Да ви кажа, този следобед сигурно си съкратих живота с някоя и друга година, така си изкарах акъла... Ситуация почти като на Пеперудка с мъжа й - докато обличах Катето на обед, тя много се въртеше, и понеже е доста трудно да й вкарам ръцете в ръкавите, едната нещо я усуках или по-скоро издърпах повече, чу се едно приглушено "пук", след което тя започна да пищи и реве така, както никога не е пищяла... Обаче явно защото беше яла скоро и не я е боляло чак толкова и след малко заспа... И аз се успокоих, че сигурно просто я е заболяло от издърпването... Поспа в парка час след което се събуди и почна пак да пищи и реве... Обзе ме паника, а днес съм цял ден сам, че ЖМ е на една конференция. Прибрах се, то няма такава мъка със събличането както да мръдна, все реве още по-силно, вече бях решил, че я рамо, съм й извадил, я нещо друго такова е станало... опитвам се да я успокоя, слагам я на шезлонга с любимите и мечоци, тя посяга с лявата ръка да ги дръпне и писва още по силно да плаче... съответно облякох и едно по широко суичърче, в коша в колата и газ към детската травматология в Пирогов, а тя не престава да пищи... и изведнъж както седеше в столчето на светофар пред Пирогов и спря да плаче и ме гледа, както обикновено си ме гледа като се вози... Като влезох в кабинета и казах на доктора, че ме е страх да не съм й извадил рамото, той веднага ме успокои, че ако е с извадено рамо ще е много по драматично, опипа рамото, опипа лакъта и ми каза, че всичко е наред, но на пипане е поотекло около лакъта и явно него от дръпването съм бил дислоцирал малко, но се е върнал сам на място... А Катето взе да се хили, все едно нищо няма, даже не мрънкаше, че и беше дошло и минало времето за следващото ядене... Не мога да ви опиша какво облекчение изпитах и какъв ужас преди това...
А Катето сега лудува тука до мене в активната гимнастика все едно нищо не е било и е толкова щастлива и активна и с двете ръце...
Иначе, на пюрето с тиквичките му намерихме цаката - от млякото дето правим за дохранване след него му капваме малко (няма и 10 мл може би) и Катето с такъв кеф почна да го яде, че днес изяде за нула време цялото бурканче 125 гр.
И в тази връзка, някоя мама пита какво е отношението на ЛЛ за купешки/домашни пюрета. Нашата педиатърка каза на първо време да почнем с купешки, защото утвърдените марки наистина изследват и добиват зеленчуците от проверени био полета, докато нямало как да си купим от пазара нещо, за което да сме сигурни че не е торено с химически торове и пръскано с пестициди. А ние си нямаме баба и дядо на село да си гледат в градинката, та да им имаме доверие, че техните зеленчуци са чисти.
Честити месечинки на дечицата Самиимами, Мейдънли и Янита

Гледам за книжки и разни други играчки за моторика говорите... Ние още нищо такова не сме купували, имаме един куп различни дрънкалки и чесалки/дъвкалки, с които се занимава доста, друго не ни е идвало на ум, но ни давате добри идеи

Опа... и аз почнах да пиша твърде дълги постове...
Края на семестъра ми е, започват и изпитите ми, ММ го няма да помага иииииии.......... главата ми ще се гръмне
На всичкото отгоре ми намаля и кърмата, посягах към фризера многократно. От стрес ли, от хормони ли, цикълът ми закъсня няколко дни /правих си и тест за бременност даже/. Два дена след като ми дойде, за щастие ми се коригира кърмата. Тези 7-8 дена обаче ми бяха проблемни
Аз също бих отишла да я прегледат Катето 
. работя в една от фирмите-вносителки на една от често споменаваните марки тук. Разправяли са ми как протича производствения процес, гледала съм и любителски клипчета от него. Не бих си купила от тези пюренца след видяното и чутото.
Сестрата ми направи толкова комплименти, че си гледам добре детето, че чак се изчервих
Казаха ми, че мога още да изчакам със захранването.
че аз не ги познавам/ или да поръчам на някои от приятелките ми, живеещи по другите села. Ще ползвам рецептите от линка на Ани2. Обмислям и кашите да ги правя вкъщи /имам подходяща машинка за меляне на зърна/.
Каката при всеки зъб вдигаше 39-40градуса,няма да забравя първите й зъби,колко се бяхме ошашкали какво може да е
после вече знаехме какво да очакваме.


