Баба ми от малка ме мъкне по погребения и не се е налагало да ми обясняват много, но да си призная честно, предпочитам да ми бяха спестили натурализмите. Определено имам тягостен спомен от всички тези мероприятия. Видимо не съм показвала никакви притеснения, но това не означава, че не съм се впечатлявала. И понеже имам много пряк опит от истината по въпроса - и заравянето в земята и изяждането от червеи и всякакви подобни, предпочитам да спестя за момента част от нея на детето си.
- Публикувана: 3 дек. 2011, 20:53 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2011, 06:06 ч.
Как говорите с децата за смъртта?
Първото с което се сблъска малкия беше смъртта на кучето .Казах му ,че то е станало звездичка и ни гледа от небето ,после почина баба МИ ,демек неговата прабаба и за нея обясних същото .С времето детето растеше ,гледаше филми едно ,друго и лека полека започна да влиза в час и да приема смъртта в малко по-прав текст .Сега знае с точност . Както с всяко нещо и за това сме се въвеждали леко и постепенно .
Ами винаги съм обяснявала нещата както са- наложи ми се от рано, тъй като баща ми почина докато бях бременна и дъщеря ми започна да ме пита за него когато беше около 3 годишна.
Миналата седмица в къщи почина баба ми- нейната пра-баба- и детето я видя, след това беше и на погребението. Смятам, че когато нещата се обясняват нормално, децата ги възприемат по-лесно, отколкото разни звездички и прочие- как да кажа на детето, че мъртвия се превръща в звезда, след като отдавна съм казала, че звездите са небесни тела като нашето слънце.
Миналата седмица в къщи почина баба ми- нейната пра-баба- и детето я видя, след това беше и на погребението. Смятам, че когато нещата се обясняват нормално, децата ги възприемат по-лесно, отколкото разни звездички и прочие- как да кажа на детето, че мъртвия се превръща в звезда, след като отдавна съм казала, че звездите са небесни тела като нашето слънце.
...отколкото разни звездички и прочие- как да кажа на детето, че мъртвия се превръща в звезда, след като отдавна съм казала, че звездите са небесни тела като нашето слънце.
Синът ми е малък, но знае много повече от мен за Слънчевата система.
Знае как се образуват звездите, знае защо и как светят.
Макар че мисленето на 4 е буквално, детето ми не приема за буквално това, че умрелият става звезда. В това съм сигурна.
Концепцията в мозъчето му е дотолкова узряла, за да знае, че умрелият затваря очи и никога повече не се връща към живота си. Знае, че смъртта е край. Безвъзвратен.
Има една теория от теченията на будизма, че непреродената още душа се превръща в звезда. Една от причините да си позволя да обясня това на детето си - че умрелият става звезда.
И именно в това не виждам нищо погрешно или подвеждащо. Не е като да кажа, че момченцата се раждат в зелки, а момиченцата в рози.
Не виждам повод за ирония и упрек в идеята за звездичките.
Предпочитам щадящи за възрастта обяснения. Грубата истина не винаги е най-доброто решение за дете.
Душевнастта на хората е различна - не е нужно по-прагматичните и рационалните да влизат в пререкания с по-емоционалните и нежните....
Защото и в двете обяснения има истина. Всеки знае какво е добре за детето му.
Предпочитам щадящи за възрастта обяснения. Грубата истина не винаги е най-доброто решение за дете.
Душевнастта на хората е различна - не е нужно по-прагматичните и рационалните да влизат в пререкания с по-емоционалните и нежните....
Защото и в двете обяснения има истина. Всеки знае какво е добре за детето му.
Душевнастта на хората е различна - не е нужно по-прагматичните и рационалните да влизат в пререкания с по-емоционалните и нежните....
Именно това и аз исках да кажа.
Голямата ми дъщеря буквално израства с мисълта за смъртта някак си. От съвсем малка говори с мен за това- често ме разпитва за починалия си брат. От бебе идва с мен на гробищата на помените, някак спокойно и разумно възприема нещата.
Преди почти година почина любимият ми дядо. Детето усещаше какъв удар е за мен това, много говорехме- за моите чувства и за нейните. Сега освен звездичката на батко й, на небето има още една, която е прадядо й.
За момента това е достатъчно, мисля. Почти на 7 е, тепърва ще има да си обяснява много неща.
Преди почти година почина любимият ми дядо. Детето усещаше какъв удар е за мен това, много говорехме- за моите чувства и за нейните. Сега освен звездичката на батко й, на небето има още една, която е прадядо й.
За момента това е достатъчно, мисля. Почти на 7 е, тепърва ще има да си обяснява много неща.
Моя близка почина, когато синът ми беше на 3г. децата ни имат ден разлика....
С моят син ходихме на гроба й, запалихме свещ в църквата. Той знае, че майката на Х е звездичка. Че там от небето пази своето дете. Да,не е тук до нас, но не е изчезнала докато ние я помним и говорим за нея.
Наскоро ме пита, дали боли когато някой умира. Бях искрена - да, ако човек е много болен.
Никога не съм лъгала, че щъркелите носят бебетата, не виждам причина да го лъжа и за смъртта...
С моят син ходихме на гроба й, запалихме свещ в църквата. Той знае, че майката на Х е звездичка. Че там от небето пази своето дете. Да,не е тук до нас, но не е изчезнала докато ние я помним и говорим за нея.
Наскоро ме пита, дали боли когато някой умира. Бях искрена - да, ако човек е много болен.
Никога не съм лъгала, че щъркелите носят бебетата, не виждам причина да го лъжа и за смъртта...
...........
С моят син ходихме на гроба й, запалихме свещ в църквата. Той знае, че майката на Х е звездичка. Че там от небето пази своето дете.
.......
Никога не съм лъгала, че щъркелите носят бебетата, не виждам причина да го лъжа и за смъртта...
С моят син ходихме на гроба й, запалихме свещ в църквата. Той знае, че майката на Х е звездичка. Че там от небето пази своето дете.
.......
Никога не съм лъгала, че щъркелите носят бебетата, не виждам причина да го лъжа и за смъртта...
Моите са вече големи. Не съм им говорила нищо. Не съм забелязала някакви сътресения като починаха близки хора. Смъртта е част от живота-неизбежна.
Съжалявам ,но не мога да кажа на детето ми -ами мамо съжалявам ,кучето умря ,преживей го такъв е живота ! Марш да си играеш сега .Не става .Детското възприятие за нещата е крехко и всеки си познава детето и знае кога и как да поднесе суровата действителност .
Съжалявам ,но не мога да кажа на детето ми -ами мамо съжалявам ,кучето умря ,преживей го такъв е живота !
Реално това правим всички - преживяваме смъртта на другите, съжаляваме, но продължаваме напред. И да, такъв е животът. Всичко и всички умираме. Рано или късно.
Наистина не разбирам кое е шокиращото и невъзможно за обяснение
С големия ми син говорихме за смъртта по повод на починалия ми баща. Той гледаше снимки, много сме му разказвали какъв е бил, водили сме го и на гробищата - цветята на гроба в общ линии добре онагледяват какво се случва с тялото. Казахме му, че е бил много болен и лекарите не са успели да го излекуват и вече не можем да го виждаме и да го прегръщаме, но винаги можем да говорим за него.
На малкия не сме му обяснявали нищо, мислех че е малък, пък и не е питал. Затова ме изуми един ден, когато искаше да слиза от колата в движение и аз уплашено му извиках "много е опасно, може да умреш", той филосфски заключи: "и тогава няма Бобо, няма мама, няма тати, нищо няма"
.
Обясненията за деца трябва да са по-прости и близки до реалността. Те са достатъчно интелигентни и необремени със страховете на възрастните, за да приемат смъртта спокойно и естествено.
На малкия не сме му обяснявали нищо, мислех че е малък, пък и не е питал. Затова ме изуми един ден, когато искаше да слиза от колата в движение и аз уплашено му извиках "много е опасно, може да умреш", той филосфски заключи: "и тогава няма Бобо, няма мама, няма тати, нищо няма"
. Обясненията за деца трябва да са по-прости и близки до реалността. Те са достатъчно интелигентни и необремени със страховете на възрастните, за да приемат смъртта спокойно и естествено.
Съжалявам ,но не мога да кажа на детето ми -ами мамо съжалявам ,кучето умря ,преживей го такъв е живота !
Реално това правим всички - преживяваме смъртта на другите, съжаляваме, но продължаваме напред. И да, такъв е животът. Всичко и всички умираме. Рано или късно.
Наистина не разбирам кое е шокиращото и невъзможно за обяснение
Предполагам viktoria има предвид, че колкото и неделима част от живота да е смъртта, децата не са се сблъсквали с нея и имат нужда от някакво разбираемо и приемливо обяснение, когато това се случи. А също и помощ и съпричастност за преодоляване на болката и тъгата.
