Днес разбрах що за същество е майка ми- тигрица. Благородно завиждам на всички, смятащи първия пост за абсурден.
- Публикувана: 24 ноем. 2011, 16:03 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2011, 13:00 ч.
Тигрица-майка ли сте?
... Нейните деца освена на пиано, са свирели и на цигулка. Освен това цитатът горе е много мек. Тук имаше много по-драстиЧни цитати от книгата и из пресата. Като например как не е позволявала на децата и до тоалетна да ходят или да пият вода докато текат упражненията, а те са текли с Часове...
Това не е истина.
Едната й дъщеря свири на пиано, а другата на цигулка.
Ограничения от тоалетна и вода не съм срешнала никъде в книгата. Доста се преекспонират нещата. Еми Чуа е интелигентна, вискообразована жена - професор по право. В книгата излага ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ си възгледи за възпитание на децата, които в основата си напълно се припокриват с българското: "Мама знае най-добре.", "Мама ти мисли най-доброто." "Ако мама ти каже нещо - то е истина." и пр.
В последствение с опита, които натрупва и отпора, който й оказва по-малката й дъщеря самята авторка проумява, че подходът й не е универсален. Променя в много голяма степен възгледите си.
Явно Нешка Робева е чела тая книга.
Китайката сигурно е отглеждала момичета, те така се дресират там, белким ги омъжи
... Нейните деца освена на пиано, са свирели и на цигулка. Освен това цитатът горе е много мек. Тук имаше много по-драстиЧни цитати от книгата и из пресата. Като например как не е позволявала на децата и до тоалетна да ходят или да пият вода докато текат упражненията, а те са текли с Часове...
Това не е истина.
Едната й дъщеря свири на пиано, а другата на цигулка.
Ограничения от тоалетна и вода не съм срешнала никъде в книгата. Доста се преекспонират нещата. Еми Чуа е интелигентна, вискообразована жена - професор по право. В книгата излага ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ си възгледи за възпитание на децата, които в основата си напълно се припокриват с българското: "Мама знае най-добре.", "Мама ти мисли най-доброто." "Ако мама ти каже нещо - то е истина." и пр.
В последствение с опита, които натрупва и отпора, който й оказва по-малката й дъщеря самята авторка проумява, че подходът й не е универсален. Променя в много голяма степен възгледите си.
Хайде да не спорим коя на какво е свирила. Нейни са си децата, пък ние тук да се бием в гърдите колко сме наЧетени защото знаем коя на какво свирила...
Ами в глава 11 именно се казва Че малката и дъщеря на 7 години е свирила все още на 2 инструмента. И пак там разказва как тоЧно я е подготвяла за концерт (според моя абсолютно непрофесионален превод):'... използвах всяка тактика и оръжие за което можех да се сетя... не позволявах на Лулу да става по никакъв повод, не за да пие вода и не дори за да отиде до тоалетната'.
Тук тая книга се коментира от половин година усилено, цяло предаване имаше по въпроса как не е пускала детето си до тоалетна. Чак имаше защитници дето обясняваха ама защо не я е пускала и Че е бика права. И продължавам да мисля,Че каквито и майки да има в България все още са много далеЧе от нейното определение на 'китайската майка'.
Ти всъщност Чела ли си книгата преди да правиш такива подробни разбори. Не ми изглежда да е така.
За Нешка Робева, сигурно методите и са били подобни. Но май няма друг наЧин да се достигне перфекционизъм.
Vjara, да чела съм книгата, за това и си позволявам да я коментирам.
Не го правя на база теми или предавания, каквито си признавам не съм гледала, нито екстраполирам по откъсите дадени в И-нет.
Тъй като книгата ми е на Ай-пада погледнах веднага 11 глава. Права си - има споменаване, че не е дала на дъщеря си да стане от пианото и да пие вода. Това обаче е единичен случай, а не метод за възпитание.
Не го правя на база теми или предавания, каквито си признавам не съм гледала, нито екстраполирам по откъсите дадени в И-нет.
Тъй като книгата ми е на Ай-пада погледнах веднага 11 глава. Права си - има споменаване, че не е дала на дъщеря си да стане от пианото и да пие вода. Това обаче е единичен случай, а не метод за възпитание.
Ти всъщност Чела ли си книгата преди да правиш такива подробни разбори. Не ми изглежда да е така.
И аз съм я чела. И не бих си позволила да правя разбор по форуми. Тази книга е мемоар и като такъв е прекрасна.
Като не можем да разберем логиката на азиатските семейства, особено в западното общество, поне да не я осъждаме напосоки.
Стига децата им да са доволни като възрастни, а не да си спомнят детството си с ужас... това са различни култури, не случайно там се възпитават подчинени на авторитета личности, а в западното общество се залага на индивидуализма.
Няма никакъв начин да го приложа на практика, нито пък бих се възхитила на постиженията на някое дете, ако знам че е постигнало виртуозното си изпълнение с цената на многочасови недоброволни усилия под давление на майчино насилие.
Така се постигат резултати - но резултати се постигат и с мотивация и дарба.
Понеже не съм чела книгата, да разбирам ли, че е прекрасна като мемоарна литература, а не като изложение на отношение към деца?
Няма никакъв начин да го приложа на практика, нито пък бих се възхитила на постиженията на някое дете, ако знам че е постигнало виртуозното си изпълнение с цената на многочасови недоброволни усилия под давление на майчино насилие.
Така се постигат резултати - но резултати се постигат и с мотивация и дарба.
Понеже не съм чела книгата, да разбирам ли, че е прекрасна като мемоарна литература, а не като изложение на отношение към деца?
Ето го и отвореното писмо на голямата й дъщеря, след прословутата статия в Уол Стрийт Джърнъл
http://blogs.wsj.com/ideas-market/2011/01/18/the-tiger-cub-roars/
Не веднъж в щатските теми сме коментирали "азиатския феномен", така да се каже. Все още не сме го разбрали. Факт е, че са на челни позиции, факт е, че имат и не малък % самоубийства в колежите.
Приемете го като културна особеност и изпреварваща мисъл, ако щете. За себе си, не се опитвам да го разбирам, но го приемам, без да осъждам.
http://blogs.wsj.com/ideas-market/2011/01/18/the-tiger-cub-roars/
Не веднъж в щатските теми сме коментирали "азиатския феномен", така да се каже. Все още не сме го разбрали. Факт е, че са на челни позиции, факт е, че имат и не малък % самоубийства в колежите.
Приемете го като културна особеност и изпреварваща мисъл, ако щете. За себе си, не се опитвам да го разбирам, но го приемам, без да осъждам.
Ти всъщност Чела ли си книгата преди да правиш такива подробни разбори. Не ми изглежда да е така.
И аз съм я чела. И не бих си позволила да правя разбор по форуми. Тази книга е мемоар и като такъв е прекрасна.
Като не можем да разберем логиката на азиатските семейства, особено в западното общество, поне да не я осъждаме напосоки.
Да, тоЧно така, мемоар е. Дали добър, дали лош, въпрос на вкус.
А това Че азиатците са разлиЧни е факт и затова въпроси от сорта дали сме майки тигрици са абсурдни.
Абсурдни са и сравненията с майки в България. Просто в България няма такъв филм. Бих казала принципно сравнения със западната култура са абсурдни и авторката многократно го подЧертава. Тя самата непрестанно сравнява 'западната майка' с 'китайската' и показва колко са разлиЧни. Vjara, Това обаче е единичен случай, а не метод за възпитание.
Напротив, не е единиЧен слуЧай. Първо подготовката на тоя концерт е отнела известно време, второ на нея всиЧките и методи са подобни: дали ще са упражнения до сред нощ, дали ще ги заплашва да останат без веЧеря, или Че ще им игори играЧките... За мен като 'западен' тип майка всиЧките остават неразбираеми, неприложими и екзотиЧен пример за друга култура.
Може би, за разбирането на книгата е важна и средата.
Като родител на първо поколение деца-емигранти в САЩ, много добре разбирам нейните страхове, защото са и мои и на голям брой такива като нас. Тъй като контактувам с различни хора, критиките към тази книга са основно от американци, останалите не я виждат никак скандална, говоря за българи, руснаци, други европейци.
Много е хубаво да направим дискусия по книгата, но наистина е редно да се прочете изцяло, за да се усети смисъла.
Като родител на първо поколение деца-емигранти в САЩ, много добре разбирам нейните страхове, защото са и мои и на голям брой такива като нас. Тъй като контактувам с различни хора, критиките към тази книга са основно от американци, останалите не я виждат никак скандална, говоря за българи, руснаци, други европейци.
Много е хубаво да направим дискусия по книгата, но наистина е редно да се прочете изцяло, за да се усети смисъла.
Кейси, в Германия и Австрия се гледа на книгата като на силно скандална, има лагери за и против, телевизионни предавания... 
Като цяло средният Човек не е в състояние да разбере нито подходите, нито мотивацията. ЛиЧно аз си обяснявам мотивацията с разлиЧната ценностна система, в която успехът е поставен на първо място. Възхищавам се също на самодисциплината на тая жена и на отдадеността и към децата и, но си признавам Че методите и за мен си остават абсолютно неприемливи, предполагам защото успехът не е на първо място в ценностната ми система.
Като цяло средният Човек не е в състояние да разбере нито подходите, нито мотивацията. ЛиЧно аз си обяснявам мотивацията с разлиЧната ценностна система, в която успехът е поставен на първо място. Възхищавам се също на самодисциплината на тая жена и на отдадеността и към децата и, но си признавам Че методите и за мен си остават абсолютно неприемливи, предполагам защото успехът не е на първо място в ценностната ми система.
Вяра, ние нямаме толкова азиатци тук, но съм виждала баща руснак, да замеря дъщеря си с ракети на тенис корта. И това, което й крещеше, само аз го разбрах слава богу. Ето ти пример с народ по-близък до нашия.
Отдавна има статистики за успеваемостта на децата на емигрантите. В челните места на завършващите хайскул, имената са основно чужди. Всички са наясно, че това не се дължи само на природни дадености.
Между другото, дори това, че аз държа сина ми да решава задачи и пише, дори и в почивните дни и ваканциите, се приема за различен от западния модел, майки са ми споделяли. А, аз не виьдам нищо лошо в регулярни 40-60 мин. занимания на ден.
Отдавна има статистики за успеваемостта на децата на емигрантите. В челните места на завършващите хайскул, имената са основно чужди. Всички са наясно, че това не се дължи само на природни дадености.
Между другото, дори това, че аз държа сина ми да решава задачи и пише, дори и в почивните дни и ваканциите, се приема за различен от западния модел, майки са ми споделяли. А, аз не виьдам нищо лошо в регулярни 40-60 мин. занимания на ден.