Публикувана: 3 дек. 2011, 20:53 ч.
Последно мнение: 22 дек. 2011, 06:06 ч.

Как говорите с децата за смъртта?

3 527
54
1

# 15 4 дек. 2011, 22:15 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: madame в сб, 03 дек 2011, 20:53

... Та сега търся приемливо за нейната възраст обяснение. Не искам да я лъжа, но пък не и да и кажа че става храна за червеите...

Според мен много зависи от това как я възпитавате и в какво вярвате с мъжа ти.

Тъй като винаги съм държала да съм възможно най-изчерпателна дадох следното обяснение на моята дъщеря, когато ме попита - беше горе-долу на 4 г.: "Никой не е сигурен какво се случва. Някой хора вярват, че когато умреш само тялото ти умира и се разпада, а душата ти отива на небето, други, че душата ти отива в друго тяло, а трети, че всичко свършва..." Тази тема я вълнува ужасно дълго време (всъщност и до днес) и всеки път отговорът ми се върти около това.

# 16 5 дек. 2011, 07:54 ч.

FRANCE
Мнения: 2 225

Много ви благодаря на всички че споделихте!

# 17 5 дек. 2011, 09:21 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Когато преди няколко месеца на въпросите за смъртта на
дъщеря ми се опитах да мина с версията "звездичка на небето"
ме заби с разсъждението си "значи стават космонавти- искам и аз".
Тогава обясних подробно за умирането,като на голям човек...
дали ме разбра...надявам се. От тогава казва "мамо, не искам да
умреш". Това е тема която и до днес я вълнува...Предполагам с
годините ще `и се изясни постепенно...

# 18 5 дек. 2011, 09:37 ч.

България
Мнения: 757

Подробно не съм обяснявала, предвид възрастта му, но за жалост загубих баща си и трябваше някак да обясня липсата му....
Обясних, че дядо е при ангелчетата на небето, вече е добре, и сега не можем да го виждаме, но той нас-да! Често си говорим за него, разкошен баща имах, няма как пред малкия да скрием сълзите си,липсва и на детето, колкото и малък да е...

# 19 5 дек. 2011, 15:37 ч.

Мнения: 11 844

Цитат на: nosferata в сб, 03 дек 2011, 23:52

Аз пък диретно заявих, че когато умрем, вече ни няма и повече няма да ни има. Нищо не става с нас, просто вече ни няма. Прие го като нещо съвсем в реда на нещата. Бяхме видели умряло коте и той ме попита какво става с него, обясних, че мирише и постепенно изчезва. На закономенрия въпрос "къде?", казах, че го изяждат червейчетата. Също реши, че няма нищо смущаващо в това. А огато котето изчезна, просто констатира, че червейчетата са го изяли цялото.
Всъщност, мисля, че е много важно да не се насажда страх, но същевременно и да не се измислят разни кой знае какви "приказки"

Може и да си права, обаче докато ти четях поста и обяснението ти честно на мен ми стана страшно и грозно Rolling Eyes

. Никога не бих обяснила на дете толкова натурално и буквално нещата.

# 20 5 дек. 2011, 16:31 ч.

Мнения: 2 231

Цитат на: Вeлиславa в пн, 05 дек 2011, 09:37

И ние така обясняваме на дъеря ни, за дядо й.
Свекървата е обяснила и двамата с братовчедчето й, че дядо им е на небето. Понякога хората се разболява или остаряват и умират и тогава отиват на небето и стават звездички. Ние също поддържаме тази теза, когато стане на въпрос, например като разглеждаме снимки.
Така някъде между истината и сюрреализма и вярата в добрия край, децата приемат нещата по-леко и достъпно Rolling Eyes

Sourcherry го е написала много добре, та нещо такова исках и аз да напиша Simple Smile

# 21 5 дек. 2011, 16:41 ч.

Мнения: 11 094

Звездички? Щъркели? Сериозно ли?

Някой го беше написал вече по-горе - зависи в какво вярват родителите и в какъв дух възпитават детето си. Едни ще дадат религиозно ориентирано обяснение, за други то ще е неприемливо и ще дадат практическо - въпреки че nosferata се е изказала много директно, съм по-склонна да приема нейното, отколкото "звездичките".
Каквото и обяснение да дадем, не то е важното - важни са основно две неща:
1. да не се възпитава у детето страх, че ще умре в обозримото бъдеще (например, утре, или като се разболее) и
2. да не се придава на смъртта приятен ореол, защото (както правилно са отбелязали много от момичетата) има риск то да я пожелае.

Прочее това е един от най-трудните въпроси в цялата история на човечеството... но моето скромно мнение е, че възможността за живот след смъртта въобще не е обект на разговорите с малки деца по темата!

# 22 5 дек. 2011, 17:01 ч.

България
Мнения: 757

Темата е много сложна, особено, ако те свари неподготвен!
В такъв момент най-малко мислиш какво ще обясниш утре на детето, след като смъртта в семейството е вече факт.
И все пак тези, които са го преживели трябва да кажат нещо, независимо в какво вярват, понеже един човек изчезва от живота на всички, но най-трудно се обяснява на дете, ясно е!
Налага ли се-обясняваш,особено след детските, наивни сами по себе си въпроси!Неизбежно е просто!
Разсъждавам си, понеже темата ми е наистина болна

Последна редакция: пн, 05 дек 2011, 18:10 от Вeлиславa

# 23 5 дек. 2011, 19:21 ч.

Мнения: 860

Напълно съм съгласна, че каквото мислят родителите, това и обясняват на децата си. За мен лично беше важно да не насадя страх, а да обясня, че смъртта е естествен завършек на нещата и след нея няма нищо- тялото също изчезва.. Може би след време ще му разкажа, че често телата се изгарят, а не заравят, но предполагам, че няма да е скоро. Когато гледа филмчета и някой там умира, също съвсем свободно коментираме, че героят вече го няма, защото е умрял. На някой може и да му е станало гадно от обяснението за котето, но пък моето скромно мнение е, че колкото по-малко стереотипи насаждаме и колкото по- често им обясняваме естествените неща, толкова по-лесно ще им е в живота.
И въпреки че темата е за смъртта, моят син, например, винаги е знаел, че бебетата идват от коремчето на мама- растяло, растяло и като пораснало достатъчно, се родило... Засега не задава логични въпроси за подробности по темата...

# 24 6 дек. 2011, 05:09 ч.

usa
Мнения: 2 113

не знам какво става с човек когато умре, не ми се е случвало още, това беше отговора ми на въпроса. обяснила съм, че различните хора вярват в различни неща, но едно е сигурно - когато човек умре, той/тя не е вече сред нас, липсват ни много, но любимите ни спомени за тях си остават с нас. обяснила съм и това, в което аз вярвам - определено няма нищо общо със звездички и безсмъртни души и прочие от сорта, но добавих и че макар това да е моето убеждение, може и да не е вярно, всеки сам решава един ден в какво да вярва. смъртта е част от живота, това е най-важното за нея и така я обяснявам на децата си - естествено и без драми.

# 25 6 дек. 2011, 09:31 ч.

Мнения: 4 841

Имаше един кратък период, когато синът ми беше около четиригодишен, когато се опитах да мина с варианта за звездичките, но детето толкова бързо навърза всичко с космонавтиката, условията в космоса и т.н., че направо се питахме после с мъжа ми къде ни е бил акъла да го залъгваме с такива небивалици...

След това наскоро почина наш близък, и седнахме и си изяснихме нещата такива, каквито ги виждаме и ние: смъртта е край, тленното тяло се разлага, а т.нар. "душа" продължава да живее в спомените на хората. Затова е важно как ще ЖИВЕЕ човек - колкото по-добър е, в колкото повече други хора остави хубави спомени, толкова по-дълго ще го помнят. А човек е жив, докато е жив споменът за него.

Вече е на осем, на няколко пъти вече се случва да изпращаме близки или познати, приема много философски нещата, без страх и драми. Но това е нагласата на цялото ни семейство - не правим и не спазваме ритуали, не приемаме цялата индустрия, свързана със смъртта, не издигаме физическото тяло в култ (тоест, не ходим на гробища)... Каквото било - било, след това остават само хубавите спомени от весели моменти, които да си разказваме и предаваме, дори за хора, които не познаваме лично (прабаби, прадядовци и т.н.).

# 26 6 дек. 2011, 09:48 ч.

Мнения: 284

Според мен основното е на каква възраст е детето. По един начин се обеснява на 3 годишно дете и съвсем по друг начин на 5-6 годишно например. Не може на 3годишно да се обясни за тялото че се разлага, душата еди какво си и т.н. и то да го осмисли адекватно. Аз също смятам, че обяснението трябва да е близо до истината, но все пак с оглед възрастта.

# 27 6 дек. 2011, 11:45 ч.

Мнения: 3 715

Има значение не само възрастта, а и това дали в семейството е починал човек или само принципно се обясняват нещата. Моят син, преди да почине дядо ми приемаше идеята за това, че хората изчезват, когато умрат, виждал е умрели животни, знае, примерно, че пилето е било живо и ние ще го изядем умряло и приема тези неща съвсем нормално. Обаче, когато дядо ми почина, той държеше в обяснението прадядо му да е на небето при облачетата, а не да е изчезнал. Сам си реши да е така и предпочитам да се чувства спокоен с това обяснение. Дядо Коледа също не съществува, но са малко родителите, които са казали на децата си от малки, че това е измислица. Понякога илюзиите помагат да приемаме нещата по-лесно.

# 28 6 дек. 2011, 13:44 ч.

Мнения: 8 229

На големия съм му казала истината - когато човек умре, го погребват и вече никой не го вижда. В блока ни починаха доста възрастни хора през последните година, две. Виждал е ковчезите и съм му обяснила, че когато някой умре го погребват на гробището.
На вилата също са умирали кучета и котета. Знае защо вече ги няма и че дядо му ги е заровил в земята. Знае, че и хората и животните след като умрат малко по малко се превръщат в пръст.
Обяснила съм му и че всички хора някога умират, обикновено когато станат много стари. Не съм забелязала да се е впечатлил или уплашил много от приказките ми. Приема ги съвсем нормално. Не ги разбирам много тези неща със звездички и така нататък. Мисля, че нещата трябва да се казват такива каквито са.

# 29 6 дек. 2011, 17:19 ч.

Мнения: 2 401

И аз по принцип съм за възможно близките до истината обяснения, но пък и това с телата разяждани от червеи ми идва малко в повече за малко дете. Отделно от това, тъй като самата аз не смятам, че е така, не бих казала и на детето ми, че след смъртта има едно голямо нищо, най-малкото ми звучи зловещо. Ако възраста на детето е такава, че е малка за по-задълбочени разговори и самото дете не пита бих спестила някои подробности и обяснения за когато му дойде времето.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Причина:

Причина: