Нонстоп виртуала, а кога време за реала?

Реал май почти не остава. Много мъчно ми стана за един виртуален другар още навремето като ми се оплака, че дори вече не излизал да пие с приятелите си, защото ги мързяло да си мръднат задниците до някоя кръчма, та всеки си пиел пред компютъра и така...После видях как хората си правят виртуални почерпки и се кефят на мохито на снимка, примерно.
В "Мъжът, който харесвам" 1,2,3,4,5....се кефим на мъже на снимка, защото собственият сигурно и той е погълнат от някакъв си друг виртуал, а чуждите може би също, а всички останали, както казва Минзухар стават само за наритване
Спамим със Съфорумките с часове, защото истинските приятелки са се грабнали нейде на майна си райна с незнам си колко часа разлика и разбираме какво се случва с тях само по снимките им от фейсбук, защото, О, представете си, дори не им остава време за скайп.
Та трудно ми е да си представя, че някой, който го срещам през постинг, не е в общия кюп на зомбираните. Ако за мен форумът е някакво забавление, то сигурно и за него ще да е. Просто с някои хора разбиранията ми за забавление явно се разминават. Не ми харесва да им чета всяка втора мисъл, била тя искрено излезнала от сърцето, или написана с цел - провокация.
Това с избиването на комплекси обаче винаги ми е звучало някак си твърде общо- какво значи да избиваш комплекси - трепеш ги с тупалката ли, що ли? На всеки му се иска да е някакъв: някои ги блазни идеята да са красиви, други да са богати, трети да са умни, а четвърти искат да са всичко наведнъж. Понякога човек се опитва да заблуди сам себе си в нещото, което вярва, че е. И тук може би пос-коро става въпрос за Идеал и Реал. Защото не малко пъти човек разсъждава и пише по един начин, а реално прави съвсем различни неща.  И може би всички несъзнателно го правим, просто при някои разликите са фрапиращо очеизвадни. Аз  не разбирам обаче желанието на определена група от хора да се поставят сами на пиедестал, та току виж някакоя овчица им засвидетлства уважение. Не харесвам надменността нито във виртуала, нито в реала. Какъвто и да е човекът, с каквито и качества да разполага- не мога да му ги отрека, но едно такова поведение от типа: Вижте ме мен там горе, и си рупайте там-долу е в състояние да ми развали цялата магия от окъпания му в светлина и хвалебствия образ.

Аз много харесвам ръката на аватара ти. Предполагам, че е твоята.
Хубави, дълги, изящни пръсти с добре оформена нокътна плочка не се срещат често.

Някакъв лов на вещици се е заформил напоследък, забелязвам.

Поне сме красиви вещици

 

Поддържам контакти и в реала,и във виртуала.Не ме интересува дали някой избива комплекси или не.Не мога да разбера това нездраво любопитство към реалните образи на форумците.Ако ти е приятно да общуваш тук с някой,ако искаш да видиш различни гледни точки,какво те интересува ралния живот на тези с които общуваш?Преди всичко влизам за забавление.Защо трябва да се затормозявам с излишни конспирации,да влизам в нЕкви филми

Ето ,за това става въпрос:

Няма такова нещо. Не е лов на вещици, а ще да е лов на богини

Какво ви пречи онзи, дето се е покатерил, забележете САМ, на пиедестала? Чувствате се длъжни да го отразите ли? Това е проблем на отразяващия, а не на отразявания (т.е. на неотразимия).

Не казвам, че ми пречи. Казвам, че не го разбирам. А това, че някои веднага се идентифицираха, е доста показателно.

Около мен няма такива.
Ако случайно попадна на подобни, просто не се занимавам с тях. Какви са и защо го правят изобщо не ме вълнува.

Време има за всичко. По принцип. 
"Идеалните" обаче как се справят/не се справят не знам.

п.п. А на теб защо всички тези безумия са ти толкова важни?

Виртуалният свят е реален. Всичко опира до това какви са ти ценностите, приоритетите и ... възможностите. Хайтов е голям писател.

Наздраве, Приятно ми е - Богиня!!

   Ами нека си се катери, той си има такива дето го отразяват, сигурно, и така хората си се забавляват по свой начин.

  Пък и е изключително лесно да се подминават подобни безмислици...

Ако някой иска да види колко съм грозна, смачкана и бедна, може да ми прати ЛС да се намерим във фейс бук и да задоволя всякакво любопитство. Майтапя се, но все пак приемам покани за приятелство За голямо мое облекчение през следващия месец няма да имам и минута за виртуал, защото се връщам на работа, back to social демек. Още няколко дена ще ви досаждам...
Сега си спомних, че като започнах да пиша във форума в моята отчетна имаше едно момиче на моята възраст, типичната ССФ. Ама реална. Това момиче в началото доста ме дразнеше. По нейните думи, тя беше невероятно красива, беше смъкнала всичките килограми след раждането за 2 мес., имаше най- грижовния и мил съпруг,който постоянно и прави подаръци. Беше му родила две момчета, завършваше висшето си образование с отличен, в същото време къщата й светеше от чистота а тя публикуваше по шест снимки с невероятни кулинарни вълшебства направени от нея естествено! То не бяха бонбони рафаело, не бяха торти с бейлис и какви ли не глезотии. Кълна се, че не вярвах, че ги прави тя, цял ден прекарваше във форума. Аз за това време не успявах да обслужа бебето и да публикувам един- два поста за цял ден, за готвене дума не можеше да става, а тя въртеше баници с точени кори, с двете деца вкъщи?!?
Ами случи се така, че се познавам вече лично с нея, от около една година и всичко, в което не съм вярвала се оказа, че е точно така! Много ми стана неприятно от това, че неведнъж съм я иронизирала. Още не мога да си обясня как успяваше? Различни сме, това е. Ако вие сте самотник с котка и ядете боб от консерва, то това не изключва възможността от другата страна да стои манекенка или милионер.

Де да беше само напоследък ...

Не разбирам всичките тези драми кой се криел, кой си измислял самоличност- появих се тук със собственото си име (малко кодирано, разбира се), не съм крила занимание или социален статус, имам и извънфорумен контакт с повечето приятни за мен потребителки. Че и снимки поствам редовно, а това е май най-голямото табу . А и не съм видяла досега някой толкова нереален и идеален в моите форумни води .