Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 дек. 2011, 21:13 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 178 882
  • 1 288
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 855
Загубих мама пред 6м., но с времето болката става по-голяма.
Не е вярно, че времето лекува - само се дистанцираш от събитията.
Все си мисля, че ще ме посрещне, ще ме погали и успокой, но уви .......
Не съм носила черно, нямаше некролози , а започнах да избягвам
някой близки, които само ми се хвърляха и започваха да плачат.
Понякога хората не осъзнават и не допускат, че те нараняват,
затова няма смисъл от обяснения.
Относно лекарства - не съм взимала нищо, реших, че това би ме направило зависима.
Съветваха ме, че трябва да си помогна, но лек за мъка няма.
Зная, че е в един по-хубав свят, там където болка няма.

# 16
  • Мнения: 1 335
Съболезнования!Сърцето ми се сви като прочетох какво преживяваш...За това лек няма,просто няма!Баща ми почина преди 28 години и няма ден,в който да не си помисля за него с огромна болка.Не е вярно,че времето лекува,нищо не не може да запълни загубата на родител.Само се научаваш да живееш с тази загуба.Имам в нощното шкафче една негова снимка и понякога я гледам докато очите ми се замъглят от сълзи.На нея е млад,едър,такъв какъвто го помня...Представям си какво би било ако още беше жив,как би изглеждал,с какво би се занимавал...После си казвам,че така му е било писано,че толкова дни е имал отредени да живее.В момента майка се лекува след онкологична операция,прогнозите са добри,много добри даже,но гърлото ми се стяга само като си представя,че ми предстои да загубя и нея и вече няма да имам родители,на никого няма да съм дете...

# 17
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 061
Weary
Миличка, съболезнования - не се преодолява, научаваш се да живееш с тази болка  Hug

това е... истината.  Cry Cry Cry
Съболезнования, schreier  Hug
Плачи, изливай си мъката... Не се затваряй и не таи в себе си тази трагедия... С времето, полека лека... Ще продължи света за теб... И нищо и всичко ще бъде същото без нея. Кураж и сили  Hug

имаше хора около мен, мои близки и приятели, на които повече от две години не казах след загубата - просто не можех да си обърна езика и да го изрека ...

И аз съм сред тях  Tired... Дори не мога да повярвам ... Гуш  Hug

П.П: Да не дава Господ скоро да се разделя с мама и тате...  Praynig

# 18
  • Алпите
  • Мнения: 10 457
Съболезнования!
Всичко вече е казано, но болката е там, дори още по-силна.
Все пак това е правилният начин- децата да погребват родителите си.
Плачи, нареви се хубаво- това ще ти помогне да приемеш загубата и да погледнеш отново напред.

пп Привързваме се към земния живот и забравяме, че сме тук за малко и за това приемаме загубата на близък и обичан човек като шамар от съдбата, а смъртта е най-естественото нещо на този свят.

# 19
  • Мнения: 1 210
Съжалявам, schreier.
Остави болката да ... боли...
Ще се научиш.  Hug

# 20
  • Мнения: 703
Сега се сетих, че аз толкова се бях стегнала, когато татко почина, защото знаех, че майка ми ще се срине и трябва аз да я вдигна, че единственото нещо, което си повтарях беше:
МАТЕРИЯТА НЕ СЕ ГУБИ В ПРОСТРАНСТВОТО, ТЯ ПРОСТО СМЕНЯ СВОЯТА ФОРМА!!
Помни това, знай че майка ти е навсякъде около теб, във въздуха, в земята, в цветята, в птичките. Повтаряй си, че е свободна, поне на мен това ми помогна, защото татко беше волна душа и болестта го върза на едно място, макар до последно да си мечтаехме двамата...Представям си го как лети над земята и е свободен и лек и щастлив и може да отиде навсякъде Simple Smile Той не е под онзи камък, аз не ходя на гробища, защото моят баща не е там!!
Споделям всичко това, за да ти покажа и друг начин на приемане на нещата. Знам, че изобщо не е лесно, даже малко налудничаво звучи. Много хора са ми казвали, че сякаш нямам сърце, защото не ревах, нито рева като истерична. Всеки сам си знае какво му е, обаче. Никой няма д ами върне татко, нито на теб мама. Приеми го. Жестоко е, но това е животът.
Първо бях гневна, всички ми бяха криви, чудех се защо има разни хора на по 80-90 години, хора, които едвам се движат, но са живи, а моят татко си отиде. Яд ме беше...Мразех..После приех онова за материята, за това че за там ред няма, казвах си че сигурно е нужен на някого...С времето се примирих, че не мога да го върна..Това е първото нещо, което не можах да победя - Смъртта!Но в крайна сметка все още никой не е успял, така, че...

Ох, гушкам те много  Hug

И нещо много важно - прави нещата както ти ги усещаш, не слушай кой какво ти казва, защото хората много обичат да дават съвети и да съдят. Имам предвид разни помени, това колко време да ходиш в черно, как да споменаваш майка си...Слушай само сърцето си, никакви лели, стринки, баби и тъ нъ оплаквачки

# 21
  • Мнения: 1 404
Загубата на скъп човек не се преодолява никога.... Просто.... един ден... сигурно ще свикнеш с ужасния факт, че нея вече я няма.
Но мъката ти е толкова силна, че каквото и да кажем тук, ще е нищо....

Подкрепям мнението на Поразяващата уста...

 Hug Hug Hug

# 22
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Съболезнования.
Тежко е. С времето се свиква, но болката не минава...

Аз загубих майка си като дете, преди повече от 20 години. Споменът за нея става все по- размит и неясен. Затова се радвай на пълноценна ви връзка, че сте имали своето време да сте заедно в голяма част от напълно съзнателния ти живот.

# 23
  • sofia
  • Мнения: 2 001
Аз загубих и двете си майки...Тази, която ме роди, изгубих, като дете. Тази, която ме отгледа, моята баба, преди 4 години...много е трудно.Особено в началото. Всичко е, като някакъв кошмар, от който няма събуждане...Болката от липсата е ужасна...С времето се научаваш да живееш с нея.Учиш се да разговаряш с любимото същество на ум, без да очакваш отговор и така...Това е живота...Срещи и раздели... Hug

# 24
  • София
  • Мнения: 8 426
Авторката, съболезнования за загубата.
Вече са писали - постепенно се свиква. Мъката е някъде вътре в нас, но трябва да се държим.
2004 за 10 дни загубих баща си, Беше държелив старец, стана почти изведнъж.
Нямах време да плача и страдам - трябваше сама да се оправям с погребение и с гледане на майка ми на легло - деменция, Паркинсон, обездвижена. Дъщерята помагаше според силите си, беше на 15 г.
Следващата година и майка ми си замина. Двата пъти си страдах вътрешно, пред хората се държах.
Не съм плакала нито при новината, нито на погребенията. Знаех какво и кога трябва да се свършии че няма кой друг да го направи. Плача и тъата оставях за когато съм сама.
Чух реплики по мой адрес, че съм безчувствена и неблагодарна. Не съм виела и ревала над ковчезите.
Винаги си повтарях думите на баща ми "Живота продължава за живите".
Знам, че ти е много тежко сега, но трябва да се съвземеш заради семейството.
Баща ти е сам, трябва му подкрепа. Дъщерята май също е в решаващ момент в у-ще, съпруга няма как да бъде пренебрегнат. Мъката ще остане, ще се притъпи постепенно.
Против успокоителните лекарства съм - състоянието на майка ми се дължи на тях. По нейно време беше модерно да се пият с повод и без повод подобни химии. Това постепенно подейства на мозъка и. Лексотана го лапаше като бонбони, не чуваше като и казвах да не пие хапчета.
 

# 25
  • Мнения: 900
Снощи спах.
Сънувах я, а сънят беше кошмарен - двечките с  нея спасявахме  мъжа ми, който беше в безсъзнание. Спасихме го  някак  -  свести се.
После се събудих и  бях толкова  гневна, че й казах, "Виж сега, понеже се пресели без време и предупреждение и аз не съм спала от две седмици, би ли си поела функциите на ангел-пазител и да ми бдиш, докато поспя час -два..." И поспах...час и нещо.
Сутринта си спомних как я гушках, когато майка й почина и само и повтарях, "свърши, свърши",  защото те двете преминаха през адски неща, а тя се будеше и ми разказваше още от ада и така  много дълго.
А всички съновници казват, че да сънуваш майка си след смъртта  й, е на хубаво....

# 26
  • Мнения: 654
 Hug

# 27
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 122
 Hug



Никой не живее без загуба/страдание/



по времето на Буда имало една жена на име Кисаготами. тя била сполетяна от гибелта на единственото си дете. неспособна да приеме смъртта, Кисаготами тичала от човек на човек, търсейки лек, с чиято помощ да върне детето си към живота. говорело се, че Буда има такова лекарство.

Кисаготами отишла при Буда, поклонила му се и го попитала: Можеш ли да направиш лекарство, което да съживи детето ми? Знам такова лекарство, отвърнал Буда, но за да го направя, са ми необходими някои съставки. облекчена жената попитала: Какво ви е нужно? Донеси ми шепа синапено семе, рекъл Буда.

жената обещала да го стори, но когато си тръгвала, той добавил: Искам синапено семе да се вземе от къща, където няма умрял - дете, съпруг, родител или слуга. жената приела и тръгнала да обикаля от къща на къща за синапено семе. във всеки дом хората били готови да й го дадат, но когато ги питала дали има умрял в семейството, не могла да открие дом, непосетен от смъртта. в една къща била умряла дъщерята, в друга съпруг или родител.

Кисаготами не могла да намери дом, незасегнат от страданието на смъртта. виждайки, че не е сама в скръбта си, майката погребала безжизненото тяло на своя син и се върнала при Буда. а той й казал с дълбоко съчувствие: Ти мислеше, че си единствената, загубила сина си. Законът на смъртта повелява, че сред живите същества непреходност няма.

Кисаготами научила, че никой не живее без загуба и страдание. тя не била единствената избрана за подобно ужасно нещастие. това прозрение не елиминирало скръбта от загубата й, но намалило мъката й от борбата срещу този тъжен житейски факт.





от тук http://www.jenite.net/2011/05/nikoi-ne-jivee-bez-zaguba-i-stradanie.html

# 28
  • Мнения: 231
Загубих майка си като момиче, преди около 10 години.
Спомените стават все по- далечни, но болката и спирането на дъха при всяка мисъл за нея- не.
Късметлийка съм с невероятен баща, който много ми помогна, за да се изправя и продължа напред.
Сега имам дъщеря и понякога страшно ми липсва моята си майка, нейната баба.
Времето ще направи нещата по- поносими... ако това въобще е някакво успокоение.

# 29
  • Мнения: 1 113
Мила, искрени съболезнования  Hug
Не познавам болката от загубата  на родител, но познавам страха - на майка ми откриха рак преди половин година... страха и мъката като дойде момента за операцията ме ужасяваха. Няма начин леко да го преодолее човек, но все пак това е живота, отдай се на мъката си, пази хубавите спомени и постепенно с времето ще го преодолееш...

Общи условия

Активация на акаунт