За Йосиф да кажа нещо
Днес докато чистих го оставих в столчето пред огледалото. Беше му много смешно.
вчера пак прибирах омалели дрешки. Много бързо ми минава времето и сякаш не ми стига да му се порадвам и ..

Опитвам се да следя, но просто време не ми остава. Малкия рошльо постоянно иска някой да си играе с него. Спи по 20 мин, а аз гледам нещичко да свърша през това време. А пък събота и неделя е още по зле. Баткото и той си иска неговото. Добре че днес свеки го взе малко да си отдъхна. И ръцете ме болят. Тежи си това дете. 
Май Мартин и той хапва вече, ама не помня. 

.Честит рожден на Стефи.
Днес и взех пюре от картофи и спанак,еми изяде 5 лъжички бебешки и ревна.Тревожа се ,защото мисля ,че вече не и стига кърмата,иска да яде на всеки час,а вечер на 3 .Гладна е пък пюре не иска направо не знам какво да я правя. 

Слава богу той даже и не усети. Ама си е страшничко! 
Имаме си зъбче. 
Сега остава да намеря време и да я прочета. 





. Разговорът с теб ме успокои много, защото се бях шашнала.
.



И ние без тати не можем. Даже и аз.
И това с кръста е много гадно. Аз така баткото изтървах. Захапа ме на стълбите и паднах. Така се уплаших за детето. Ходих на невролог и се оказа, че имам възпален седалищен нерв. Жената тогава ми каза, че най- вероятно се е получило от големината на плода. Мишо се роди голям. 10 дена на инжекции и не вдигах тежко, свеки гледаше детето и се оправих. Докато бях бременна пак ме болеше зверски кръста и си мислех, че ще се повтори, обаче сега съм си добре.
трябваше рожден ден да е в кавички.
сега гледах едно предаване по БТВ за татковците,които се грижат за дечицата си,вместо майките и се оглеждах за Бг-тати,но така и не участваше 
. Не му пържи мекици нали 