Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 7 дек. 2011, 21:13 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 178 801
  • 1 288
  •   1
Отговори
# 30
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 983
schreier, миличка, дано скоро  намериш утеха!
Плачи,  гневи се, викай, напий се, прави каквото и да е, стига  тази  мъка, която  те души, да излезе навън.
Много, много те прегръщам и Бог ми е свидетел, ако можех да ти  помогна  някак, бих го сторила от сърце!
Убийствено тежко е. Знам.  Аз загубих баща си  преди 6 години и още не мога да го преодолея- стоя във фазата  на гнева вече години наред.
Загубата  на майка сигурно  е още по- тежка. Вярвай, че е някъде, където  е добре и когато  дойде  насън, гушкай я, колкото можеш!

# 31
  • София
  • Мнения: 351
Съжалявам за загубата ти, знам какво е. Майка ми почина, когато бях на 20 години така внезапно, че нямах време да осмисля какво се е случило. Мислех си, че никога повече няма да се зарадвам на живота, да се засмея, да бъда щастлива....., но времето минава и малко по малко притъпява болката. Отдай се на мъката си и плачи, когато ти се плаче, след време  голямата мъка минава неусетно.
Липсва ми все още и винаги ще е така, но вече мога да се смея и радвам истински, за съжаление такъв е живота и ние не можем да го променим Hug

# 32
  • Мнения: 3 734
Плачи,говори за нея,сънувай ....защото я обичаш.

Точно така.  Hug Едно от най-тежките неща за мен след смъртта на мама беше, че хората около мен избягваха темата, от загриженост, безспорно, но аз имах нужда да говоря, да говоря...

# 33
  • Мнения: 15 368
schreier Моите съболезнования!  Hug
И моята майка почина 1998-ма година от рак,аз тогава бях на 8 за 9 години,и на мен много ми липсва,беше ме изчакала да се върна от училище,видяхме се за малко,после отидох у моята приятелка,която живее през две къщи и след това е починала,помня че бяхме у бабата на моята приятелка на долния етаж,и дойде госпожата ми от 1-ви до 4-ти клас и ми казаха заедно с татко,друго не помня от този ден,освен че беше 29-ти април.13 дни преди това почина и чичо ми (3-ят брат на татко) също от рак,помня че жена му и баба ми (майката на татко и починалия ми чичо) и още един чичо имам ,татко са 3 деца,та жена му не пускаше баба горе у тях да го види,някакви противоречия имаха така и не разбрах за какво.
След това почина дядо ми на татко бащата (аз го намерих) баба и той бяха точно под моята стая къщата е на 3 етажа и го намерих вцепенен и все още жив на вратата с поглед,който се рееше някъде и същевременно никъде...
И преди 2 години и баба ...
Помня,че се биех с децата,когато ме псуваха на майка,много ми липсва особено сега когато имам дете и не мога да й я покажа ...

# 34
  • Мнения: 900
Снощи спах пак.
Казах й отново, "Мамо, понеже се пресели внезапно, не съм спала от две седмици. Хайде като отговорна  майка да си поемеш функциите на ангел-пазител и да побдиш, докато аз поспя."
Бях заядлива като в пубертета, ама поне  поспах и я посънувах.

И друго,
днес ми разказаха за моя колега, която  минава през ада заради здравето на детето  си. Почувствах се несъществена с моята болка - все пак аз страдам за един категорично състоял се живот. А тя се бори да се състои животът на детето й....

Последна редакция: пт, 09 дек 2011, 21:00 от schreier

# 35
  • Sofia
  • Мнения: 9 150
Съжалявам за загубата ти.  Hug Сигурно е много тежка щом си била близка с нея. На мен ми се случи преди 10 г. Също ми съобщиха по телефона. В началото бях  шок, беше съвсем неочаквано. После малко по малко го преодолях. Все още ми липсва понякога, искаше ми се да беше присъствала на сватбата ми, да беше видяла внуците си, те да познаваха баба си, но... това е положението. Това е от малкото неща в живота, които не можеш да промениш.
Не знам какво да ти кажа. Няма утешителна рецепта. Единствено времето лекува. Знам че звучи банално, но е вярно. С времето болката ще се притъпява все повече, докато накрая остане само хубавия спомен за човека. Вероятно винаги ще ти липсва, но не толкова болезнено колкото сега. Сега нищо не можеш да направиш, за това не се опитвай. Прави каквото ти идва от вътре - ако ти се плаче плачи, ако ти се ходи на гробища всеки ден - ходи, ако не ти се ходи - недей, ако ти се говори - говори.... Просто си дай време.

# 36
  • Мнения: 686
 И моята майка почина преди 9 години, бях на 18 години, голям шок беше за мен, защото бяхме много близки. Беше също внезапно, още ме е страх от домашния телефон като звънне...Сънувам години наред един и същ сън, че се връща. В началото доста често, сега много рядко. Всеки път има супер логично обяснение, защо след толкова време се връща. С времето ще се съвземеш, говори си наум с нея, тя ще е винаги с теб. Болката си остава за винаги, но трябва да продължим напред, заради тях. И моя съвет е да не прибягваш до хапчета, просто гледай да си заета с нещо, все още е прекалено рано и е нормално да си в шок. Бебето ми се роди на нейния 50-ти рожден ден, за мен това беше много голям знак, че тя е с нас, сигурна съм, че и твоята майка е до теб и иска да си добре  Hug Hug Hug

# 37
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 983
И друго,
днес ми разказаха за моя колега, която  минава през ада заради здравето на детето  си. Почувствах се несъществена с моята болка - все пак аз страдам за един категорично състоял се живот. А тя се бори да се състои животът на детето й....

Болката си е болка. Никоя болка не  е по- несъществена от друга.
Имаш право  да си изживееш твоята пълноценно, без да  си мислиш за  нейната  "несъщественост".  bouquet

# 38
  • Мнения: 1 198
Наистина всеки трябва да изживее болката си, но понякога има нужда да погледне нещата и отстрани, малко в песпектива. Както когато веднъж ми казаха, че има вероятност да съм болна от левкемия, в един момент "проблемите" ми ми се сториха толкова дребни. Майка не съм губила, загубих баща си като бях в пубертета. Още бях дете и имах голяма нужда от него. Оттогава като чуя че някой е починал, първото, за което си мисля, е дали е оставил невръстни деца. Ако са пораснали децата му и горе-долу са си поели живота в ръцете, за мен е ок. Естествено че боли, но е нормално. Веднъж на едно погребение видях как майка се хвърля на ковчега на сина си. Никога през живота си не съм се сблъсквала с по-голяма болка. И оттогава си казвам - щом детето погребва родителя си (стига вече да е пораснало), а не родителят детето си, значи е нормално. И, може да звучи жестоко, ама трябва да сме благодарни, ако в такъв ред си отиваме от тоя свят. И аз ще го преживея. Майка ми вече е доста възрастна и общо-взето такава ми е нагласата за смъртта й. Би било тежко, но ще го преживея. 

# 39
  • Мнения: 3 734
Абсолютно вярно - адско е да видиш как родител погребва детето си, защото това противоречи на естествения ход на събитията. Другото е някак по-нормално.

schreier, чудесно е, че си намерила сили да проявиш хумор, той определено помага.   bouquet

Фобията към телефонния звън  мисля, че си ми остане доживот. Confused

# 40
  • на брега на морето
  • Мнения: 2 868
schreier, искрени съболезнования. Да загубиш добрата си майка е едно от най-скръбните преживявания.
Питаш дали се преодолява - аз не успявам шеста година. Неистово ми се иска само да я гушна, моята дебеличка и нисичка майка, само да я гушна. scherier, наистина е много тежко, ще ти се наложи да се справиш някак с мъката. Прегръщам те силно. Светлина на душата на твоята майчица, Бог да я прости. Flowers Rose Flowers Rose

Последна редакция: сб, 10 дек 2011, 10:04 от Котьо Тръмп

# 41
  • Мнения: 86
schreier, миличка моите искрени съболезнования! Прегръщам те силно. През 2009 загубих моя татко. Той винаги ми казваше: "Щом е тука татко няма нищо страшно". Вече няма кой да ми каже тези думи и да ме накара да се чувствам силна, защитена и недосегаема от нищо. Боли много и имам дупка в душата. Но аз истински порастнах след като той си отиде. Плаках, плаках и дори сега докато пиша пак плача. Но знам, че животът продължава.

Сега черпя сила от спомените за него. Как ме гушкаше със силните си ръце като бях малка. Как ми помагаше в училище. Как ме учеше да готвя. Какви хубави ваканции сме имали на морето. Чудесните коледи и веселите моменти. Мъдрите съвети, които винаги ми помагат. И ставам силна, знам че той ме е научил на всичко, което ми е трябвало за да се справям сама в живота и ми е дал достатъчно бащина любов да ми стигне до края на дните.

Казват, че майките знаят всичко. Благодари, че си я имала в твоя живот и ти е дала любовта, която ще ти дава сили да продължиш напред. Знам, че точно сега ти е много тежко, но с времето все повече ще свикваш. Тя просто си е сменила адреса и вече ще живее в сърцето ти!

Кураж миличка! Това е живота!

 Hug

# 42
  • Мнения: 703
schreier, миличка моите искрени съболезнования! Прегръщам те силно. През 2009 загубих моя татко. Той винаги ми казваше: "Щом е тука татко няма нищо страшно". Вече няма кой да ми каже тези думи и да ме накара да се чувствам силна, защитена и недосегаема от нищо. Боли много и имам дупка в душата. Но аз истински порастнах след като той си отиде. Плаках, плаках и дори сега докато пиша пак плача. Но знам, че животът продължава.

Сега черпя сила от спомените за него. Как ме гушкаше със силните си ръце като бях малка. Как ми помагаше в училище. Как ме учеше да готвя. Какви хубави ваканции сме имали на морето. Чудесните коледи и веселите моменти. Мъдрите съвети, които винаги ми помагат. И ставам силна, знам че той ме е научил на всичко, което ми е трябвало за да се справям сама в живота и ми е дал достатъчно бащина любов да ми стигне до края на дните.

Казват, че майките знаят всичко. Благодари, че си я имала в твоя живот и ти е дала любовта, която ще ти дава сили да продължиш напред. Знам, че точно сега ти е много тежко, но с времето все повече ще свикваш. Тя просто си е сменила адреса и вече ще живее в сърцето ти!

Кураж миличка! Това е живота!

 Hug

По повод адреса се сетих, че в един момент бях започнала да пиша писма на татко. Олеква. Разказвах му всичко, което мислех и се случваше и после опаковах писмото в плик, пишех му името, адрес РАЙ и го прибирах някъде...Олеква...

# 43
  • Мнения: 15 368
А изпитвате ли чувство че започвате да ги забравяте?
Аз не помня даже какъв беше гласът й,за щастие имам една касетка,която сестра ми е записала като съм била на 2 години и там се чува много глухо,но все пак нейният глас ...

# 44
  • Мнения: 295
Наскоро осъзнах, че вече не си спомням гласа на майка ми... Бях на шест години, когато тя си отиде. Рак. Дори не съм сигурна колко висока е била, не мога да си я припомня редом до другите ми роднини, за да сравня...  Confused Давам си сметка, че я познавам повече от спомените на роднини и приятели, отколкото от моите собствени...

Общи условия

Активация на акаунт