Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Нито вие, нито починалия има нужда от съхраняване на неговите вещи. Точно обратното- това способства духът да не може да намери покой защото вие не го пускате.

Наканила съм се да хвърля куп неща от майкините наесен ако баща ми още не го е направил. Не дом, а погребален склеп.

Лизет,
такава тъжна гледка е като изхвърлиш нещата на контейнерите и после циганите минат и разровят всичко...и го нахвърлят, както им падне.

Ние направихме една подобна акция след Коледа - просто искахме да дадем възможност на баща ни да не живее, сякаш съпругата му е заминала за малко. Не е здравословно три месеца да излизаш от дома си и да виждаш гримовете на съпругата си, както ги е оставила в бързината. На третия месец изхвърлихме и последните фасове на цигарите, които беше изпушила в дома си.

Доста време баща ми държеше некролозите в една витринка, а сега ги е прибрал.

Но аз не можах да изхвърля куп неща и сега са у нас. Хубави дрехи, които обаче няма на кого да подаря. И герданчетата, които вече нося - казват, че щом се използва дадена вещ, не носи лошо. И парфюма й.

За тези, които се притесняват за овдовелите си родители - дайте им шанс да се справят сами. Имам предвид, подкрепата, разговорите и поведението тип "аз съм насреща, ако ти е трудно" са нужни, но не и поведението тип "ти не се притеснявай, аз ще ти заместя мама в битово отношение". Това не е продуктивно. Искаш да слушаме музика заедно - ОК, да дойда с теб до храма, в който сте се кръстили, за да запалим свещ - разбира се, да отидем заедно някъде, където би отишъл с мама - пак естествено, но ризите ще си ги гладиш сам, и пералнята ще си пускаш, и ще си простираш, и ще научиш как се плащат сметки, и ще се научиш да общуваш с внучките си, вместо да ги финансираш само (защото медиаторката си отиде). Научна степен имаш, да му се не види, все ще го измислиш някак.

Тайна,
това е твоят дом и ти загуби съпруга си. Време е да се случи това, което ти искаш. Просто кажи на децата си, че ще трябва да продължите. Прегръщам те и кураж.
 

  schreier, не мога, не мога дори да му пипна вещите, става ми лошо,чувствам се предателка и много виновна.Той не е заслужил това,да го заличим от дома, все едно никога не е бил тук, а и дъщерята не дава, много е рано още.Аз не искам да изхвърлям, просто да ги приберем в кашони, но пак се чувствам гадно.Днес цял ден рева, снощи дъщерята като търсеше нещо из стоката, намери плик с два сандвича  , той купуваше за внука, да има сутрин за закуска или за училище.Дори не се бяха развалили, от март месец.Дъщерята сънувала онази нощ,че му се оплаква от конкуренцията, че и отнемат работата, то вярно рядко някой да се обади и не знам какво стана изведнъж, телефона полудя от звънене вчера и днес, засипаха ни с поръчки, все едно той ги е накарал, е как да не вярвам,че стават невъзможни неща.

Тайне,
той не е заслужил и да е присъстсвието, което вцепенява дома ви.
Не е заслужил да ви гледа такива от там, където е.
И...да, трябва да то пуснете да си отиде.
Аз пуснах майка ми на панихидата за 6 месеца.
Просто стоях в черквата, гледах детето си, което не спря да боледува от миналата есен насам, и бременната ми в седмия месец (тогава) сестра, и мъжа ми, който ми подаваше кърпички, и ... попът поватяряше, че тя е "новопредставила се". И... в един момент си казах, айде, мамо, до после и дано разрешат дайкирито в Рая (едва ли).

Наистина му се е оплакала и наистина и е помогнал, повярвай!
И ще продължава да ви помага. Така както го може от там, от тук не може.

А за вещите ще ти кажа...те нямат за него вече никакво значение. Имат само любимите му хора и незавършените му дела.

  Беше си накупил нови летни ризи и панталони, така и не успя да ги облече... И как не се намери един човек да каже нещо лошо за него. Много ми е съвестно,че се карахме точно за дъщерята, че я лигави, угажда и глези, че не и дава зор да работи,че и купува всичко,което поиска, а той все казваше,че и това ще стане,вярваше и.Стана, но на каква цена.Тя не вярваше,че той е вярвал в нея, но сега всички клиенти и го казват.А от конкурентни фирми,не на нас де,между тях си е конкуренцията, вместо да кажат да, това го купуваше от нас и да ни продадат нещо тяхно, те сами си казват, че не, това не го е купувал от нас, а от еди коя си фирма. И цени и казват, за колко да продава, да не я излъжели. Само един нахалник обикаля и се представя за нашия син и,че той му бил наследника и от него да купуват, но рано или късно всяка лъжа се плаща скъпо.

Чета за вещите на покойните ви близки и някак ми става гадно и пусто като се сетя какво стана като почина мама. Тя понеже си беше казала предварително че иска да е на село погребана, нощта в която почина при баща ми бяха баба (майка и) и една от лелите и, и двете от въпросното село. Там обичая е покойника да се погребе с личните си вещи и да си има всички нужни предмети и всичките му дрехи. Сутринта като отидох вкъщи (живеех на друго място) останах изненадана от чувалите до вратата, за мен и сестра ми оставиха бабите по една нейна блуза "за спомен", която надали ще облека някога. Всичко беше сложено в гроба. А ако изникнеше някоя забравена дреха или вещ от някъде, бабите ни насърчаваха да я ползваме/носим било на хубаво. Това от една страна освобождава жилището от вещите на покойника и не ти се налага да ги гледаш и да се разплакваш постоянно, но вечерта като се прибрахме вече тримата само вкъщи за пръв път почувствах някаква празнина в жилището. Което ми дойде като допълнителен шок а и не само на мен.

  desitoo, а може би така е по-добре, защото колкото повече време минава,толкова по-трудно става.

Може би си права, сега от разстоянието на времето мисля така. Но тогава за мен си беше шок изведнъж да няма нищо на мама около мен. Е, останаха някои дребни нещица като гребена който и подарих като бях в първи клас, още си го ползвам. Маратонките които някак бяха забравени носих два сезона и т.н. все мили спомени. Нейната халка с инициалите и на двамата остана за мен, обещах и един ден да я претопя и златото да е част от халките ни с мъжа ми, този ден още е дошъл но не съм забравила.

Толкова е тъжно всичко което пишете...прегръщам ви всички... 

Татко ми почина..Преди почти 7 години...Не съм го преодоляла. Научих се да живея с болката. Помня само хубави моменти, то лоши нямам с него.
Прегръщам ви всички 

Да, тъжно е, но всяко момиче с късмет ще преживее точно това. Защото тези без късмет преживяват загубата на дете, сестра, брат или просто майките им жалят за тях. Не е лесно, но поне е някак в съответстви с природните закони.

Вчера имах Рожден Ден и след 21 год. очаквах мама да ме поздрави!
Тежко и трудно е. Липсва ми. Научих се да живея с болката, но на моменти е много силна и задушава.
Прегръщам ви!

Е,значи съм късметлиѝка ,че загубих баща си...не го знаех
Тежко е да загубиш когото и да било според мен....

   Не го казва в такъв смисъл, а в смисъл, че така си върви кръговрата на живота, родителите остаряват, децата растат и обикновено децата не си отиват преди родителите.Майка ми, горкичката, все плаче ,че тя трябвало да бъде в гроба, а не сестра ми, не се преживява и такова нещо.На всички им е тежко, но на родител загубил детето си, е най-тежко.