Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 5 май 2024, 20:50 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

316 702
4 049
1

# 1 245 21 дек. 2017, 20:35 ч.

Варна
Мнения: 448

Анита , момичета ,
аз също се усещам че когато се събера с приятелки започвам да говоря за близките си които ги няма , но явно имам добри приятелки , изслушват ме , оставят ме да говоря , не ме отбягват и не ми дават съвети , само слушат , но това са жени които са цял живот до мен , съответно познаваха татко , майка , съпруга ми и сестра ми Sad

. Слушат и даже поплакват заедно с мен .Друг е въпроса ,че аз се усещам че прекалявам и си казвам ,че следващия път няма да ги натоварвам и като се видим не се усещам че пак съм минала на същата вълна .
На психотерапевт ходих известно време , говореше ми неща от рода на : искате ли да смените мебелите в къщи ....и ей такива , ами аз с момиченце на 11 години и мизерна заплата , сама без подкрепа (защото свекитата ми като погребаха сина си , погребаха и нас с детето в същото време) ако имах пари за нови мебели нямаше да чакам някой да ми го предложи .Друг е въпроса,че се бяхме нанесли в нова къща ,която правихме 7 години и всичко сме правили и купували заедно и мъжът ми живя в тази къща само 9 месеца Sad

((((((, честно дори искам да запазя спомените , не да ги променям.
Абе....трагедията у дома е пълна !
Идва Бъдни вечер , Коледа , баща ми почина точно в тази нощ малко след 24ч на Бъдни вечер .
А празнувай този празник сега !!!

# 1 246 21 дек. 2017, 21:34 ч.

Мнения: 6 566

Тежи ми много, идва пак Коледа. Мама почина месец преди Коледа. На първата Бъдни вечер без нея отчупихме парче питка за мама, а вътре имаше късметче - "здраве" Cry

Сестра ми каза, че сигурно така иска да ни покаже, че е добре и не я боли Cry

Чакаме дете, а я няма, за да й споделя. И за първото нямаше на кого да кажа Cry

Преглъщам си сълзите и се готвя за празниците. Сега аз съм мама. Не мога да се предам на тъгата, нямам право.

# 1 247 22 дек. 2017, 09:12 ч.

Мнения: 2 641

Утре ще правим 2 години на майка. Почина в ранните часове на 24-ти декември. Много ми е тежко, колкото повече време минава, толкова по - осиротяла се чувствам. Непрекъснато ме връхлитат спомени, спомням си гласа й - звънлив и бодър, мисля си какво би казала в тая или оная ситуация. И аз се опитвам да не се предавам на тъгата, но ми е трудно. Казвам си, че самата аз съм родител, че е в реда на нещата майката да си иде преди децата, но пак ми е безкрайно мъчно и много ми липсва.

# 1 248 22 дек. 2017, 09:34 ч.

Мнения: 6 566

Мекичка, много тежко... Аз нямам сили да отида на гроба й преди празниците, много се разстройвам. Исках да сложа малка елхичка, да почистя, да оставя нещичко за хапване. Но някак не мога, с времето ми е все по-трудно да гледам студената плоча и страшния гроб, защото каквото и да направя, тя няма да се върне....

# 1 249 22 дек. 2017, 09:40 ч.

Мнения: 2 641

На мен не ми е мъчно като ходя на гробищата. Даже не изпитвам потребност да ида на гроба й. Ходя на задушница и на годишнината, но някак си знам, че не е там. По скоро я чувствам около мен, сякаш витае наоколо.

# 1 250 22 дек. 2017, 11:40 ч.

София
Мнения: 591

Идва най-лошото време и за мен с тези празници. Всички хора са радостни пожелават си весели празници, а на мен ми е заседнала буца на гърлото. Не мого и не мога да се зарадвам на Коледата, като си спомня как готвихме и се подготвяхме за този празник. Миналата година колкото и да е лошо - (първата ни Бъдни вечер без мойто мамче) нищо не направих цял ден си ревах за нея. Тази година пак нищо не ми се прави, но ще трябва заради децата ми да спаза традицията. Всеки казва гледай напред имаш деца мисли за тях, а аз не мога.... Уж казват времето лекува. При мен, това правило не важи. Става ми все по- тежко и по -тежко.
Момичета чудя се кога да ходя на гробища дали преди Коледа или насамата Коледа? Вие какво мислите?

# 1 251 22 дек. 2017, 12:04 ч.

Мнения: 318

Когато почувстваш подтик, тогава ходи. Кой е този, който има право да ти казва кога, какво да правиш? Това е лично чувство, лична загуба. Което ме подсеща колко много скандализирах съседите, че не носих черно. Дори шалче. Усещах, на 100%, че не бива да го правя. Но хората са си такива, обичат нещата да стават по традиция, пък че това е нещо много лично, няма значение. Че не знаят, че майка ми изрично не искаше да съм почернена, също не знаят, но си говорят, шушукат...мнооого ме дразни тоя нашия манталитет!!

# 1 252 22 дек. 2017, 12:48 ч.

Мнения: 2 641

Черно и аз не носих , дори траурно шалче не сложих. Кому е нужна тази външна показност?

# 1 253 22 дек. 2017, 12:52 ч.

Варна
Мнения: 25 260

Аз също не съм носила, ненавиждам черни дрехи, шалчета и подобни. И не съм забелязала някой да шушука и да се чуди.

# 1 254 22 дек. 2017, 12:54 ч.

София
Мнения: 591

Мойта майка също ми беше казала да не нося черно, като почине. Просто се интересувам за ходенето на гроба да не би да има някакви църковни изисквания, защото нали е Рождество Христово.

# 1 255 22 дек. 2017, 12:58 ч.

Варна
Мнения: 25 260

Няма никакви църковни изисквания, всичко е въпрос на вътрешно усещане. Аз например на гробищата не ходя, нито намирам успокоение, нито нужда, за мен това е просто място, нямащо нищо общо с хората, които сме обичали. Има хора пък, които изпитват потребност да ходят. Просто прави нещата според твоите потребности.

# 1 256 22 дек. 2017, 13:17 ч.

София
Мнения: 591

Цитат на: Месечинка виторога в пт, 22 дек 2017, 12:58

Благодаря за отговора.

# 1 257 5 ян. 2018, 14:39 ч.

Мнения: 1 375

Канена съм на помен на 6м.от смъртта на съпруга на една жена (не е роднина,но в последствие станахме близки).Жената ми се обади и каза да дойда у тях на обяд и че тя щяла да приготви каквото трябва...Но аз все пак си мисля,че е редно да занеса нещо.Какво се прави и носи в такива случаи...мисля нещо като кекс,тутманик.

Последна редакция: пт, 05 яну 2018, 14:45 от Zhani