- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2026, 00:03 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
20 години....не се забравя,не се преодолява,времето не лекува........и понякога се радвам,че е така.
Защото я обичам,защото тя ме обича,защото си липсваме,защото спомена за нея ме топли,дори приз сълзи.
Плачи,говори за нея,сънувай ....защото я обичаш.
Нямам сила да прочета цялата тема. Дори и след много години болката остава. Бъди силна и я помни.
мишони 
когато след 2-годишна агония мама изпадна в кома изпитах... облекчение. същия следобед бях на църква, молех се да оздравее, да стане чудо, но някак усещах, че няма да се случи.
когато след това отидох в болницата, ми казаха, че е изпаднала в кома.
и противно на всичко, аз изпитах облекчение. защото знаех, че не я боли. и лекарите така ми казаха "тя много се измъчи, сега не я боли".
почина месец преди коледа. най-тъжната коледа у дома. отказвах да приема, че е починала, че я няма, отчупих ѝ парче от питата с късмети, в него имаше едно късметче - "здраве"
когато след 2-годишна агония мама изпадна в кома изпитах... облекчение. същия следобед бях на църква, молех се да оздравее, да стане чудо, но някак усещах, че няма да се случи.
когато след това отидох в болницата, ми казаха, че е изпаднала в кома.
и противно на всичко, аз изпитах облекчение. защото знаех, че не я боли. и лекарите така ми казаха "тя много се измъчи, сега не я боли".
почина месец преди коледа. най-тъжната коледа у дома. отказвах да приема, че е починала, че я няма, отчупих ѝ парче от питата с късмети, в него имаше едно късметче - "здраве"
Утре е рожденният ден на мама. Много ми е тежко. Помня последният. Тогава стана на 31. Липсва ми. Няма с кой да си поплача за нея. Никой вече не я помни. Все едно не е живяла.
В сряда е точно година от както си отиде майчицата ми.
В събота направихме помена на гроба, все като правим нещо такова и не мога да си и отделя време на нея, все някой е около мен и "Сложи от това в чинийка, сложи от онова, дай сега на еди-кой-си" и не че имам против да го правя, ама искам ей така, да поседна, да си поплача, а все няма време за това..... Пътувайки натам си плачех, плачех, защото миналата година по това време бях с настинка, тя на всеки час ми звънеше, все си мисля, че много я натоварих, че заради мен я няма, все и споделях всичко, сигурно аз я уморих...
В събота направихме помена на гроба, все като правим нещо такова и не мога да си и отделя време на нея, все някой е около мен и "Сложи от това в чинийка, сложи от онова, дай сега на еди-кой-си" и не че имам против да го правя, ама искам ей така, да поседна, да си поплача, а все няма време за това.....
Пътувайки натам си плачех, плачех, защото миналата година по това време бях с настинка, тя на всеки час ми звънеше, все си мисля, че много я натоварих, че заради мен я няма, все и споделях всичко, сигурно аз я уморих... 
Липсва ми и на мен. Аз често ходя при нея, обичам, да съм там самичка, за да и кажа, че Стефи има зъбче, че Теа , казва баба Така ми липсва. Никой и нищо не може да ми я замести. ..
Но не бива да се мисли че ние имаме вина, че сега ги няма до нас!
Иди самичка миличка и кажи, каквото искаш
Така ми липсва. Никой и нищо не може да ми я замести. ..Но не бива да се мисли че ние имаме вина, че сега ги няма до нас!
Иди самичка миличка и кажи, каквото искаш
За последните три дни три пъти тръгвам да се обаждам на мама... Постоянно чакам да ми се обади,да ме попита как съм.. Върнах се в Москва, а сякаш между това,което беше преди да си замина ( мама умря малко след като кацнахвкъщи) и това,което е сега има пропаст...Уж нищо не се е променило, но...
Знам,че не искам да се връщам в общежитието..За момента съм при приятеля си и ми е някак си по-леко, по-спокойно.. И аз не знам.. Мама я няма.. А аз май не го осъзнавам...
Знам,че не искам да се връщам в общежитието..За момента съм при приятеля си и ми е някак си по-леко, по-спокойно.. И аз не знам.. Мама я няма.. А аз май не го осъзнавам...
Това е, че ми е много далеч, на 200 км от където живея, иначе сигурно всеки ден щях да ходя....
Аз все така си мисля, товарех я, не бях там, ако бях там, сега щеше да си е жива, щях навреме да звънна на 112, а тя милинката ми е чакала до последния момент... Тръгнала към вратата да отключи, докато говори по телефона, но изгубила съзнание още тогава и така и не стигнала до там, останала си в коридора......
Аз година по-късно още за части от секундата си помислям да звънна на мама...после се сещам, че тя знае, вижда...
Сънувах я малко преди да направим помена, да и кажа, че не си говоря с големия ми братовчед, не че сме се карали, ама то е дълга и широка, каза, че знае, казах и че са разбили къщата на село, каза, че и това знае, беше облечена с бели дрехи, панталон и блуза, красива беше...
Аз все така си мисля, товарех я, не бях там, ако бях там, сега щеше да си е жива, щях навреме да звънна на 112, а тя милинката ми е чакала до последния момент... Тръгнала към вратата да отключи, докато говори по телефона, но изгубила съзнание още тогава и така и не стигнала до там, останала си в коридора......
Аз година по-късно още за части от секундата си помислям да звънна на мама...после се сещам, че тя знае, вижда...
Сънувах я малко преди да направим помена, да и кажа, че не си говоря с големия ми братовчед, не че сме се карали, ама то е дълга и широка, каза, че знае, казах и че са разбили къщата на село, каза, че и това знае, беше облечена с бели дрехи, панталон и блуза, красива беше...
Не знаете колко сила ми давате гушкам ви много силно!
Поздрав с една песничка
http://www.vbox7.com/play:8f70897337
гушкам ви много силно!Поздрав с една песничка
http://www.vbox7.com/play:8f70897337