Аз с некулинарния блог може ли да се изкажа? Има ли какво да кажеш, винаги намираш време.
- Публикувана: 30 ноем. 2011, 10:01 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2012, 16:25 ч.
ЗАщо една жена работи? Какво я кара да е само домакиня?
Е аз съм от организираните, пък съм и математик по образование:
та проста сметка:
8 часа работа;
1 час за предвижване;
1 час отделен на децата/то ( тук е доста повече времето);
2 час в кухнята ( кухнята е обобщено понятие - разбирай готвене, чистене и каквото ти дойде на ум) - убедена съм, че е доста повече времето
Ако искаш да публикуваш например торта в един кулинарен блог, колко време ще ти трябва да я изработиш- 3 часа , искренно се съмнявам няма ли да са повече. Ами нали трябва да я снимаш. опишеш. прочетеш блоговете които следиш, и какво ли др не. - айде още 1 час.
Да обърнеш внимание на съпруга си, да поизлезеш между хора, я театър, я кино, я да се видиш с приятели
Е ако работиш няма как да ти стигне времето
Касита, колко часа ти е работния ден
та проста сметка:
8 часа работа;
1 час за предвижване;
1 час отделен на децата/то ( тук е доста повече времето);
2 час в кухнята ( кухнята е обобщено понятие - разбирай готвене, чистене и каквото ти дойде на ум) - убедена съм, че е доста повече времето
Ако искаш да публикуваш например торта в един кулинарен блог, колко време ще ти трябва да я изработиш- 3 часа , искренно се съмнявам няма ли да са повече. Ами нали трябва да я снимаш. опишеш. прочетеш блоговете които следиш, и какво ли др не. - айде още 1 час.
Да обърнеш внимание на съпруга си, да поизлезеш между хора, я театър, я кино, я да се видиш с приятели
Е ако работиш няма как да ти стигне времето
Касита, колко часа ти е работния ден
Към момента е около 4 и то, когато имам да предавам нещо спешно и в кратък срок. Но пък съм ангажирана целодневно с децата. Рядко, както беше днес, например, има кой да се занимава с тях. Пиша обикновено вечер по това време. Правила съм го по същия начин и при 12 часов работен ден. Въпрос на организация. Но сядам да пиша, когато имам какво да напиша, т.е. когато нуждата ме зове, а тогава никой и нищо не може да ми попречи. 
На никого не пречи, използва се само като модел на домакиня. Защото ако приемем, че една жена работи ( наета е на работа, гради кариера или собствен бизнес), грижи се за дома си и семейството, ами няма как да и остане време и да блогърствува.
a, няма такова нещо
човек, като има някакво хоби, увлечение и тн си намира време за него
Ах, верен е разбира се, живея при Бил Комптън, а истинското ми име е Суки Стакхаус. 
Ох, в която и тема да вляза се говори за блога на Краси. Просто тя вече има своя форум, а не просто блог. Отворих го от любопитство - манджи. Краси, евала! Щом си успяла с тези манджи да впечатлиш до толкова форума, че във всяка тема да се разисква явно сферата на рекламата и продажбите е загубил ценен кадър в твое лице.
Знаех си аз,че губя милиони....ама ,на....
всъщнсот 'спора' е или поне аз така го разбрах тръгна от това, че за една потребителка по-назад блогването беше ненужно, недостатъчно и не помня какво още незадоволително действие, а то не е така. Блогът е още един начин да изразиш себе си - мнение, умение, каквото там си решил да казваш на света за себе си. Някои блогове печелят пари. Това е.
И тук вече идва момента за удовлетвореността- за някой удовлетвореност може да са десет браво-та под снимката, за друг- да има хиляди посещения или висок рейтинг, или да издаде готварска книга. Т.е. успехът пак ще се мери с онези 'корпоративни'критерии, а удовлетвореността- с личните.
Съгласна съм с Рокси, но от друга страна един блог може да се промени целенасочено и стига да има за цел да се постигне нещо от него, с известна доза добър маркетинг това може да стане. Не всеки може да надрастне себе си, понякога популярността идва случайно и въпреки това, високите посещения и многото коментари, рядко водят до нещо повече от лично удовлетворение.
Аз започнах моя като личен, а в последствие реших, че искам да развия възможностите си за писане за храна и инвестирах доста време в приготвянето на интересни неща, но много повече в представянето им образно с думи. След по-малко от година започнах да бера плодовете на труда си, най-малкото в парични измерения, но и в много други.
В момента работя по нещо друго и блогът ми отново ще бъде платформата, където ще се представя в началото, след като изтествах идеята, мисля че ще се получи. Никога не съм си поставяла за цел да постигна милиони от блога си, но не съм и убедена, че това може да стане в България
.
Аз започнах моя като личен, а в последствие реших, че искам да развия възможностите си за писане за храна и инвестирах доста време в приготвянето на интересни неща, но много повече в представянето им образно с думи. След по-малко от година започнах да бера плодовете на труда си, най-малкото в парични измерения, но и в много други.
В момента работя по нещо друго и блогът ми отново ще бъде платформата, където ще се представя в началото, след като изтествах идеята, мисля че ще се получи. Никога не съм си поставяла за цел да постигна милиони от блога си, но не съм и убедена, че това може да стане в България
.
Е, хайде, след 41 страници все по темата, и все конструктивни, беше време някой да ни плесне по пръстите
Умбра, твоят е един от малкото оригинални, и като оформление, и като подбор. Не зам дали общо има и 5 такива.
Случвало ми се е да търся конкретна рецепта и ми излизат 5 различни блога, в които циркулира мотамо един и същи текст, което чисто и просто намаля шанса да кликна на всеки от тях с 80%, респ. домакинята-автор губи.
Същото става и с фотографията, и с бижутата.
Умбра, твоят е един от малкото оригинални, и като оформление, и като подбор. Не зам дали общо има и 5 такива.
Случвало ми се е да търся конкретна рецепта и ми излизат 5 различни блога, в които циркулира мотамо един и същи текст, което чисто и просто намаля шанса да кликна на всеки от тях с 80%, респ. домакинята-автор губи.
Същото става и с фотографията, и с бижутата.
Рокси, получава се така може би точно защото за повечето списващи кулнираният блог е просто рецептурник - за тях това е удовлетворение и те едва ли искат нещо повече от него. Е, за фотографията може би всички мечтаят да правят фотосесии, но готвенето за много дами си е готвене и се въртят едни и същи неща, по един и същи начин, в което само по себе си няма нищо лошо.