Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Уф, татко почина, когато сина ми беше на 4 месеца 2011г, а мама, когато дъщеричката ми беше на 8 месеца, 2014г. В рамките на няма и три години станах сираче, загубих един след друг родителите си. Да ви кажа почти няма момент през денонощието да не мисля за тях.
Татко даже не успя да види внучето, не беше добре човека, даже дни преди да ни напусне опитах отново да го види, но уви. Докато съм жива ще тегне това над мен, а кой знае- може и след това. Поне мама успя да се порадва малко на децата, много ги обичаше, много.

Здравейте!И моята майчица почина.Вчера бяхме на гроба и,вчера станаха 6м.Сутринта стана за чаша вода,след 10мин.баща ми е станал да  я търси.Видял е паднала в кухнята.Обадил се е на 112,правил е 15мин.изкуствено дишане.Но тя си отиде.Момичета беше здрава,пиеше понякога само 1 аналгин за глава.Много жизнен човек.Сутринта на 21 септември в 6ч.никога няма да забравя гласа на доктора,който ми съобщи.Нямам спомени,как за отрицателно време се оказах в тях.Момичета мъката е голяма.В баща ми аз,брат ми и той си поплакваме,като тримата глупаци.Баща ми не иска да живее нито в нас,нито в брат ми.Искал да си е  с нея.Там в тяхното жилище.Майчицата ми почина на 60г.Винаги ме е подкрепяла във всичко,чувахме се всеки ден по няколко пъти.Още не съм изтрила номера и от телефона ми.Много е тежко.

Много ми тежи, че майка не успя да се сбогува с децата. Живееше за тях. Гореше буквално. Всяко нещо в последните години направи с мисъл за тях. Като днес помня денят, в който излезе от нас и никога повече не се прибра. Беше рано сутринта, децата още лежаха сънени, само по едно "чао" си казаха....
Аз имам "баща", де. Не съм го виждала повече от 30 години. Вече може да се каже, че съм наистина сама на този свят. Не че със съпруга ми сме в лоши отношения. Напротив. За роднини иде реч. Все си мисля, някак друго е, да не си сам в мъката си. Ясно е, че няма как друг да обича майка ми като мен.

mama na niki, Касита,
съжалявам много... И при вас е било шокиращо и неочаквано. Аз също често си мисля защо не и се обадих веднага след консултацията ми в онази събота, да и разкажа как е бебето. мислех да се обадя, но не го направих, викам хайде следобед. Можех да я чуя още веднъж поне. Обаче час по-късно... нямаше на кого да се обадя вече.

В сряда стават две години
Щом наближи февруари и започват да ме заливат спомени, общо взето всеки ден от края на февруари до края  на март ми е завинаги в главата и сърцето
Тъпото е, че съм далече и мога единствено да се надявам руската или гръцката църква да са отворени (Благовещение е тогава) и да запаля една свещ
Не съм религиозна и вярваща в традиционния смисъл, но това ми носи покой и вярвам, че така тя усеща колко мисля за нея

Иначе не вярвам, че това някога се преодолява, живее се със спомена, приема се краят, но някак си остава една тъпа болка

Сънувам я понякога, даже последният път беше сън в съня, как сънувам че ми се обажда и плача от радост че я чувам
Сънувах я и в нощта, когато си отиде, заедно с други починали близки и кучето ни, което много я обичаше, някои казват, че били дошли да я вземат

Клипове имам, не смея да ги пускам, все още
Номерът и все още стои в телефона ми, на скайп ...


За роднините да не подхващам, единственият ми останал близък в БГ се оказа пълен егоист, имащ се за център на вселената и изискващ аз да заместя майка в орбита около него
И понеже разбира се няма как да стане, имаше доста грозни сцени
Та и там ми е мъка, добре поне че имам семейство и подкрепа от двамата ми мъже


На всички една голяма прегръдка и много сили

И аз си пазя номера, не мога да си помисля да го махна дори.
В събота бяхме в родния ми град с мъжа ми, отидохме до гробища да запалим по свещичка и какво да видя, паметника бутнат и счупен, много болно ми стана.... Не беше единствения счупен паметник, някой пак е решил по този начин да изкарва пари от болката на хората 

Аз пък нямам никакъв клип с нея. Много ми се щеше да имам поне запис на гласа й. Пускам си понякога една песен на Смоуки, които тя обичаше, и си поплаквам тихичко. Та така.

Възползват се, защото знаят, че само пари могат да паднат
Ние и затова не придвижихме въпроса с неиздаване на фактура или касова бележка за паметника
А сумата хич не беше малка
Бях сигурна, че ако се заям, на следващата година ще е на сол


Един въпрос, малко неудобен, моля не се сърдете че го задавам, отговорете само ако имате желание
Вие кога опразнихте жилищата и какво направихте с личните вещи на майките ви?
На мен това ми е малко болна тема, при нас бе извършено твърде бързо, на втория месец, още щом минаха 40те дни
Всичко раздадено  на тъмнозелените, от майка буквално нищо не остана
Някак си на мен ми се стори твърде брутално, но нямаше как да се противопоставя

От друга страна сравнявам с друга близка, майка и починалапреди 15 год,, а всичко все още стои по гардеробите и не дава нищо да се изхвърли
И не става изобщо въпрос за някакви луксозни тоалети, а за дрехите на обикновена селска женица
Та там пък другата краййнист

  Няма думи да изразят болката

Някъде след третия месец след като мама почина, започнахме да чистиме апартаментът. Все още има неща за махане, но има време.. Някои от нещата й взех в нас- неща, които ми влизат в употреба например, други изхвърлихме, трети ги взима една съседка... То повечето неща са стари, стари, тя беше като Плюшкин. Имам много прежда и конци за шиене- бродерия, гоблени... аз не шия нито плета, но ми е жал да ги хвърля.
Остави ми двете й шевни машини, представа нямам какво да ги правя.. и снимки, снимки... много спомени.. Има ище неща, които съм подредила за взимане вкъщи, но са там все още.. и книги- къде да ги дяна се чудя.

За номера й, аз го изтрих, така го почуствах. Клипчета имам с нея и то скорошни както и снимки, за щастие. А малкия, въпреки че е много мъничък я е запомнил душицата и я познава на снимките, знае къде отиваме- когато отиваме да опразваме апартамента..
Обиците са й в нас, даже са както ми ги дадоха от Пирогов- в ръкавица и пликче от салфетки, нямам смелостта да ги извадя, видя, почистя и... нося евентуално, мисля да ги запазя за дъщеря ми.


Ще ви разкажа какво се случи  след смъртта на мама. Една изненада. Страхотна и неочаквана!
Съседката, с която поддържаме връзка ми се обажда и казва, че някой е пуснал в пощата снимки на мама. Някаква непозната за мен и сестра ми жена, снимала мама навън, в слънчев ден и извадила снимките и ни ги пуснала. Това буквално дни преди мама да почине( я е снимала) На една касова бележка написала съобщение, колко много е обичала майка ни, как за нея е велика жена и тн.

Скоро закупихме имот от децата на една жена, която е починала. Всичко си стоеше по шкафовете и гардеробите. Аз го събирах в торби и изхвърлях. Стана ми много жал за жената и обидно за децата й.

На моята майка личната кореспонденция и документи - изгорих собственоръчно. Другите й вещи са при мен или са раздадени и изхвърлени от мен собственоръчно.

 Аз след месец взех дрехите и  у нас.За да не ги гледа баща ми и да се натъжава.Взех някой домакински пособия.Ще взема и шевната машина,защото мога да си служа с нея.Майка ми беше човек,който от нищо правеше нещата красиви.Гоблените и са в рамки и на стените.Личните и вещи са там.Дори четката и за зъби баща ми не дава да се махне.Всичко е така както тя го остави.Баща ми не дава нищо да се променя.Така го чувства така го прави.Радвам се,че имах пред мен пример на любов и разбирателство.Винаги и на всякъде бяха заедно.Имам много снимки и клипчета с нея.Снимки от последният и рожден ден,два месеца преди да почине.Ходя всяка неделя на гроба и.А баща ми всеки ден след работа.Момичета беше голям шок.Не знам дали някога се преодолява загуба на родител.А как се радваше на внуците,и как ги обичаше.Извинявайте,натъжих се много.На 40 ден всички цветя,който тя ми беше дала цъфнаха.А предният ден нямаше нищо.Баща ми много често я сънува.

Преди няколко дни станаха 4 месеца откакто майка почина.
Все още нямаме сили с баща ми нищо да изхвърлим, пренаредим. Чантата, телефона и очилата и’ си стоят в нейната стая.
За съжаление не сме съвсем еднакъв размер за дрехи, за обувки - съвсем, но вече съм си взела няколко нейни любими дрехи, нося бижутата и’.
В кухнята, все още готвя за баща ми с останали от нея дълготрайни продукти, подредбата е нейната. Може би ще взема част от нещата, въпреки че в моя апартамент половината от нещата също са свързани с нея по някакъв начин.
Тъй като баща ми естествено остана в апартамента, усещам, че има нужда нещо да промени, да не я вижда във всяка вещ, във всяко нещо.
Ще го направя/направим, но не знам кога, а и не ми се иска просто да изхвърля/изхвърлим нещата на боклука.
Съвсем случайно открих нещо като неин дневник, разбира се, че е при мен. Имам стотици разменени с нея е-майли, често си ги препрочитам. Пазя част от косата и’, парафиновите блокчета, розата, която ми подари за рождения ден миналата година.
Снимки гледах само веднъж. Номера на телефона и’ го скрих, беше ми в „любимите”.

Ами, може да е странно това което ще напиша за дрехите на мама, но доколкото аз навремето схванах в нейното село така постъпват и понеже желанието на мама беше да почива при своята баба на село (там и е гроба) спазихме техните ритуали. Мама е починала късно вечерта и през нощта баща ми, баба (майка и) и една нейна леля събрали всичките и дрехи и обувки. Помня торбите до вратата когато влезнах зашеметена от новината. Ние го очаквахме предната вечер ходих да я видя а тя отпрати мен и сестра ми (тя отиде у леля) с много мъка явно е усещала  Баба отвори една от торбите с по-хубави дрехи и предложи на мен и сестра ми по една нейна риза да си запазим. Това ми е останало от дрехите на мама. Пазя я, едва ли някога ще я нося но ми е мил спомен. Като се върнахме от погребението апартамента беше като пуст. Някои от останалите и вещи баща ми си ги ползва и до днес нищо не е хвърлял, последно като си ходих търсех игла и конец (нещо да си зашия) и се разплаках като видях нейната плетена кошничка с конци. Спомних си как си пестях парички за да и я купя за 8-ми март преди много години  Аз нямам нито видео нито аудио записи с нея, с изключение на една стара касета записали са ме как рецитирам стихчета на една място се чува гласа и. Преди 2-3 години баща ми домъкна албумите от вкъщи да си избера техни снимки, после знам че и сестра ми е избирала.

Пак сънувах мама. Казах й, че повече не искам да съм бяла и добра. И тя ми каза, "Най-сетне". Хубави сънища имам понякога.