Публикувана: 18 ноем. 2011, 16:02 ч.
Последно мнение: 12 дек. 2011, 10:19 ч.

Помните ли игрите ни едно време?

19 783
110
1

# 30 19 ноем. 2011, 08:28 ч.

в рока
Мнения: 1 119

Любимата ми игра беше кралю-порталю.Криеница,подаръци.По цял ден се криехме в една изоставена мелница,влизахме в мазата и,да открием съкровища Crazy

Отказах се ,щот единственото, което намерих беше огромен плъх Sick

# 31 19 ноем. 2011, 09:39 ч.

Варна
Мнения: 17 994

Ами... моите деца още играят на ластик и на куцанка, на "Царю дай ми роб", на градове, криеница, народна и каквото още се сетите...
Не са забравени тези игри. Вярно това беше лятото, щото сега сме повече в къщи, но уверявам ви "старите"игри още се играят. Peace

# 32 19 ноем. 2011, 09:58 ч.

София
Мнения: 2 623

Любимата ми игра беше на ръбче, но сега е невъзможно да се играе.
Тогава дори се ядосвахме, като на час минат 3 коли Mr. Green

Сега трябва да бъде изградено специално "ръбче", за да се играе тази игра.

# 33 19 ноем. 2011, 14:45 ч.

Мнения: 22 036

Само като прочетох постовете и ми стана ясно на колко години са потребителките Laughing

.
Юлиана - и аз обожавах играта на ръбче, особено на Графа. Трамваите минаваха на 10-15 минути и друго прекъсване нямаше.
Липсва ми детството, а за съжаление синът ми не може да има тази свобода, на която аз се радвах, дори и тук в Австралия.
Липсва ми всяка една секунда, дори и моментите в които съм скучаела.

# 34 19 ноем. 2011, 14:48 ч.

София
Мнения: 2 817

А на "чушки и домати" също беше доста забавно.

# 35 19 ноем. 2011, 15:30 ч.

Мнения: 1 525

Е, разкрита е възрастта ни. Но няма нищо лошо в хубавите детски спомени.
Помня ластика, плосък или кръгъл, все купувахме нов. Криеницата, гоненицата. "Пощата" между две селски къщи - опънато въже и с кофички от кисело мляко. От града, на село то се продаваше в бурканчета.
Помня как бяхме завладени от примера на пионерчетата в книгите. Да помагаме на възрастни хора. Може и да не е много по темата, но да разкажа. Бяхме групичка градски деца, събиращи се всяка ваканция на село. По-големите естествено командваха по-малките. Ама те пък слушаха Laughing

В един ден решихме да помагаме на бабите. Заехме стратегическа позиция пред селския магазин. Нарочихме кой ще е първия помощник, естествено най-малкия из между нас. И ето първата жертва! Излиза една баба от магазина, помъкнала торби платнени в двете си ръце. Пристъпва бавно, превита от тежестта на годините си. Помощника се втурва към нея, окуражаван от нас. И хваща двете торби, започва да ги дърпа от ръцете на старицата. Но нито дума не обелва защо го прави. Че като се развика онова бабе... Търси помощ, а нашият помощник стои и дърпа ли дърпа торбите. Естествено будното общество тогава веднага се прояви. И магазинера, и още някакви хора имаше. Започнаха да се карат на детето. Ние в това време се превиваме от смях зад ъгъла ... Обаче "старшината" ни отиде и обясни какво се случва. Кой ни разбра, не знам. Но помня, че бяхме наказани дружно ...

# 36 19 ноем. 2011, 15:57 ч.

Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
Мнения: 901

Играхме на топчета, на фунийки, футбол, волейбол, баскетбол и още много други игри някои от които съм написъл в подписа ми.

Поздравче за всички съфорумки и съфорумници които си спомняте за едно друго време Hug

# 37 19 ноем. 2011, 16:34 ч.

софия
Мнения: 2 543

Ние пък бяхме направили "Тимуровска команда" . По-дъртите Heart Eyes

ще ме разберат. Основното занятие беше да тикаме баби през светофара. А те горките не можеха да поддържат темпото, но ние бяхме щастливи , че вършим добри дела. Laughing

# 38 19 ноем. 2011, 16:38 ч.

Мнения: 2 480

Цитат на: gabelas17 в сб, 19 ное 2011, 16:34

Ние пък бяхме направили "Тимуровска команда" . По-дъртите Heart Eyes

Ох!

# 39 19 ноем. 2011, 17:46 ч.

Мнения: 1 525

Цитат на: gabelas17 в сб, 19 ное 2011, 16:34

Ние пък бяхме направили "Тимуровска команда" . По-дъртите Heart Eyes

# 40 19 ноем. 2011, 18:46 ч.

Мнения: 371

Направо ме е яд, че немога да си пусна децата да играят сами на улицата като някога.

Играехме на всичко изброено дотук, коски, правехме си прашки и се целехме в краката на лелките с чоропогащници Mr. Green

, крадяхме антените от блока за да си правим тръби за фунийки Rolling Eyes

, събирахме от боклуците стари акумулатори, за да им разтопим оловото и да си отливаме фигурки, които издълбавахме в пръстта. Състезавахме се на бягане, колела и каквото се сетите. Имахме си банди. Всичко, което "готвехме" беше био Joy

- кал, листя, камъчета... Правехме си маникюри с венчелистчетата на цветята, като ги лепяхме със слюнка hahaha

Федербала не беше "нещо, което прилича на тенис", всички имаха и си правехме турнири. Звъняхме по вратите и се криехме, те на това му казвам спорт, няма такова бягане, когато те подгонят. Връщахме амбалаж и си купувахме сладолед, ама истински и вкусен. Събирахме картинки от дъвка "Турбо". Намирахме алтернатива на всичко и въображението ни работеше много, сега всичко е наготово поднесено на тепсия Rolling Eyes

Правехме си "къщички" с разни кашони и найлони и си ходехме "на гости" hahaha

Аз на чичо доктор не съм играла, но на "мъж и жена" да Blush

Това с помощника и бабето е много яко Joy

# 41 19 ноем. 2011, 19:20 ч.

Мнения: 2

Федербал!
Аз съм го играла, играха го дъщерите ми, сега го играе внучката ми!

А каква емоция беше това лято на вилата, в един от малкото моменти, когато успяваме да се съберем всички по едно и също време на едно и също място, и направихме турнир. Аз, двете ми дъщери и внучката ми, по двойки на улицата – душата ми извадиха, но беше толкова хубаво! А мъжкото съсловие, и те три поколения, се наредило на пейката и до оградата, и подкрепя фаворита си! Че като наизлязоха и комшиите.... Joy

# 42 19 ноем. 2011, 19:31 ч.

Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
Мнения: 901

Преди много години всеки клас имаше т.н. пионерска дружинка. Нашата се казваше "Юрий Гагарин". Бяхме сформирали и Тимуровска команда (по подобие на "Тимур и неговата команда"). Помагахме на хората да си приберат дървата или въглищата, да си окопаят градините или изобщо да помагаме на хората. Веднъж видяхме че в училището стовариха дърва за огрев, а домакина го нямаше никакъв. Бяха нарязани и ние решихме да ги нацепим. Взехме брадви от домовете и запретнахме ръкави. За половин час ги нацепихме и като свършихме се появи домакина. Ей че като ни емна тоя човек. Не трябвало да са нацепени дървата, ама ние откъде да знаем. Пръсна ни като сокол ято пилци Joy

Оттогава имам едно наум - "Питай преди да действаш". Едно че се уморихме докато цепехме дървата и заради това и бой щяхме да ядем Joy

# 43 19 ноем. 2011, 20:40 ч.

Мнения: 14 833

Ех момичета върнахте ме в доброто старо време. Игрите бяха игри ама и белите бяха бели. Спомням си че при една игра на криеница/ много обичахме да се крием в дворовете на хората/ се напъхахме цялата тумбе в един двор. Там под сайванта хората заредили два бидона джибра. И ние незнам как стана ама в блъсканицата и съборихме бидоните. Ами сега? И се роди умната идея да пуснем две сравнително малки прасенца да я изядат А познайте какво стана. Нито джибра , нито прасета. Само кавга и бой по домовете Да добавя че любезните домакини ги нямаше в къщи и дворните врати се оставяха отключени , а и синът им беше с нас. 10 дни не излиза момчето , а ние извъртахме къщата от далече

# 44 19 ноем. 2011, 22:29 ч.

Мнения: 43

Ехх.. докато четях дори трябваше да се позамислям кое как се играеше.
Моят ластик беше целия във възли - а сега какви хубави, цветни имат децата!.. Sunglasses

Аз на "Чичо доктор" играех с братовчедка ми - първо се гушкахме, после едната от нас получаваше голям корем и накрая бебето излизаше Blush

Най-обичах лудориите с батковците - бяха много изобретателни! Редовния номер беше да завържат една банкнота или цяло портмоне с корда, да го хвърлят на тротоара и да чакат скрити в мазето някой да "захапе въдицата" Mr. Green

Правеха димки и бомбички и плашеха бабите..
С една приятелка обичахме да преследваме баби Laughing

Залепяхме се за тях и на висок глас започвахме да разказваме небивали истории от рода на "видях труп еди къде си" "направих пожар и избягах" "татко открадна еди какво си" "чичо ми лежи в затвора" или "докарали в магазина йенски тенджери" Whistling

А относно доброто поведение - бяха ни казали в училище, че трябва да поздравяваме всички по-възрастни хора (също така да отстъпваме място в гр. транспорт и т.н.) и аз, въодушевена от поучителния ден в училище, на път за вкъщи не пропуснах де що видях човек - да го поздравя. Всички ме гледаха като извънземно ooooh!

Някои баби даже се поспирваха и ме изглеждаха от глава до пети, мъчейки поостарялата си памет да се сети "Чие дете съм"... от тогава си имах едно наум за нещата, на които ни учеха в училище Wink

Препоръчани теми

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Войната в Украйна 2

Абитуриентски страсти 2024

ХАМАС нападна Израел

Причина:

Причина: