина трябва да се уважава достойнството им  ... по възможност

  и моята е така все отива да ги гушка и целува,а те все бягат Ама ние понякога искаме и момиченцата да целуваме А батковците ходим и ги дърпаме отзад за якенцата и ходим да ги гоним голяма любовчийка ще става май

Като майка на момченце да кажа -бяга при мене , ама ги и блъска мацките ... по някое време ще се усети че така не се прави , но да видим кога 
Дъщеря ми се гушкаше много и не посягаше на децата .

Слава Богу с тръшкане преди 2 г възраст не се сблъскахме,но имаше някои изпълнения след това.Важно е да се говори дори да изглежда,че няма ефект.
Моето голямо имаше едни моменти, откоито ми се изправяха косите.Както те държи за ръка се пуска и затичваше в най-лошия момент-близо до кръстовището.Викам и търча по детето като луда.Следва яко конско.Колко е опасно и как трябва да слуша..
И така една седмица-всеки ден подред.Тъкмо решавам,че по-добре да си седим в къщи и сякаш нищо не е било-държи те за ръка,спокойно и без нерви.След 1-2 седмици всичко се повтаря само проблема е друг.
Сега с второто дете изпитва ревност и понякога нарочно се държи лошо.Обикновено спокойното отношение помага.А и повечко внимание.

Eved, това внезапно хукване на някъде звучи страшно...ако моята ми го сервира един ден, направо ще получа инфаркт на място. Пу-пу, дано Господ ни ги пази децата

Иначе и ние ходим и галим другите, някой път налитаме и да ги целуваме, без значение дали са момченца или момиченца. Обаче ми прави впечатление че когато тръгне да целува или да милва някое детенце, то се дръпва и даже става грубо...не мога да си обясня защо, моята ли е твърде любвеобилна, какво ли...
Като се замисля, момченцата наистина се крият повечето при майките си, докато девойките направо почват да я бутат и да стават агресивни - в такива моменти винаги ми става много мъчно за нея защото е толкова сладка когато иска да погали някого...

И да ви се похваля - от два-три дена имаме подобрение, вече не се тръшка така неистово когато сме навън. По-спокойна е и доста по-рядко тика всичко, което вземе от земята в устата си. Това последното ми е най-ценно, че както писах в началото на темата, де що има боклуци по парковете все бяха проверявани как са на вкус
Охх, дано наистина да се е поукротила вече че всяка разходка ми вдигаше кръвното до небесата...

Tаис много се радвам за вас!Дано да продължава така