Тия дни прочетох една статия - "Бойният химн на тигрицата-майка" (www.cleverbook.net) по една книга, за която само бях чувала - The Battle Hymn of the Tiger Mom и съм някак объркана. Хем никога досега не съм подкрепяла методите, които използва тази жена, хем не мога да не се съглася с някои нейни разсъждения.
Методите са:
- децата не избират извънкласните си занимания и интереси - родителят го прави, защото, първо, децата не знаят какво искат и какво е добро за тях, и второ, защото децата по принцип не са склонни да полагат усилия.
- не е позволено ходенето на детско гости и преспиването при приятели
- нормално е да се упражняват на пиано и цигулка по 3-4 часа на ден
- недопустимо е да не са първи по всички предмети с изключение на физическото и театрални изкуства
- недопустими са оценки по-ниски от 6-ци
- нормално е родителите да са строги, авторитарни, дори обиждащи - стига това да води до търсените отлични резултати;
Според авторката, всичко изброено по-горе само показва, че родителите вярват във възможностите на децата си, дори когато самите те не го правят. Също така, че са готови да жертват времето и нервите си, ако това ще доведе до отлично представяне в живота на децата им.
А защо ме обърка - винаги съм се стремяла да съм мека и умерена в комуникацията си със сина ми. Винаги съм отричала насилието - не само физическото, но и психическото, вербалното и т.н. Винаги съм мислила, че обяснението е най-добрия учител. Не мога обаче да твърдя, че детето ми е най-възпитаното и дисциплинираното. Понякога ме е страх, че го закрилям твърде много и му преча само да се сблъска и справя с неприятни реалности. И не мога да си изкривя душата и да не призная, понякога трябва НАСИЛА да накарам сина ми да направи нещо за да разбере, че е добро за него..... Какви са вашите методи?
Методите са:
- децата не избират извънкласните си занимания и интереси - родителят го прави, защото, първо, децата не знаят какво искат и какво е добро за тях, и второ, защото децата по принцип не са склонни да полагат усилия.
- не е позволено ходенето на детско гости и преспиването при приятели
- нормално е да се упражняват на пиано и цигулка по 3-4 часа на ден
- недопустимо е да не са първи по всички предмети с изключение на физическото и театрални изкуства
- недопустими са оценки по-ниски от 6-ци
- нормално е родителите да са строги, авторитарни, дори обиждащи - стига това да води до търсените отлични резултати;
Според авторката, всичко изброено по-горе само показва, че родителите вярват във възможностите на децата си, дори когато самите те не го правят. Също така, че са готови да жертват времето и нервите си, ако това ще доведе до отлично представяне в живота на децата им.
А защо ме обърка - винаги съм се стремяла да съм мека и умерена в комуникацията си със сина ми. Винаги съм отричала насилието - не само физическото, но и психическото, вербалното и т.н. Винаги съм мислила, че обяснението е най-добрия учител. Не мога обаче да твърдя, че детето ми е най-възпитаното и дисциплинираното. Понякога ме е страх, че го закрилям твърде много и му преча само да се сблъска и справя с неприятни реалности. И не мога да си изкривя душата и да не призная, понякога трябва НАСИЛА да накарам сина ми да направи нещо за да разбере, че е добро за него..... Какви са вашите методи?
) свобода. Ненавиждам безмислените забрани. И безмислените правила. Ето- снощи се скарах с мъжа си по този повод. Децата си играят с едни пластмасови купи, той им се кара да не си ги слагат на главите... 
И защо да не си ги слагат??? Не били за това.... Ама че довод... Иначе държа когато кажа нещо то да се изпълнява. Говоря за неща нужни и смислени. Като например да ядат супа вместо филия, да си лягат навреме, да не тичат пред колите... ей такива работи. И въпреки че и аз принципно не одобрявам насилието за тези неща важните съм сколнна когато се налага да прибягвам и до насилие. Ако изобщо може да се нарече насилие забраната на филия с шоколад за вечеря или държането насила за ръка при пресичане на булевард. За пазенето... гледам да не ги пазя от неща, които знам че няма да ги убият или наранят трайно. Например не им забранявам да се катерят понеже могат да паднат (често срещано на нашата площадка).
Свекърва ми е от описаните (казвам го обективно, не с лошо). Понякога дава резултати между другото. Аз не съм, защото мразя така 
Нейните деца освена на пиано, са свирели и на цигулка. Освен това цитатът горе е много мек. Тук имаше много по-драстиЧни цитати от книгата и из пресата. Като например как не е позволявала на децата и до тоалетна да ходят или да пият вода докато текат упражненията, а те са текли с Часове. Та затова си мисля Че няма българска майка която изобщо да попада в тая категория. 
Ами в глава 11 именно се казва Че малката и дъщеря на 7 години е свирила все още на 2 инструмента. И пак там разказва как тоЧно я е подготвяла за концерт (според моя абсолютно непрофесионален превод):
Като цяло средният Човек не е в състояние да разбере нито подходите, нито мотивацията. ЛиЧно аз си обяснявам мотивацията с разлиЧната ценностна система, в която успехът е поставен на първо място. Възхищавам се също на самодисциплината на тая жена и на отдадеността и към децата и, но си признавам Че методите и за мен си остават абсолютно неприемливи, предполагам защото успехът не е на първо място в ценностната ми система. 
. Абсурдно звучи всичко, да не кажа отвратително. Никога не бих причинила подобно нещо на децата си 
. Това не е възпитание, това е дресиране и терор. Не съм чела книгата, признавам, не бях чувала за нея досега, но написаното е много далеч от моите разбирания. Не го считам за нормално, точно обратното. Поствам още от "разумните" съвети на тигрицата - майка, 
