Свате, ами явно си права за хомеопатията, не знам нашата педиатърка на какви курсове ходи, но е факт, че не ни разпитва кой знае колко преди да предпише лекарствата, а пък знам, че предварителния разговор е доста важен. Е, ние сме приятелски семейства от както се помня, мен ме е лекувала в тийнейджърските ми години, заедно сме израстли с децата й, но едва ли това е показателно, че да се прескочи предварителния разговор.
А за отбиването - ще има да се консултирам и с теб, и с Лорини, когато реша това да се случи. Факт е, че още не сме готови и двамата, факт е, че не искам отбиването да се случи в една доста по-осъзната възраст към 2-та година. Да не се заричам, но мисля, че към година и 3-4 месеца ще е ок. Офф, не знам и аз.
За обръщенията - Александрина казва леля само на леля Лидка от градината
. Даже и на собствените й лели рядко им казва така - караме на малки, но пък умалителни имена - Марийка, Мариелка на другата
. Децата на нашите приятели също винаги са ми казвали на име, единствено на кумата ми, с която сме съученички, децата ми казват лельо, те бяха първите, които ми казаха така. В началото ми беше странно, но после свикваш. Логично е да съм им леля, все пак съм набор на майка им. Аз нали съм си деликатна, като ходим по магазини и други обществени места, казвам на детето - виж мамо тази какичка, или дай това на какичката
, случвало се е да ме поправят, че не са каки , а лели или баби, ама повечето си траят
.
: "Искам спайдърменска тортичка и спайдърменска картичка! И да си ям колкото си искам!" - това е поръчката
, нещо скъпо ми идва пък не искам да е разочарован, ох дайте предложения.
/но не мога да кажа "лелче" - автоматично спирам - не мога да се отърся от неприятни асоциации с това обръщение
/.

Ами как да и обясня, че с месеци не го е правил и не знам какво му е станало днес. Сигурно го е било срам от нея.
Баси хората 

Но вика, докато не му обърнат внимание
Все пак 2 деца имам вече...Кака всъщност никой не ми казва - дори брат ми. Само кръстницата ми, която е по-малка от мен и един приятел от детските години. Но и леля не съм
Абе кой как ще да ми вика
. Последното си го знам от преди 


.
, че въпреки, че в момента финансово не сме притиснати, все пак това положение си и е измъчващо и си е доста голямо изпитание за психиката

. А ти, я сподели сега
- отгде туй внезапно любопитство? Да не би да имаш нещо да ни казваш?