За празниците, роднините и оцеляването

Pow, тези събирания по филмите наистина са много приятни, поне както са представени.Едно голямо и задружно семейство, всички заедно се забавляват.Така и на мен ми харесва.

Но действителността често е друга и изкуствени събирания с неясна цел са безсмислени, особено, ако през годината така или иначе нямате никакъв контакт и не сте близки.
Особено, ако е с безумната идея, че така правели всички и така трябвало.

В живота не е като по филмите. А и честно казано си мисля, че дори в семейства без видима вражда, по празниците се появява напрежение....Коя снаха какво е приготвила, колко е надебеляла /остаряла....Кое дете в какво училище е, кое семейство къде ходило на почивка.....Завистта се подхранва на такива семейни сбирки.
Затова питах как оцелявате по време на празниците? Не се ли изморявате да играете роли, да стискате зъби, да се усмихвате......

Bona Dea, аз бих се уморила, ако трябва да лицемернича или да се напрягам цяла вечер, ако има дори още един на масата, който се чувства като мен, представи си какъв празник ще е просто.

Не е важно колко голямо е семейството или колко са се събрали на празничната маса, важното е да е уютно и хубаво, и спомените след време да ни карат да се усмихваме.

Зависи с кого какво делиш? Аз с никого нищо не деля и нямам чак такива емоции - преструвки, стискане на зъби. Да не говорим, че нещата се и менят - женим се в вкарваме нови хора в кръга, появяват се и дечица, иска се повече усилие да си запазиш отношенията

Е, да.Ако говорим за дребни сръдни, наистина е глупаво да се разваля събирането на семейството или някой да не дойде.
Но като чета в темата, май повечето имат лоши отношения по принцип с някои роднини-било техни, или на половинката им, затова е нормално последното, което искат да е събиране на празник.

Аз също винаги съм си мечтала за едно голямо и сплотено семейство, но поради различни причини не се получи, затова на такива празници пак може да съберем голяма маса, но с приятели.

За оцеляване,оцелявам.
Спасението ми е работата.Точно по празниците имам най много.
Случвало се на 31.12 да свърша към 18.00,ако искам може и по до късно.Но по това време са трудните клиенти.
Тази година съм обявила бойкот на лицемерието.Не може цяло година да се дебнем като котка и мишка,а на празника-да ти подам...
Децата вече пораснаха и имат свое виждане за празник,ще ги подкрепя.

А ако не делите нищо? Едни отношения се изграждат 365 дни, за да ни е приятно заедно, когато седнем на маса да празнуваме. Не може да не се търсите, да не споделяте нещата, които ви вълнуват и да сте си близки...
В този случай аз знам предисторията и разбирам защо приятелката ми не иска родата на мъжа си. Но виждам, че се терзае от чувство за вина - нейните роднини са добре дошли, а неговите -не. Затова не знаех какъв съвет да дам. Деликатно е.

С нейните роднини 365 дни годишно ли е?
Защото при липса на глупави предразсъдъци (или оправдания?) близкият е близък и е до теб, независимо колко пъти годишно се виждате. И независимо дали неговата кръв тече в твоите вени.

Оцелявам, защото не се занимавам с роднини. Един обяд с майка ми, един обяд с неговите родители и ... стига. При свекърите правим и невъзможното за да не се засечем с определени единици от семейството му . Не виждам смисъл да вгорчавам нито своя празник, нито този на родителите му, нито да лицемернича.

В нашите родове единствено свекърва ми почита и празнува християнските празници и понеже с нея нямам лоши отношения - караме Коледа и Великден при нея. Останалите празници - отбелязваме с приятели или сами, както дойде.

Абсолютно съм съгласна! Затова според мен най-добрият вариант е да сме с приятни нам хора по празниците. Но когато става въпрос за празник на дете....

Най добрия начин за празник на дете е то да е с негови приятели, а не с бабите и дядовците.

Стана традиция при нас, на Коледа да се събираме цялото ни семейство. Под това разбирайте свекъра, свекървата, сестрата на мъжа ми-нейния мъж и детето им, майка ми, баща ми, сестра ми, мъжът и с детето им, а миналата Коледа по случайност беше с нас и свекървата на сестра ми. Чак снимка им направих- 3 прегърнати свекърви.  Чудо невиждано!. Събираме се вкъщи, защото масата ни е най-голяма . Много е приятно, точно като по филмите, а най-хубавото за мен е, че не се напъвам да готвя, защото всеки прави по нещо и аз си правя пас.  Пожелавам на всички една такава Коледа. 

Разбира се, че е трудна ситуация, хем не ни се иска да празнуваме с неприятни хора, хем пък не искаме да създаваме конфликти или да обидим половинката, ако нежеланите гости са от негова страна. Но както написах и в първия си пост, човек не може да прави компромиси със себе си години наред, заради комфорта на другите. Не е хубаво да се обърнеш и да осъзнаеш, че последните 20 Коледи или Рождени дни си ги прекарал неприятно, с напрежение, недоволство, обиди, подмятания, скандали и нерви. Вместо хубави спомени, точно от най-хубавите празници, които са 1 път в годината, човек ще има неприятни спомени. Не си заслужава. Нито на снахата спомените ще са хубави, нито на съпруга и, нито свекърите, които евентуално ще обиждат и подмятат, защото не харесват снахата по една или друга причина, а след една определена възраст и децата ще са с лоши спомени. Няма смисъл, така всички си развалят празниците, дори и нежеланите гости. Затова казах, че е добре да се прецени колко са обтегнати отношенията и дали реално са непоносими. За Рождените дни на децата не съм съгласна. Не е нужно да присъстват баби и дядовци. Все пак това е празник на детето и като такъв той трябва на първо място да е приятен и забавен за самото дете. А забавлението идва с игри и други деца. Бабите и дядовците може да бъдат поканени за по парче торта и снимки с детето на следващия ден. Нищо ангажиращо. Ако отношенията са близки и топли, то тогава може и по-сериозен празник да се организира, все пак за бабите и дядовците рождените дни на внуците са едни от най-важните събития в годината, най-чаканите. Това за любящите важи. Та пак зависи какви са отношенията. Твоята приятелка как оценява отношенията в тяхното семейство? Има ли скандали, погледи, подмятания, въобще непоносимо ли е? Нека прецени, ако толкова не може да се избегне среща, то може да не е точно на самия празник, а дните след това.

Разбира се, важно е, колко са ми близки. Ако не са на първата редица, а някакви далечни, пропускам ги изобщо от живота си. Но ако са изключително близки, няма как да не ги поканя, защото иначе започват хиляди въпроси. Какво правя? Усмихвам се, обръщам им внимание, и леко ги захапвам. Но така, че да се чудят, аз захапала ли съм ги или ме обвиняват неправомерно. Ами не мога да се сдържа, просто ми е нужно поне лекичко да пусна кръв. Но като цяло, винаги блестящо ги посрещам. Но аз не ги посещавам. Всеки път, когато се наложи, слава богу, че е рядко, все нещо ми се случва изненадващо.