И свободата...
Определено децата бяха по-свободни тогава, отколкото сега. Нямаше кучешки изпражнения, нямаше толкова кърлежи, нямаше мръсотии, а тревите бяха място за игра. С нетърпение чакахме да пораснат дотолкова, че да пълзим в тях и да се търсим в "тунели" от трева. И беше голямо разочарование, когато дойдат и окосят парковете и градинките.
Събирахме "сеното" и си правехме къщи, прескачахме купчини, докато не са събрали и тях от общините...
Купувахме си малки дини, за стотинки и се напъвахме с лъжици да ги изядем и издълбаем, че да станат после на страховит фенер.
Стояхме до 12ч. посред нощ лятно време на площадките и никой от родителите не се страхуваше. Даже и те понякога се събираха по съседски.
Разказвахме си страшни истории, гледахме Луната и се карахме кой ще е първи пилот на космически кораб. Все откривахме странни явления наоколо и доказателства за извънземни...
Зимата се събирахме по съседски, а когато имаше сняг, наставаше забавление - кой изнесъл найлон, кой някаква шейна. А големите - кофа вода, с която правеха лъскава пързалка на някой наклон...
Докато четях какви игри сте изброили, обаче, се замислих, че на голяма част от тях помня добре имената, но не и правилата. Например - "кралю-порталю"...
, там където се пресичаха линиите се наричаше въшка. Накрая броим въшките и който има най-много - губи. Във варианта, който съм играла нямаше изгаряне, а се играеше, докато свършат цифрите.


Бях много добра. Играехме с часове и бяхме вир вода от пот