


При мен е много сложно да се каже откъде съм, в Плевен съм живяла най-малко (само гимназиалните години), но мамчето ми живее там и връзките ми с града си остават.
Мъж ми се зарадва поне, че има чувствително покачване на пределната възраст при него, нали отскоро е майор - от 51 на 54 години, все е нещо предвид увеличаването на стажа необходим за пенсия. Поне някакви хубави новини да има. Запазени са също 20-те заплати компенсация при пенсиониране, това също е добре, а четох също, че МО е с един от най-големите бюджети за 2012, което пак звучи успокоително.
Но при всички случаи да ти се наложи да стреляш по живи хора е много различни от това да стреляш в компютърни игри и по мишени. Просто разминаването между представите ти и реалността води до подобни проблеми, това не е нетипично. Има си и програми за справяне с посттравматичния стрес, но не знам доколко се прилагат в нашата армия. Реакциите на всеки човек са много индивидуални, между другото, но това се подразбира
Има си и примитиви, за които яденето, пиенето и сгодните женици стигат, има и такива, които преживяват нещата по друг начин. За жалост.



Все пак базата е в столицата, а там си имат всичко, даже бих казала, че са по-добре от нас в момента
Има и на около какво да се види като забележителности.Не се обиждай, но твоите познати явно са си натам ориентирани към кръчмите и жените, в което няма нищо лошо разбира се.Мисълта ми беше, че мисията далеч не е това-развлечение, защото и там си има опасности, макар и вече не толкова големи. Препоръчани теми