Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 424 467
  • 5 666
  •   1
Отговори
# 1 815 6 апр. 2022, 14:30 ч.
  • Мнения: X
Дрехите от болницата изхвърлих, други запазих, трети подарихме на нейна приятелка, която се съгласи да носи нейни дрехи и има още, които не знам какво ще правя, може би след време ще оставя в контейнерите за режиклиране на текстил.

Като цяло чак след 8-я месец имах сили да се занимавам с дрехите, дотогава ми беше неприятна мисълта. Има едно палто, което тя много си харесваше, последно го беше окачила на една закачалка в килера и си стои така както го е окачила. Понякога, когато отида там го прегръщам, първоначално усещах мириса й, но с времето избледнява. Все пак това палто ще си го пазя.

# 1 816 6 апр. 2022, 15:07 ч.
  • Мнения: 75
Ние изхвърлихме нещата от болницата,но всичко друго все още си стои.Не знам вие как сте,но на мен ми се отразява много зле емоционално да ходя в нейната къща,после не мога да се събера с дни.Много ми става мъчно и тежко да виждам всичките й вещи и се задушавам от спомени,може би с времето това ще се промени.
В началото прегръщах една блуза,която стоеше изгладена на закачалка вкъщи и я чакаше да се върне от болницата.

# 1 817 6 апр. 2022, 15:14 ч.
  • Мнения: 4 273
Аз за това не се заемам да изхвърлям, прибрано е и стои, избяхвам да ходя у тях, плача много, дори и след посещение на гробовете пак ми е зле, направо съм разбита, не мога да спя, в събота ходя и после се чувствам като бита, ужасно е, и на работа стоя и само това мисля, не знам дали е нормално това, но е така

# 1 818 6 апр. 2022, 15:56 ч.
  • Мнения: 2 380
Ние изхвърлихме повечето неща, някои които бяха запазени занесохме в църква. Оставихме две блузи и една пола в гардероба за спомен. Майка беше с едро телосложение и нямаше на кой да станат нейните дрехи, и аз, и сестра ми сме слаби. Иначе можеше и да нося нещо нейно, но вероятно щях да се натоварвам емоционално. Пазя обеците и пръстена от годежа с баща ми. И две чекмеджета със снимки ...

# 1 819 6 апр. 2022, 19:04 ч.
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Аз, до голяма степен, оставих тези решения на баща ми, все пак той продължава да живее в техния апартамент сам.
Запазените дрехи му помогнах и ги оставихме в контейнерите на БЧК. Взех няколко нейни дрехи, които ми стават и някои поносих. По-захабени, домашни изхвърлихме. Стана поетапно.

# 1 820 6 апр. 2022, 19:57 ч.
  • София
  • Мнения: 12 617
Всеки път, когато ходя до апартамента, за да видя баща ми, след това седя един час в колата, докато изпищя цялата болка, която ме души и души и души. В стаята на мама всичко стои, както го е оставила тя преди да отиде в болницата. Не мога да стоя дълго, имам чувството, че ще ми се пукне душата.

# 1 821 6 апр. 2022, 22:06 ч.
  • Мнения: 3 062
И на мен все още ми е много емоционално когато някоя вещ или дреха ми напомни за нея. Последно живееше на село и там са повечето й дрехи и вещи от домакинството, които ползваше до последно. Един единствен път съм отваряла гардероба с нейните дрехи ( не дрехи по принцип, а тия които носеше последно)и щях да умра от мъка и безнадеждност. Не знам дали и кога ще имам сили да махна тия дрехи. ...Тука в апартамента вече няма нищо нейно, няколко години след като почина, брат ми направи основен ремонт, смени предназначението да стаите, мебелите и стана съвсем различна къща, там нищо не ми напомня, но на село всичко си стои както тя го е оставила...

# 1 822 6 апр. 2022, 23:30 ч.
  • София
  • Мнения: 2 516
Аз наскоро започнах да се захващам с вещите... Някои неща си взех за себе си, като една подложка за лаптоп, една уникална раница, която си купи и не знам дали и 4-5 пъти използва.. Ходехме на планина заедно. Баща ми носи едно нейно яке зимно, планинско.
Сега една нейна приятелка ще вземе някои други якета, но дрехи и тн не смея да пипна и си седят. От време на време като видя, че имам сили подреждам - изхвърлих стари лекарства, прибрах документите в един шкаф. Но в стаята горе долу нещата си седят както преди. Даже има едно цвете, което отдавна е изсъхнало, но цветът му седи жълт - хем е на прозореца. Жълто е, ярко жълто и не помръдва, не се разпада.
Много ме филмира, но и ми действа някак си... облекчаващо.
Аз понякога си лягам на леглото й, до снимката, и й говоря, плача си. Почти всеки път като ходя при баща ми отивам там и си прекарвам малко време с нея. Урната е там, на леглото.
Не искаме още да я правим нищо.

Наскоро ми стана много тъжно, защото се успокоявах с мисълта, че голямата ми дъщеря е имала прекрасни мигове с баба си, бяха толкова близки, уникална връзка имаха. Донякъде имам чувството, че наистина мама повече обичаше внучката си, някак си се спасяваше с нея ли не знам. Но поле осъзнах, че те са били заедно едва малко по-малко от 5 години. Прекалено малко ми се струва и ми става мъчно Sad
Но.. някои не дочакват и внуци изобщо Sad

# 1 823 6 апр. 2022, 23:56 ч.
  • Мнения: 13 948
Така стана, че сега живея в тяхното жилище. От дрехите на майка ми си запазих едно-две неща, повечето ги изпратих на нейна роднина, която много им се зарадва, майка ми имаше хубави дрехи. Някои неща като нощници, тениски, халати отнесохме в хосписа на Донка Паприкова. След смъртта на баща ми също занесох някои дрехи, лекарства, памперси, които останаха от него. Някои дрехи дадох на негови приятели, запазих си 1-2 безръкавки, той много си ги харесваше. Запазих снимките и някои окултни книги, които той обичаше да чете и са пълни с листчета с негови бележки. Може би някога ще ми е интересно да ги чета. Но се чудя какво да правя с други негови предмети и книги, с които съм затрупана.
Не ми дава сърце да изхвърля чантата на майка ми, така си стои с нейните джунджурии вътре.

# 1 824 7 апр. 2022, 02:58 ч.
  • Мнения: 3 320
Обещах на себе си, че лятото ще го свърша това с дрехите, мама има цели три гардероба. Отсега се подготвям психически.

# 1 825 7 апр. 2022, 10:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 35
Ужасно е мъчителен тоя момент с вещите,аз вече шести месец не мога да се насиля да стъпя в апартамента й...Три пъти стигам до паркинга и ме залива такава мъка,че въздуха ми спира чак,сещам се как ми махаше от прозореца като ме изпращаше и не мога дори да сляза от колата...Казваха ми,че колкото повече го отлагам по-трудно ще става и наистина е така.Вещите от болницата ги хвърлих,запазих си една гривна само,с която не се разделяше,носих я в началото,но точно на Нова година ей така от нищото гривната се откопча сама,въпреки че е с двойно закопчаване и падна..Повече не я сложих,приех,че може би не иска да я нося и си я прибрах.Сигурна съм,че има нещо,вярвам в знаците и ги търся непрекъснато.Около датата на смъртта й винаги ми е най-тежко и я сънувам,само тогава.Малката ми дъщеря беше много привързана към мама и наскоро ми вика-"мамо,баба ми се сърди за нещо,не идва вече в съня ми".Още същата вечер я сънува,била усмихната и щастлива и й казала,че вече е добре...Дано наистина всички са на по-добро място без болки и страдания,вярвам в това,че някой ден отново ще сме заедно...

# 1 826 7 апр. 2022, 10:25 ч.
  • Мнения: 13 948
Недейте да обръщате толкова внимание на вещите. Все пак те са, за да ни служат. Нашите родители са ни завещали много по-ценно нещо с това, че са ни направили хора. Постъпете с вещите им както намерите за добре, но не ги свързвайте толкова със скъпите ви хора.

# 1 827 7 апр. 2022, 10:31 ч.
  • Мнения: X
Не е вярно, че колкото повече време минава, толкова по-трудно става. Нк трябва да мине достатъчно време. Колко е достатъчно? Никой не може да каже, за един по-малко, за друг повече. Така че, ако сега не ти се ходи и не ти се занимава, просто не го прави.

За гривната и аз бих го приела като знак. Аз на моя рожден ден се съсипах от рев, че я няма, толлова не съм плакала и непосредствено след смъртта к. И същия ден вечерта, видях че една нейна чаша, която стоеше на полицата у нас се е пукнала ей така от нищото, отдавна не беше взимана, за дай се е случило нещо. Приех го като знак, че страда, че плача толкова много и оттогава гледам да не се отдавам на тъгата толкова. Малко след чашата и аз имах такъв сън, в който нищо не ми каза, но изглеждаше добре, не беше болна и приемам, че се появи, за да ми покаже, че е добре.

# 1 828 11 апр. 2022, 10:29 ч.
  • Мнения: 2 380
1 година без моята майчица Flowers Rose

# 1 829 17 апр. 2022, 00:40 ч.
  • Мнения: 20
Поредния тежък месец. Преди няколко дни баба имаше рожден ден, след няколко дни съм аз, следва Великден и после на дядо рождения ден. По-малко от година откакто почина и на всички ни е много трудно, а по "празници" става още по-зле.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Уважаеми потребители,

      Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
      Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

      Благодарим Ви!

      Начало

      Уважаеми потребители,

      Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване, посветено на Вашите предпочитания при избора на перилни препарати.
      Анкетата отнема около 3–4 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от Ariel като благодарност за отделеното време.

      Благодарим Ви!

      Начало