Пиша, смятам и чета в Първи клас 2011/2012

В нашето пък тичат, даже моят син падна жертва, за което  сам си е виновен. Бягал явно силно и на един завой се блъснал в друго дете, от сблъсъка  на другото дете му паднал зъб (млечен) а нашият си сцепи бузата. Водихме го  в спешното да го лепят. Като станал сблъсъка децата довели класната и тя горката като видяла кървавия инцидент предполагам доста се е ппритеснила, на бегом го повела към лекарския кабинет . Ще ме питате за къде е бягал, ами за никъде, обича да бяга в коридора до стаята им. Ето това е, госпожата някак оправдаващо се ми обясняваше , че децата не са се били , нито е имало конфликт. А аз въоще не я виня.  Макар че честно казано се замислих защо такива бягания все пак се допускат в училище. Но инциденти от този род стават с децата навсякъде и не бива да се абсолютизират в никакъв случай, ако не бяга с коридора ще бяга на вън. През лятото на детската площадка падна пак бягайки и си счупи ключицата, дъщеря ми пред погледа на дядо си и баба си сцепи вежфата. 

Добър вечер,

Включвам се с проблем - Синковеца днес е отказал да работи в час! Госпожата се е опитала на няколко пъти, но ....оставила му го е за вкъщи.
Аз съм му ужасно ядосана и сега го накарах 10 страници да препише това, което му е останало недовършено. При въпроса, каква му е била целта/от известно време го учим, че да направиш нещо, трябва да имаш цел, която искаш да постигнеш, ако нямаш цел, то тогава няма смисъл да правиш каквото и да било/, той отговори, че не искал да се научи да пише!!!
Също така както ви го похвалих, че пише страхотно...за съжаление това се случвало само вкъщи, в клас учителката е втрещена от разликите в писането....
Днес изобщо като цяло се е държал меко казано налудничаво - гасял лампи, дърпал всичко от всеки, късал салфетките на обяд, затискал вратата, не чувал какво му се говори, забележки са се правили непрекъснато...уфффф
Какво да правя? Правилно ли постъпвам?

Мдааа, това със сигурност ще се отрази на бъдещето им психическо развитие. TanyaMG добре си помисли за последствията, че пистолети, автомати, не се знае на къде ще избие такова подтискане в ранна детска възраст.  

Тичането в класните стаи /макар наистина да ми е странно как успяват в тази теснотия м/у чиновете/ и по коридорите е доста опасно всъщност. Преди година и половина племенника ми така тичал по коридора, в това време друго момиченце отворило вратата на стаята отвътре. Дръжката на вратата се забива в ръката на племенника ми. Нужно ли е да описвам ужаса след това. Едвам са я извадили от ръката му в Пирогов. Следват операции, раздвижване, пак операции. Все още не може да използва ръката си пълноценно.
Да такива инциденти могат да се случат навсякъде, но поне част от тях могат да се избегнат с една добра дисциплина в училищата.

Децата са там, за да учат. Като им се тича и играе, има двор - да тичат, скачат, да се премятат, да викат колкото си искат. В сградата на училището е редно да се спазва определен ред. И такива оправдания като - деца са, малки са и пр. въобще не са приемливи.

В класа на дъщеря ми в началото на годината имаше дете, което постоянно говореше в час, вдигаше ръка и се сърдеше, че не вдигат него, не слушаше учителката и пр. Познавам детето и майката, приятелки сме. Дъщеря ми постоянно се оплакваше, че това дете им пречи, не успява да чуе учителката, учителката постоянно с него се занимава да го укротява, разваляше се учебния процес.  майката постоянно се обясняваше - ма той е дете, момче, по-буен е, аз му говоря ама той не слуша - ами не беше достатъчно само това.  В крайна сметка учителката и бащата /защото подходи малко по-строго към детето, а майката само цъкаше колко бил умен и си имал характер/ успяха и намериха начин да го укротят докато е на училище. Навън си е все същото буйно и активно момче.  Научи се, че в клас се мълчи и не се пречи на останалите, навън се играе.

Така че научете буйните си деца, с характер, и естествено много по-умни от останалите,  , да бъдат буйни извън училищната сграда - достатъчно големи са, за да го разберат вече.  Поне да не пречат на останалите деца, които вече са се научили как трябва да се държат в училище. Все пак 3 месеца хич не е малък период, за да си позволяват все още подобно поведение.

Ох, болна тема е това с писането. И ние сме така, в къщи пише красиво ,но в час Ние имахме период в който отказваше да чете. Имаме такива периоди ,напримеp: текст който обикновено чете за 15 мин. ,като каже, че не иска,  се чете по 1 час и половина.Постоянно му говорим, че четенето и писането  са важни.Той например иска да ходи по мат. състезания, е аз съм му казала ,че ако не може да чете Великденско МС няма да има.

Аз да се оплача, а ще ви чета по-късно- в нашия клас за два дни пет деца са с варицела. Мими не я е карала, нито сестра и, имали са много пъти контакт. Хем ме е страх, хем ми писна всеки път да треперя заради тая пуста шарка. Едното детенце я кара много тежко, трети ден е с много висока температура....красота отвякъде.

Валенцето, синът ми кара шарката юни месец, тази година. Първият ден май имаше температура, но аз докато сварих да я премеря и беше попреминала... Не му беше много комфортно към 2-3 ден, когато вероятно се е получил и вътрешния обрив, болеше го гърлото... Все някак го избута (направо леко). Обаче... аз също не бях карала шарка. Като малка, под похлупак, бяха ме опазили... за НЕщастие. Като парцал се влачих 4 дни с 40 градуса и болки в цялото тяло... По-добре да изкарат варицелата и да го забравите този въпрос, че един ден, когато самите те станат майки... ти ако си ги опазила сега, тогава няма да имат избор 

Ще споделя мое мнение - не е правилно. Ти винаги ли правиш това което трябва? В работата? В къщи? Има дни когато изпушваш. Не е нужно да го поощряваш с липса на наказание, но аз бих хванала детето и бих отишла някъде дето му е любимо, бих го погушкала и бих разбрала ЗАЩО НЕ ИСКА да прави дадено нещо. След като това не е постоянна черта на характера - трянбва да се провери какво се случва в малката главичка и защо иа такъв протест.
Разбери проблема и първоизточника му - и ще го премахнеш без да тормозиш детето! И считам, че 2-3 преписа са в рамките на поносимото наказание. И аз бих му "преподала" пример - той ще поиска да правим заедно нещо - аз ще му откажа, защото "не ми се прави". Натуралистичния подход при моите деца поне действа безотказно!

Споделям напълно! При нас също все още действа!
В нашия коледен календар, днешното късметче гласеше следното:
" За Коледата колко знаеш?
А Дядо Коледа дали познаваш?
Наоколо обиколи,
един подарък намери!
На цялото семейство прочети,
за да знаеш всичко ти!" ... и намери това http://www.book.store.bg/p40564/viarvaj-v-chudesa-koledni-prikaz … va-vezhinova.html . На нас много ни хареса, препоръчвам. Е, казах му, че до Коледа ще трябва да я прочете, по2-3 страници на ден е поносимо. Тази вечер му стана толкова интересно, че цели 4 стр. прочете 

Дори да се зарази Мими, не е казано, че и тя ще я изкара тежко. Много е индивидуално, всеки организъм реагира различно. И наистина е по - добре да я изкарат като деца, а не като мен - на дърти години се тръшнах с варицела и буквално щях да умра. А детето, хем спеше с мен в едно легло и ме целуваше, не се зарази. Така че - не се тормози излишно, не зависи нищо от теб в случая 

Благодаря ви!
Облачна, аз никога не съм ги пазила от шарка, редовно са били в контакт с болни деца. Даже преди година бяхме лятото ваканция при племенниците ми, те си я изкараха и двамата, постоянно децата ни бяха заедно, пак не се заразиха. Честно казано се надявам да я изкарат вече, а не всеки път да го мисля.

Валенце, стискай палци сега да я изкарат, защото със сигурност и най-тежкия вариант ще бъде в пъти по-лек от този в по-късна възраст. Казвам го от много горчив личен опит. Аз карах варицела в седми клас и едва ме спасиха. Така че - по-добре сега, отколкото късно.
облачна, тази книжка изглежда интересна, ще я потърся.
Съни, поговори с него, може да има и конкретна причина поведението му, нямаща нищо общо в училището.

Мацки - рано, късно, все може да се изкара тежко или леко. Синът ми я кара на 8 месец, бяхме в инфекциозна болница, защото беше много зле и имаше съмнения за менингит. Не ми се разказва подробно, слава Богу за няколко дни го вдигнаха "на крака", но наистина беше много зле. Сестра му я изкара леко. А моята сестра кара варицела на 24-25г, леко. Така че...

Моите и двамата не са я карали варицелата и се притеснявам от това честно казано.
И според мен гаранция няма дали леко или тежко.Май си е до моментния имунитет на организма.

Здравейте, момичета! 

От много отдавна не съм писала, но понякога успявам да ви хвърля по едно око.
Около мен нещата са доста динамични и никак не ми остава време за форума.
Еми е добре и здравичка, за сега. Неделя се върнахме от поредната терапия в Мюнхен. Имам си за какво да се притеснявам до следващото ни пътуване другия месец, но по-добре да не ви разказвам. Само се надявам лекарите там да си знаят работата и да са прави. Между другото е пораснала страшно за месец от предното ни пътуване. Много се издължила и чак сега май започва да се изчиства от вредните последствия на лекарствата, които пиеше.
Ученичката е от вчера на училище след двуседмична ваканция в Мюнхен. Не е пропуснала много от материала, дори се оказа, че сме напреднали една буквичка с писането. И Еми има същите проблеми с писането, с мен се старае, а в клас ги нашляпва набързо и започва да се занимава с други неща. Какви книжки давате на децата да четата. Иска ми се да и взема някаква книжка, която да и стане интересно да чете. Тези дни докато бяхме по цял ден заедно процедирахме така- тя ми чете малко от приказката после аз чета, после пак и давам малко да прочете, после пак аз, докато не я прочетем. Сега започнахме Алиса, защото много я харесва ( аз така и не можах да я харесам на нейната възраст), а и е с големи букви, но приемам идеи и без това идват празници

http://www.book.store.bg/p64435/pipi-dylgoto-chorapche-organizir … rid-lindgren.html
Иначе първата книга,която прочете съвсем сам моето в първи клас беше тази http://www.book.store.bg/p20886/23-prikazki-s-pouka-ezop.html
Иначе моето много харесваше и Вълшебникот от Оз и продълженията му...