За нуждата от нова образователна парадигма

За "бабите" от клипа аз се посмях, наистина. Но и те бяха пуснати с тази цел. По темата не ги и споменавам, не мисля, че имат широко място тук.
Иначе лично аз намирам за крайно уместно образованието да стане приятно и достъпно до децата, желано от тях заради самото него. И след като съм виждала, че може /дори преди 2 години го видях със собственото ми дете у нас, в обикновено училище как става- да искаш да ходиш и по време на ваканция и по време на почивка и две години след като си напуснал, да си поддържаш контакти с децата и да те влече това училище/, съм сигурна, че може у нас навсякъде да се получи.
Виждане за промяна и воля за работа няма. Скептик съм, че ще се намери.

Радетелите на миналото да запитам- от години търся и моля ако някой има официални данни от съпоставка на качеството на нашето образование със световното такова от преди 20 или 20 и нещо години, то нека сподели. Имам интерес, т.к. смятам, че с това у нас доста се спекулира по темата. Благодаря предварително.

Честно казано нямам спомени какво и как съм учила в 1,2 и 3 клас. Нещо учехме до обяд, никога не съм писала домашни, не съм ходила на частни уроци, на занималня или на каквото и да било добълнително. Не съм имала бележник с по 20 оценки още преди средата на първия срок.
И не се чувствам неука, напротив завърших висшето си образование с отличен.

А сега направо съжалявам моята дъщеря, която е във втори клас. Учи до обяд, на занималня е след това, връща се вкъщи и на тетрадките й пише, че трябва отново да си направи домашното, защото е грешно. През седмицата вместо на спорт, съм я записала на допълнителни уроци, защото иначе не се справя с материала. В събота и неделя, вместо да играе, трябва да учи.
Няколко пъти се опитвах да пиша с нея домашни, но страшно се изнервях веднъж заради това, че самата аз не мога да разбера условието на задачите и втори път, защото не знам как да обясня задачи, които аз съм учила в 4клас на дете, което е едва във 2клас.

В класа й поне половината деца не успяват да се справят с учебния материал, а на времето имаше едно или две такива деца.

Дъщеря ми е във втори клас и безумствата вече са започнали. Учене по 8 часа на ден без ставане от чина. От 15 септември до днес има в бележника си общо 22 оценки. Домашното й отнема минимум 2 часа всеки ден. Целият материла се научава наизуст, повтаря се до смърт, после се преписват правилата десетки пъти. 
В училище учи английски без никакъв успех, разбира се, въпреки десетките повтаряния и писане на думи. От 1 месец тръгна на частен курс. Учителката е забавна, лъчезарна жена, а часовете са предимно под формата на разговори и игри. И ето - чудо, детето изведнъж проговори, дори поиска да чете английски книжки.  Можело значи. Просто всичко е въпрос на подход. За съжаление нашите учители са така научени, а и ги мързи и ги е страх да погледнат по друг начин на учебния процес. За съжаление също, нашите деца са обречени на тази система, не виждам откъде ще дойде промяната, защото като цяло сме заспал и инертен народ.  А и голяма част от хората смятат, че е нормално училището да бъде наказателна институция

Мисля, че преувеличаваш с тези 8 часа седене на чин, нескончаемите домашни и инертни преподаватели и всичко това подправено с

Толкова много чернилка на едно място изглежда съмнително.

За протокола: Аз бях на същото мнение, когато детето ми беше в начален курс: много домашни; диктовки, които АЗ трябваше да му чета и да поправяме после заедно, че от къде накъде ; труден материал; без грам свободно време. Докато посвикне да се оправя сам, доста зор видяхме, ама бързо се научи и за няколко месеца се ориентира. Ама чантата, ох, чантата... спрятахме я доста по-дълго време заедно всяка вечер, за да няма пак поредната забележка в бележника, че отново не си носи нещо. За добро или за лошо е било, времето вече показва и резултатите са налице: имам още по–щастливо дете, доволно от успехите си. А аз никога не съм си позволила да му помрача настроението с мрачни коментари за училището, колкото и да ми е напирало отвътре.

Не вярвам учителката да седи и по цял ден да мисли пъклени планове да ги тормози тези деца  
Мисля, че филмите в нашите глави са в повече    

Момче, хептен за мезе ни взе, все едно ние свят не сме виждали...
Имам приятел който живее и работи в Швейцария, синът му е малко по-голям от моят син. Тяхната образователна система е кошмарна. До четвърти клас лежане, а от пети един юруш, който успял успал. Майката не работи и по цял след обяд помага на детето с домашните... В пети клас имат два чужди езика (то за тях не са чужди, защото се говорят всички в страната...) и са на много високо ниво.
В България вирус на сериозност няма. Пълно е с безотговорни хора както към собствения си живот така и към това с което се занимават.
А относно бабките. Моите родители са играли с децата ми много повече от колкото аз! Докато беше здрав баща ми любимото му занимание беше да рита с малкия си внук. На Българите ако им дадеш парите на бабите от запада и те ще се веселят така. Проблема е, че гледате едностранчиво. Снимали сте няколко възрастни хора работили цял живот като чиновници, без много, много напрежение и с високи доходи. Защо не снимахте в по-крайнте квартали, хора които работят цял живот във фабриките им като роби, дали като възрастни ще могат да играят, със сигурност няма да могат да се вдигнат от инвалидния стол, да но това не е изгодно за вашата пропаганда...
Жизнено важно е за децата да се научат да бъдат отговорни, а не да гледат на живота си като игра и да не го вземат на сериозно, защото едни ден ще бъдат родители и може да изберат да зарежат грижите за децата си, щото им се играело...
Djanni, описанието ти за втори клас е изкривено. Миналата година го минахме това. Нищо сложно няма. И два часа учене следобяд е твърде много....!??

По тази логика от 681-ва до 1945-та никой не се е грижил за децата и не е играл с тях, а бабите и дядовците НЕ СА се забавлявали, защото са били с малки пенсии (всъщност пенсии ВЪОБЩЕ не е имало, да не говорим за социални осигуровки и здравно осигуряване), нямало е детски градини и да - работили са като роби от тъмно до тъмно.
Да, ама не. Точно тогава са се забавлявали най-много, имало е седянки, сборове, народни празници... преди комунистите да ги натикат в панелните гета. И човека ти го каза в прав текст.

Не знам кой какъв втори клас е карал, но моята дъщеря учи от 8 до 17часа, с малки почивки за обяд и междучасия. Допълнително ходи на уроци по английски, ясно е защо.
Сега съм щастлива, защото намерих частна занималня, където се грижат да се връща в къщи с правилно написани домашни. Иначе допреди месец, след като се прибереше от училищната занималнята, отделяхме още два часа да поправяме грешките в домашните й. И мога да кажа, че детето се справя много трудно с материала, както и по-голямата част от децата в класа й.
Причината не е нито в училището, нито в учителката, защото тя е изключително добра, способна и заинтересована.

Аз предлагам всеки да опише бъдещото възпитание и образованието на децата така, както би искал ДА БЪДЕ:

На първо място бих искала децата ми да са грамотни по български език.Току-що се замислих над правописа на "откъде-накъде" /така, както аз съм го учила/ или "от къде на къде".Бих искала децата да ползват речници от хартия, с редакторски печат и имена на съставители /не че в днешно време и това е гаранция/, а не в Интернет."Откъде накъде" ме провокира и в Интернет получих различни резултати, което пък ме шокира.Но това е просто пример.

Бих искала в образованието на първо място да е спокойно.Може би започвам отпред назад /а сега, има ли тиренце?/, но искрено вярвам, че спокойствието в преподаването на нов материал,след това качествато на възприетото от децата ,много, ама много зависи от учителя срещу тях.През последните години сме свидетели как въпреки лошо написани учебници, често с грешки,лошо предаден материал в тях, старите учители с опит успяват да обяснят на децата уроците,както и да им помогнат да го научат още в час, вместо да зубрят с часове вкъщи .В същото време много млади учители /обаче мотивирани/ успяват да вкарат в обучението нови правила и методи, които са интересни и забавни и също спомагат за добър резултат.

Обобщено, моята представа за подобрение на образованието ,е, някак умно да постигнем златната среда, обединявайки доброто старо и доброто ново.Но за подобна рокада е нужно много време, разбира се.

И ти това видя ли го с очите си или ти го разказа отново някой. Точно в този период смъртността е била висока. Много малко хора са доживявали старини. А по седянките не са ходели само да се забавляват, а да вършат работа. Т.е. съчетавали са полезното с приятното. В повечето стари хора над 60 са били изгърбени под прав ъгъл... трудно са играли хора . Против съм обаче някой да ми казва какво точно трябва да направя, за да се забавлявам. Моето забавление може да е безумие за някой друг, но това не го прави по-малко забавление за мен. А относно съвременните български старци, не малка част от тях ходят по планините, но съвременните форумци няма как да ги видят...

Отношението към децата въобще през дългите години на преход и преди това, определено е било различно.Това прави различни ценностите, оттам-възпитанието, после идва образованието, в което всички останали се вплитат.Както се казва "житието прави битието".

Дядо ми, роден и живял на село през целия си живот, смяташе наум,познаваше повечето световни столици,говореше два чужди /макар и не западни/ езика и беше посетил 4 чужди държави /за справка, роден 1922 / в младостта си.Дали това е било заради образованието му или личната страст към учението, не знам.Той казваше,"сегашните деца не учат каквото и както трябва". Майка ми пък, която е завършила средното си образование през 1970, през годините ми казваше на мен абсолютно същите думи "по каква система учите вие, когато Аз учех..." и т.н. Усмихвам се сега и трябва да ви призная, че се улавям как същите думи излизат и от моята уста.

Разбира се, различни времена, нрави и житейски съдби.От друга страна, живеем на Балканите, всичко при нас е малко по-различно, мисленето,историята,културата ни. И все пак,горните примери ме карат да се замисля и да поразсъждавам.
Пропуснах да кажа, че тази тема е просто прекрасна и много нужна.С удоволствие чета мненията и разсъжденията от всички и давам отговори и за себе си.

Е па да се запишем....пък да се връщам и да изчета темата.

Трудна задача, авторе, трудна, но ще се пробвам:
- възпитанието да прави от добрите деца достойни люде, а останалите да си знаят мястото;
- детето да знае езика си така, щото да го разбирам и то да разбира какво е написало;
- да може наум да сметне за колко е напълнило количката в магазина, да може да изобрази на хартия дома, който ще построи и обзаведе, да може да отговори на своето дете за онази звездичка, която първа е изскочила на небосклона вечер, да може ...

Провокирала съм те аз, ясно е.

Не съм го гледала под лупа, но трябва да е "от къде на къде" по старому

Спомените ти не са трайни, доверила си се на уикито  
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0% … D1%8A%D0%B4%D0%B5


Не, че нещо... http://aleko2009.blog.bg/technology/2009/04/15/narechie.322885 ама това според мен е преписано от някой отдавнашен учебник по граматика. Плъзни към подточката "разделлно писане".


Не твърдя със сигурност как е вярно, защото по новите правописни правила може да има промяна.

Накъде така сте се запътили...с речниците?

Людмил, аз съм намерила спокойното и забавното. Доста стресово ми дойде 3 години в яслата и градина в София. Предпочетох друго за децата ми за начално образование.

http://www.highscope.org/