Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 414 759
  • 5 519
  •   1
Отговори
# 540
  • # супернатурална #
  • Мнения: 2 452
Ще стане, Elpis, ще стане  Hug

Касита, твърде дълго продължава, за да е сън. Но човек така се надява и съзнанието го залъгва...Като я сънувах първия път така се зарадвах! Беше слабичка, но ходеше, говореше, беше у нас и сгъваше някакви мои неща. В съня си повярвах, че съм сънувала  болестта, смъртта...

Да, със сестра ми сме си голяма подкрепа. Всъщност е единствената, пред която още си поплаквам. И тя пред мен. Не искам да натоварвам останалите. И мисля, че нямам право. Тази, голямата, живата рана, си е само моя и на кака.

Благодаря ви, момичета! Иска ми се да ви кажа нещо, за да ви утеша, но усещам, че като пиша, самата аз получавам утеха и се надявам и с вас да е така. Наистина в този форум има място за всичко и всички, а сега това е моето място. Имах си друго, където пишех редовно, но то е весело, а аз усещам, че все още не съм добра компания. И не искам за сега да се насилвам да бъда.

# 541
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
Няма и смисъл да се насилваш, изживей си мъката както трябва! Не че ще ти стане по-добре, не че ще ти мине, но ако се насилваш да се усмихваш и смееш още по-зле ще ти е.
С времето, просто някак се свиква, но не боли по-малко, няма смисъл никой да се залъгва, майчиците са част от децата си, когато едната част вече я няма, то живота не е същия. Няма кой да замени майката!

# 542
  • Мнения: 10 545
Краули, радвай се, мила, че имаш сестра до себе си, близък човек.
Аз нямам никого. Никой, който е обичал мама както мен, никой освен две невръстни деца. Съпругът ми не го броя. От деня на погребението й никой от роднините не ме е потърсил. Никой .....

# 543
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
Касита, в подобно положение съм. Аз и дечица нямам все още. Роднините от нейна страна.. хм, първата и братовчедка, всеки ден се чуваме, те си бяха много близки. Другите близки от нейна страна са мъжа и двамата сина на сестра и (моята леля) тя почина отдавна. Та въпросния мъж на леля ми, от третия ден след смъртта на мама започна да ми звъни за делби на имущества и да ме тормози и заплашва, стигна се до там, че номера си смених. Та мисълта ми е, може и да е по-добре да не се чувате...

# 544
  • София
  • Мнения: 10 700
Краули, искрени съболезнования и от мен..

Моята мама почина в адски мъки, за един ден Sad  като казвам адски инча предвид наистина това, ужасна агония с часове, викове, рев, ад ... и в пирогов дори едно болкоуспокояващо не дадоха, почина няма и час след като най- накрая я настаниха в отделението..после успях да видя изследванията й- перфектни, май се е спукала язва и е направила кръвоизлив или инфаркт на органите.. но никога няма да забравя писъците и ужаса, как викаше: Умирам, умирам, Господи, но защо толкова боли????!

# 545
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Споделяй, пиши, Краули, имаш и ще имаш нужда, ние - другите също. Сега е момента да благодаря на авторката за темата, надявам се ни разбира всички нови.

# 546
  • Gotham City
  • Мнения: 6 788
И аз намирам темата за много полезна. Такива като Касита и мен, които нямат много с кого да говорят на темата, могат да го направят тук и да получат разбиране.
Благодаря на авторката!

# 547
  • Варна
  • Мнения: 25 904
Съболезнования искрени, Каули, Касита!
Магнитче,
лекарска небрежност ли се оказа? Ужасно наистина... И моята майка си отиде заради престъпна лекарска немарливост, можеше да е жива и здрава в момента, ако някой беше благоволил просто да обърне внимание на симптома. Ако аз знаех тогава това, което знам сега... не съм доктор, тогава не знаех. Доверихме се, че "всичко е нормално". Да, ама не. Единственото ми успокоение е, че си отиде без да разбере, без да страда, за секунди. Но прекалено рано...

# 548
  • София
  • Мнения: 10 700
Ами не го тълкувам като лекарска грешка, тя самата мразеше лекарите и не ходеше, изкара до 78г. Беше ми казала, че ще позволи да я заведем на лекар, когато умира, така и стана, тя знаеше че ще умре, даже казваше че иска, в интерес на истината и аз знаех- за въпросния ден говоря..

# 549
  • Мнения: 1 400
През май ще станат 7 години от тогава... Дали се преодолява... Свикваш да живееш с това. Трудно е много

# 550
  • # супернатурална #
  • Мнения: 2 452
Чувам я как казва: "Стягай се!" Все ни учеше да се стягаме, да се справяме, да сме силни. Аз съм това, което съм заради нея. И след преживяното си мисля, че  вече нищо не може да ме уплаши. Само да са ми живи и здрави децата, всичко останало е суета. Мисля си, дали не преодолявам прекалено бързо. Или само се залъгвам, а в един момент ще се срина. Дано не. В известна степен бяхме подготвени, доколкото за това може да си подготвен. Първо страшната диагноза. Най-страшната. После рев, рев и стягане. Ние заради нея, тя заради нас. А посе...този удар, уж несвързан с основното заболяване, но по някакъв начин вероятно подпомогнат. Болници...изследвания...търчане в друг град да мога поне веднъж на ден да я храня аз. Купуване  на по-добро отношение от санитарки и сестри. Уж частна клиника, но хората са еднакви навсякъде. Вечерите, когато знаех, че е сама в стаята си. "Отписването" от болницата, лошата прогноза. И месецът, който се надявам, че не е останал в съзнанието и. Може да е грях, но при тези обстоятелства смъртта беше избавление за нея. Не заслужаваше да живее такъв ... никакъв живот. Не и тя.
Та...стягайте се! Имаме деца за гледане, за правене...или най-малкото живот за живеене.
Винаги ще те обичам, майко, и ще те помня силна, борбена и оправна. Това би искала ти от мен. Другото не е било.
Можеше да победиш, да смажеш  всяка една гадна болест. Просто не успя двете наведнъж.

# 551
  • При семейството си
  • Мнения: 7 875
Най-вероятно ще минеш през различни периоди, Г.Краули. Точно така, те биха искали да видят, че се справяме. Фактът, че имаш деца ще ти помогне много. Майка винаги е казвала, че след смъртта на брат ми аз съм я спасила. Помагайте на баща ви, на него ще му е много по-трудно.

# 552
  • Мнения: X
През май ще станат 7 години от тогава... Дали се преодолява... Свикваш да живееш с това. Трудно е много
През юли стават 7 години от тогава... При мен така се случи, че година след смъртта й забременях. Някак грижите за дете и семейство запълват времето за мисли. Но празнотата остава. Някак освен любяща майка и обичана съпруга, една част от мен е самотно сираче.
Ужасно ми е мъчно като си мисля как мама не можа да види внучката.

# 553
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
През септември ще станат 13 г. без мама, болката някак избледнява. Но чувството че си сираче го има и при мен, въпреки че съм голяма жена вече, понякога чувствам празнината доста осезаемо. Последните години като станах майка, започнаха да ми изплуват отдавна забравени думи и съвети на мама. Винаги си казвала: "Щом помня такива дреболии, значи не съм сама" Това понякога ми е единствената подкрепа, радвам се че я имам  Simple Smile

# 554
  • Мнения: 368
Здравейте и от мен!
Майка ми почина преди 12г ,в годината ,която родих.родих след дълга битка и  ин витро.Когато родих ,тя каза ...- ""Вече мога да умра"".Толкова много го искаше , а му се радва едва 8м.МАМА беше само на 57г,аз на 30г.
Баща ми почина преди 4г в същата радост ,за сина ми ,на рожденния му ден.От радост...
Какво да Ви кажа ...адски е трудно.Имам брат в Пловдив ,но тук до мен си нямам никой.
Боря се ,живея..

Общи условия

Активация на акаунт